Производството е по чл. 208 и сл. АПК и е образувано по жалба на Е. Р. Б. срещу Решение №4554/29.06.2015 г., постановено по адм. д. №12230/2014 г. по описа на Административен съд София-град, второ отделение, 24-и състав, като се иска отмяна на същото.

Ответникът К. Н. взема становище да се остави в сила решението. Останалите ответници не вземат становище.

Заключението на прокурора е, че жалбата е основателна.

Върховният административен съд - второ отделение приема, че касационната жалба е допустима и разгледана по същество е неоснователна.

С касираното решение Административният съд С. - град е отменил по жалба на К. Н. заповед № 18 - 12951/15.10.2014 г. на началника на С. - С., като незаконосъобразна. За да постанови решението си съдът е приел, че новата редакция на чл. 53 и чл. 54 от ЗКИР по никакъв начин не променя реда, по който следва административният орган да процедира изменението на кадастралната карта и кадастралните регистри. С разпоредбата на чл. 54 ЗКИР се определят условията за изменение на кадастралната карта във връзка с непълноти и грешки, прилагането обаче на тази конкретна норма - т. е. редът по който се отстраняват непълнотите и грешките, е изчерпателно установен в Наредба № 3/2005 г. В процесния случай в административното производство по издаване на оспорения административен акт не е бил съставен акта за непълноти и грешки, който да е предявен за подпис на жалбоподателя в качеството му на заинтересован собственик на имот с идентификатор 562, който безспорно се засяга от процесното изменение на кадастралната карта. С това съдът е обосновал извода си, че при издаване на оспорената заповед е допуснато същеествено нарушение на административно - производствените правила, като основание за отмяна на заповедта. Решението е правилно, но по други съображения.

Неподписването на акта от заинтересованото лице е предвидено като изрично основание за отказ за отразяване на непълнотата в КК преди измененията в чл. 51-чл. 54 ЗКИР с ДВ, бр. 49/13.06. 2014г. Оспорената заповед е издадена след тези изменения и те следва да бъдат съобразени при преценката на материалната й законосъобразност /чл. 142, ал. 1 АПК/. Отпада законовото изискване по чл. 53, ал. 3 ЗКИР отм. за съставяне на акт за непълноти и грешки, поради което на основание чл. 13, ал. 1 и чл. 15, ал. 3 ЗНА следва да се приемат за изгубили сила разпоредбите на чл. 58 и сл. от Наредба № 3/2005г. за съдържанието, създаването и поддържането на КККР, приети по прилагането на вече отменените разпоредби на чл. 51-54 ЗКИР. В този смисъл неправилно първоинстанционният съд приема, че оспорената заповед е издадена при съществено нарушение на процедурните правила на чл. 62, ал. 2 и ал. 3 от Наредба №3/2005г., което обаче не се отразява на правилността на крайния извод за материална незаконосъобразност на допуснатото изменение на КККР.

Съгласно действащия чл. 54, ал. 1 ЗКИР непълнотата или грешката се допълва или поправя от С. въз основа на писмени доказателства и проект за изменение. Когато непълнотата или грешката е свързана със спор за материално право, тя се отстранява след решаване на спора по съдебен ред-ал. 2. Наличието на спор за материално право трябва да бъде преценявано от С. конкретно във всеки отделен случай и представлява основание да се откаже одобряването на проекта за изменение на КК. В случая спора е за 25 кв. м., които са включени в имот с идентификатор 1321 собственост на касаторката, като се отнемат от имот 1322 собственост на ответника по касационната жалба К. Н.. При това положение правилно първоинстанционният съд е отменил оспорената заповед, поради което решението следва да се остави в сила.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд - второ отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №4554/29.06.2015 г., постановено по адм. д. №12230/2014 г. по описа на Административен съд София-град, второ отделение, 24-и състав. Решението не подлежи на обжалване.