Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
Образувано е по касационна жалба от Директора на Дирекция „ОДОП” – П. срещу Решение № 1430/14.07.2015 год., постановено по адм. дело № 3278/2014 год. по описа на Административен съд – Пловдив, с което е отменен Ревизионен акт / РА/ № 161402349/12.08.2014 г., издаден от органи по приходите, потвърден с Решение № 1101 от 31.10.2014 г. на Директора на Дирекция ”ОДОП” - [населено място], с който за С. Т. Б. е определен допълнително дължим за 2007г. данък по чл. 48 от ЗДДФЛ ведно с лихви за забава, както и допълнително са установени задължения за ДОО, ДЗПО-УПФ и ЗО, ведно със съответните лихви.
Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че изводите на първоинстанционния съд не са съобразени със събраните доказателства за осчетоводяването на процесните ПКО през 2007 год., както и че не са формирани фактически констатации за спорни релевантни обстоятелства, обуславящи заключението за наличие на основанието по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред. В тези насоки излага подробни аргументи в жалбата и претендира отмяна на атакувания съдебен акт, ведно с присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът по касационната жалба – С. Т. Б. от [населено място], чрез процесуален представител, с писмен отговор изразява становище за нейната неоснователност.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за частична основателност на касационната жалба.
Върховният административен съд, тричленен състав на Първо отделение, след като прецени валидността и допустимостта на решението в изпълнение на изискването на чл. 218 от АПК, както и наведените в жалбата касационни основания, за да се произнесе,...