Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационната жалба на зам.-председателя на Държавна агенция за бежанците (ДАБ), [населено място], чрез юрисконсулт Д. С., против Решение № 3036 от 04.05.2015 г., постановено по адм. дело № 10423/2014 г. на Административен съд София – град (АССГ), с което е отменено Решение № 5283 от 22.08.2014 г. на зам.-председателя на ДАБ в частта, с която на осн. чл. 75, ал. 1, т. 2 вр. чл. 9 от ЗУБ, е отказано предоставянето на хуманитарен статут на Р. А. А., гражданин на И. и делото е изпратено като преписка на административния орган за ново произнасяне. В жалбата се сочат касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната на обжалвания съдебен акт и решаване на спора по същество.
Ответникът – Р. А. А., чрез адв. Л., оспорва касационната жалба като неоснователна като излага подробни съображения в писмен отговор.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на жалбата. Намира обжалваното решение за неправилно и немотивирано и предлага да бъде отменено в обжалваната част.
Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, след като прецени доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, в рамките на сочените касационни основания и с оглед правомощията си по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.
Първостепенният съд е установил, че настоящото производство е второ по ред. С решение № 248/05.04.2012 г., председателя на ДАБ е отказал да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на Р. А. А.. С решение № 3401/20.06.2012 г. АССГ е отхвърлил жалбата. Същото е оставено в сила от състав на трето отделение, ВАС с Решение № 15028/14.11.2013 г. по адм. дело № 9567/2012 г.
С обжалваното в настоящото производство решение, постановено в производство по чл. 87 от ЗУБ, решаващият съд е отменил Решение № 5238 от 22.08.2014 г. на зам.-председателя на ДАБ в частта, с която е отхвърлена молбата на Р. А. А. за предоставяне на хуманитарен статут и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне. В останала част - относно предоставянето на статут на бежанец, е отхвърлил жалбата на А., като неоснователна. За да мотивира този резултат съдът е приел, че административния акт е издаден от компетентен орган, при спазване на административно-производствените правила, при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон, в установената от закона писмена форма и същото е съобразено с целта на закона.
От анализа на събраните доказателства съдът е установил, че Р. А. А. е кандидат за бежанец със страна на произход И.. Според съда обстановката в И., тълкувана в светлината на решение на Съда на Европейския съюз (СЕС) от 30.01.2014 г., постановено по дело № С-285/2012 г., както и на чл. 15, буква „в” от Директива 2004/83/ЕО, достига до такова високо равнище на безогледно насилие, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че ако жалбоподателят бъде върнат в И. ще претърпи посегателствата и заплахите по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ поради самото си присъствие на територията на страната си на произход.
Съдът е обсъдил обстановката в И. в обжалваното решение съобразно актуалните справки с вх. № 01-9300/29.07.2014 г. и вх. № 01-9145/25.07.2015 г. на дирекция "Международна дейност“ на ДАБ. Въз основа на тях, както и на бежанската история, съдът е направил извод, че са налице основанията по чл. 9 от ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут на чужденеца.
Освен приложените справки, първостепенният съд се е съобразил и позицията на ВКБОН относно връщанията в И. от октомври 2014 г приложено по делото, в която са изложени данни за хиляди цивилни жертви през 2014 г., за ескалация на насилието, масови посегателства върху човешките права и нарушения на хуманитарното право и т. н и съгласно която, ситуацията в И. остава много непостоянна и нестабилна и предвид обстоятелството, че според докладите продължаващата криза засяга всички части на страната, пряко или косвено, ВКБООН настоятелно призовава държавите да не връщат принудително лица, произхождащи от И., докато осезателно не се подобри ситуацията със сигурността и човешките права.
Настоящата инстанция след проверка на доказателствата по делото, при съобразяване доводите на страните и с оглед нормите на вътрешното и международното право, намира че решението е валидно и допустимо, но е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон.
Необосновани са изводите на АССГ за това, че са налице материалните предпоставки за уважаване молбата на кандидата за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 - 3 от ЗУБ. Видно от данните, съдържащи се в интервютата на чужденеца и решението по предходната му молба за предоставяне на статут, липсват доказателства за наличие на нови факти и обстоятелства, необсъдени от административния орган и съдилищата във връзка с бежанската му история и положението в страната му на произход – И., която е била и си остава динамична.
В настоящото производство като ново обстоятелство чужденецът е посочил, че е бил търсен от трима или четирима човека, с черен автомобил, марка „О. В.“, които са разпитвали за него. След тази случка близките на чужденеца взели решение да напуснат и да се преместят да живеят в С. И., като по време на пътуването им същите тези хора тръгнали след тях и задминавали колата им и стреляли във въздуха - колата с роднините му се преобърнала на пътя и нападателите изчезнали. За този инцидент А. е разбрал от брат си, който към настоящия момент живее в И. К..
Горепосочените доводи, които излага чужденецът за исканата закрила правилно са мотивирали административния орган да направи извод, че не са налице законовите предпоставки на нормата на чл. 9 от ЗУБ.
От анализа на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, във връзка с тълкуването на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО, дадено с решението по дело С-465/2007 г. на Съда на Европейския съюз и в съответствие с информацията относно актуалната обществено-политическа и икономическа обстановка в И., съдържаща се в представените по делото справки вх. № 01-9300/29.07.2014 г. и вх. № 01-9145/25.07.2015 г. на дирекция "Международна дейност" на ДАБ относно положението в И., следва да се приеме, че не е налице заплаха за търсещия закрила поради ситуация на безогледно насилие в държавата му по произход. От представените в открито съдебно заседание две справки за актуалното положение в И., за районите, които се контролират от И. и за възможностите за вътрешно разселване, не може да се направи извод, че степента на насилие е в степените масово и безогледно. Административният орган правилно е анализирал положението в И. и въз основа на приложените по делото справки, като правилно е приел, че групировката И. няма влияние и не контролира столицата Б., нито Ю. И., в още по-малка степен И. К.. В подкрепа на това е и информацията, че основните потоци на вътрешно разселените хора са насочени именно към И. К., както и към Ю. И. и столицата Б.. Видно от изложеното, сложната ситуация в И. сама по себе си не представлява основание за предоставяне на хуманитарен статут, ако не се съпътства от обстоятелствата по чл. 9 от ЗУБ, при наличието на които се предоставя хуманитарна закрила.
От мотивите на оспореното решение е видно, че съдът не е обсъдил възможността за вътрешно разселване, което е уредено в разпоредбата на т. 40 от Тълкувателното Решение на Съда в Л. от 2009 г., като се е ограничил да изследва единствено обстановката в [населено място], където е живял Р. А. А.. В хода на административното производство чужденеца е заявил, че неговия брат е женен кюрдка и живее в И. К., като от доказателствата представени по делото става ясно, че там не се водят бойни действия и е налице реална възможност за вътрешно разселване на кандидата. В тази връзка, АССГ не се е съобразил и с разпоредбата на чл. 9, ал. 5 от ЗУБ, според която хуманитарен статут може да не се предостави, когато в една част на държавата по произход не съществува реален риск чужденецът да понесе тежки посегателства, при което той може безпрепятствено и трайно се ползва от ефективна закрила там – в случая в И. К.. За конкретния случай съдът неправилно се е позовал и на решението на Съда на Европейските общности от 17.02.2009 г. по дело № С–465/2007 г., извеждайки извод, че по отношение на кандидата са налице предпоставките по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ.
При така изложените мотиви решението на първостепенния съд, в обжалваната част, е неправилно и като такова следва да се отмени, като спорът се реши по същество с отхвърляне на жалбата срещу оспорвания административен акт.
Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, трето отделение РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 3036 от 04.05.2015 г., постановено по адм. дело № 10423/2014 г. на Административен съд София – град в частта, с която по жалбата на Р. А. А. - гражданин на И., е отменено Решение № 5283 от 22.08.2014 г. на зам.- председателя на Държавната агенция за бежанците и делото е изпратено като преписка на административния орган за ново произнасяне, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Р. А. А. – гражданин на И. срещу Решение № 5283 от 22.08.2014 г. на зам.-председателя на Държавната агенция за бежанците в частта, с която му е отказано предоставянето на хуманитарен статут. Решението не подлежи на обжалване.