О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1045София, 01.04.2025 година

Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на дванадесети февруари две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА

ЧЛЕНОВЕ:ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА

ИВО ДИМИТРОВ

изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 229/2025 година

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, [населено място] срещу определение № 1002 от 16.09.2024 г. по в. гр. д. № 545/2024 г. на Благоевградски окръжен съд в частта, с която е оставена без уважение молбата по чл. 248 ГПК на дружеството за изменение на постановеното по делото решение № 382 от 18.07.2024г. в частта за разноските чрез намаляването им до 100 лв.

Частният жалбоподател счита атакуваното определение за неправилно. Поддържа, че присъденото в полза на процесуалния представител на ответницата Л. А. К. адвокатско възнаграждение е прекомерно и следва да бъде намалено до размер под минималния съгласно Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като се позовава на практика на Върховен административен съд, основана на задължителното тълкуване в решение на Съда на Европейския съюз от 23.11.2017 г. по съединени дела C-427/16 и C-428/16, според която размерът на присъденото по реда на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата адвокатско възнаграждение, за да е обоснован и справедлив, следва да се определи при отчитане обема и сложността на извършената работа и размера на защитавания интерес. Твърди, че разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК е неприложима поради това, тъй като съгласно решение от 25.01.2024 г. по дело C-438/22 на Съда на Европейския съюз посочените в Наредба № 1/09.07.2004 г. на Висшия адвокатски съвет минимални размери на адвокатските възнаграждения не са обвързващи за съда, а при определяне на адвокатското възнаграждение следва да се съобразят видът на спора, имущественият...