Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.Образувано е по касационната жалба на [фирма], със седалище в [населено място] и ЕИК[ЕИК], подадена от адв. С. М. и адв. Б. П., против решение № 862/18.02.2015 г. по адм. дело № 10296/2014 г. на Административен съд – София-град. С обжалваното решение по съществото на спора, съдът е отхвърлил като неосноватени и погасени по давност предявените от дружеството срещу Агенция „Митници“ иск с правно основание чл. 203, ал. 1 от АПК вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за заплащане на сумата от 7022, 63 лева (частична претенция от общия размер на претендираното обезщетение за увреждане в размер от 1 404 526, 78 лева), представляваща пропуснати ползи – неизплатени търговска надценка и комисионна от нереализирани лекарствени продукти, вследствие на незаконосъобразно административнонаказателно производство, приключило с Наказателно постановление № 4 от 30.11.2004 г., издадено от Директора на РМД - С., отменено по съдебен ред, и иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на лихва за забава в размер на 7 223, 87 лева (частична претенция от размера на цялата дължима лихва от 1 444 773, 17 лева) за периода от 19.04.2004 г. до 01.08.2012 г., ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковете – 31.07.2012 г. до окончателното изплащане на сумите.

В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно и необосновано. Според касатора съдът без основание и противно на събраните по делото доказателства, удостоверяващи ищецът като активен търговец, е приел, че липсва сигурност в бъдещата реализацията на задържаните медикаменти и следващата се от това търговска печалба (комисионни плащания) за дружеството, както и пряка и непосредствена причинноследствена връзка между задържаните стоки и твърдения от дружеството пропуск да увеличи имуществото си.

Оспорва се и изводът на съда, че по делото не е установен размерът на претърпените вреди, тъй като ищецът не е доказал видът и стойността на лекарствата – чужда собственост, които дружеството е предстояло да реализира.

Въведени са и възражения относно констатацията на съда за изтекла погасителна давност на иска. Касаторите обосновават тезата, застъпена и в първоинстанционното производство, че в периода от отмяната на наказателно постановление № 4/2004 г., считано от 23.11.2006 г., когато е настъпила изискуемостта на вземането за вреди, до 07.02.2012 г., на която дата е прекратено производството по несъстоятелност по отношение на дружеството, срокът на погасителната давност не тече, тъй като във времето на провеждане на производство по несъстоятелност органите на дружеството са в латентно състояние и не биха могли обективно да упражнят правота на иска на дружеството.

Ответната страна – Агенция „Митници“, представлявана от юрк. В.Н., оспорва касационната жалба и поддържайки, изложеното от административния съд, пледира за оставяне в сила на обжалваното решение.

Представителят на Върховната административна прокуратура, в хода на делото по същество дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Според прокурора, по делото не е установено, че в резултат на отмененото наказателно постановление ищецът е претърпял вреда и какъв е нейният размер. От доказателствата по делото било видно, че в митническия склад е имало лекарства, собственост на касационния жалбоподател и лекарства, собственост на други фирми. В заключението на съдебно-счетоводната експертиза се посочвало, че от счетоводните записвания не може да се установи, коя стока е на касационния жалбоподател и коя на други фирми. Посочва се, че по делото е установено учредяване на друг митнически режим - от митническо складиране на внос и касационният жалбоподател ги е продал на друга фирма.Като правилни и съобразени с чл. 116 от ЗЗД са оценени изводите на АССГ, че искът е погасен по давност.

Върховният административен съд, трето отделение, в настоящият съдебен тричленен състав намира, че касационната жалба е процесуално допустима като редовно подадена от надлежна страна в процеса и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК.

Разгледана по същество касационната жалба е основателна, но не по изложените в нея съображения.

Видно от обстоятелствената част на исковата молба на дружеството, като причина за твърдените вреди са посочени „незаконосъобразни актове и действия на Агенция „Митници“ РМД - С. (наказателно постановление, принудителни административни мерки, обезпечителни мерки и др.)“.

Отново в обстоятелствената част на иска се посочва, че „Противоправното поведение на административния орган е установено, с влязло в сила Решение от 21.12.2005 г. на СРС, с което е отменено наказателно постановление №4 на РМД С. - НАХД2749/2005 г., който акт на митниците станал основание да се предприемат поредицата от обезпечителни мерки – запори на банкови сметки и запечатване на митническия склад на дружеството“. Твърди се също така, че „именно от запечатването на складовете с митнически пломби ….“ се е стигнало до пропуск да бъдат реализирани определени печалби.

От своя страна, в петитумът на исковата молба, съдържащ концентрирано изложение на търсената съдебна защита, е посочено, че вредите се претендират „от момента на запечатване на складовете и задържане на стоката ни – от 19.04.2004 г. до 01.08.2012 г….“

По делото е представено наказателно постановление № 4/2004 г., издадено на 30.11.2004 г. от директора на РМД - С. (НП № 4/2004), с което е наложено наказание „имуществена санкция“. С този административно-наказващ акт не е постановена каквато й да било принудителна или обезпечителна мярка по отношение на дружеството ищец.

Спорът е разгледан от АССГ, съобразно доклад по делото от 31.05.2013 г. на основание чл. 146 от ГПК, изготвен от СРС, пред който съд искът е първоначално предявен. Видно от този доклад „исковата претенция се основава на твърдения, че е реализиран състав на деликтна отговорност, тъй като са причинени пропуснати ползи вследствие на незаконосъобразно постановление“.

АССГ е разгледал искът и приел за установено, че с НП № 4/2004 е наложено административно наказание „имуществена санкция“, което е отменено по съответния ред, но че липсва от една страна причинно-следствена връзка между вредите и „твърдения незаконосъобразен акт и действие – незаконосъобразното запечатване на митническия склад“, а от друга, че искът е погасен по давност.

По отношение на причинно-следствената връзка съдът е развил съображения, че не е доказан видът и стойността на лекарствата – чужда собственост, които дружеството ищец е предстояла да реализира. Тези изводи на съда са свързани със „запечатването на склада“ като мярка възпрепятстваща свободния достъп на дружеството до стоката, която е имало намерение да реализира, доколкото налагането на имуществената санкция не предполага по никакъв начин невъзможност за достъп до същата тази стока. Съдът се е мотивирал, че не са налице доказани вреди, които да са в причинна връзка с твърдения незаконосъобразен акт и незаконосъобразно действие - запечатване на митническия склад (стр. 3 абзац последен на решението).

По отношение на давността, същата е разгледана от съда единствено спрямо момента на отмяна на НП № 4/2004 г., считано от 23.11.2006 г. спрямо дата на завеждане на иска към 31.07.2012 г. Съдът е приел, че общият петгодишен давностен срок е изтекъл на 23.11.2011 г, поради което исковата претенция е неоснователна. АССГ не е развил каквито и да съображения относно давностния срок спрямо „запечатването на склада“.

Съгласно диспозитива на обжалваното решение, АССГ е отхвърлил иск с правно основание чл. 203, ал. 1 от АПК вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, предявен против Агенция „Митници“ за обезвреда на вреди, причинени „вследствие на незаконосъобразно административнонаказателно производство, приключило с Наказателно постановление № 4 от 30.11.2004 г., издадено от Директора на РМД - С.., отменено по съдебен ред“.

Видно от диспозитива, обективните предели на така постановеното решение не включват претенцията за вреди, следващи се от „незаконосъобразното запечатване на митническия склад“, както се сочи в мотивите на решението.

При така изложеното, касационната инстанция намира, че АССГ се е произнесъл при неизяснен предмет на делото, респ. нередовно предявен иск.

Искът с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ може да бъде разгледан от съда (допуснат за разглеждане), ако е налице или предварително установена незаконосъобразност на акта, въведен с иска като причина за вредата, или ако искът за обезщетение е предявен едновременно (съединен) с оспорването на акта. По силата на чл. 203 от АПК, може да се претендира обезщетение от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на административни органи.

Съгласно чл. 204, ал. 1 и ал. 2 от АПК, искът може да се предяви след отмяната на административния акт по съответния ред или заедно с оспорването на административния акт, а когато се претендират вреди от незаконосъобразни действия и бездействия те следва да се установят от съда пред който е предявен искът за обезщетение.

В тази връзка, дължимата проверка от страна на съда за допустимостта на иска предполага ясно отграничаване на акта или актовете, сочени от ищеца като причина за настъпилите вреди.Това отграничаване е предпоставка за определяне предмета на делото, респ. упражняването на правото на защита на страните.

Видно от исковата молба същата съдържа твърдения, че вредите са резултат от „наказателно постановление, принудителни административни мерки, обезпечителни мерки и др.“, а вредите се претендират „от момента на запечатването на складовете и задържането на стоката“. Обема на търсената защита е посочена и в писмената защита на л. 17 от делото - вреди от незаконосъобразни административни актове: акт за нарушение и наказателно постановление и извършване на незакони действия : запечатване на склад и изземване на стока.

При условие, че НП № 4/2004 г. не съдържа властническо волеизявление за „запечатване на складовете“, „задържане на стоката“ и „запор върху всички банкови сметки“, безпорно е налице несъответствие между фактическите и правни позовавания на ищеца и петитумът на иска. Това несъответствие, предполага уточняване на предявения иск чрез конкретизиране на твърденията относно причиняването или съпричиняването на вредите от актове, различни от цитираното наказателно постановление, както или нарочно доказване на предварително установена по съответния ред незаконосъобразност на тези актове, или оспорването им в условията на преюдициалност спрямо претенцията за обезвреда.Освен това не става ясно от исковата молба какви вреди по размер се търсят от запечатването на склада за периода от 19.04. 2004г до 15.05.2004г.,какви по размер са вредите вследствие на наложенна обезпечителна мярка - запор върху банковите сметки(л. 7 - като липсват данни за оспорването им, но има твърдения на л. 3 от ИМ, че е била затруднена дейността им като търговско дружество), какъв е периода и вредите които се претендират като причинени от НП (производството съгласно чл. 36 от ЗАНН е започнало със съставения акт за установяване на митническо нарушение на 3.06. 2004г.)Липсва уточнение на исковата претенция по пуктове - 1. вреда за периода преди съставянето на НП - 19.04. до 15.05. 2004г. причинена от незаконосъобразните действия по запечатването на склада, 2. вреди от незаконосъобразни обезпечителни мерки и 3. вреди от незаконосъобразното НП отменено по реда на АПК Нередовността на исковата молба препятства съдебния контрол върху обжалвания акт. В АПК в главата "Производства за обезщетения " изрично не е записано как следва да се оформя исковата молба. затова субсидиарно приложение ще имат разпоредбите на ГПК отм. 7 и чл. 128 от ГПК.За да бъде редовна исковата молба тя трябва да има предписаното законово съдържание.Фактическите основания на исковата претенция, посочени в обстоятелствената част на исковата молба определят предмета на доказване в исковия процес. С.я характер на това производство изисква исковата молба да е ясна и да конкретизира вредите по вид, характер и период тъй като от това зависи допустимостта и редовността на съдебното производство.Освен това дори да се приеме, че АССГ е обвързан от неоспорения от страните доклад по делото, направен от СРС по реда на чл. 146 от ГПК, то отново решението е недопустимо, тъй като административният съд не се е ограничил до посочените от районния съд обстоятелства, от които произтичат претендираните права. Съгласно доклада на СРС „исковата претенция се основава на твърдения, че е реализиран състав на деликатна отговорност, тъй като са причинени пропуснати ползи вследствие на незаконосъобразно постановление“. Докладът на СРС не сочи „запечатването на склада“ като действие по изпълнение на административен акт, което да е прието за обстоятелство, от което се претендират права. В тази връзка разсъжденията на АССГ относно незаконосъобразността на „запечатването“, разглеждано като фактическо действие, а не като принудителна административна мярка, налагана от митнически орган, се явяват извън приетия предмет на делото.

С оглед изложеното, касационната инстанция при служебно извършена проверка за допустимостта на обжалваното съдебно решение на основание чл. 218, ал. 2 от АПК намира, че същото е недопустимо и като такова на основание чл. 221, ал. 3 от АПК следва да бъде обезсилено и върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

При новото разглеждане на делото, съдът следва да даде указания до ищеца да поправи своя иск, посочвайки конкретните актове на митническите органи, чието изпълнение е довело до „запечатване на складовете“, „задържане на стоката“ и „запор върху всички банкови сметки“, както и каква е твърдяната причинно-следствената връзка между отмененото наказателно постановление, издадено на 30.11.2004 г., с което се налага наказание „имуществена санкция“ на дружеството, и посоченото в петитума „запечатване на складовете и задържането на стоката“ относимо към 19.04.2004 г.

С оглед поправената искова молба, административният съд следва да прецени и допустимостта на иска съобразно процесуалните предпоставки за допустимост на иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, уредени в чл. 204 от АПК.

При този изход на делото и по аргумент от чл. 226, ал. 3 от АПК, касационната инстанция не дължи произнасяне по исканията за разноски на страните.

Водим от горното, Върховният административен съд, трето отделение,

РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА решение № 862/18.02.2015 г. по адм. дело № 10296/2014 г. по описа на Административен съд – София-град и

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд, съгласно дадените в мотивите на настоящото решение указания.

Решението е окончателно.