Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К.) (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на [фирма], чрез пълномощника си адв. Д. Б., срещу решение № 7818 от 15.12.2014г, постановено по адм. д. № 11843/2013 г. по описа на Административен съд София - град /АССГ/, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт № 2101208699/07.05.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - С., в частта потвърдена с решение № 1913/08.11.2013 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /”ОДОП”/, [населено място] при ЦУ на НАП, в частта на допълнително установени задължения по ЗДДС в размер на 25 213, 15 лева, ведно със съответните лихви в размер на 9 585, 30 лева за данъчни периоди м. 03, м. 04 и м. 05.2009г. и м. 06.2011г.

В жалбата се излагат доводи за неправилност на съдебното решение, като необосновано и постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон отм. енително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът моли да бъде отменено решението в обжалваната част. Претендира присъждане на направени разноски по делото.

Ответникът по жалбата - директорът на Дирекция "ОДОП", [населено място] при ЦУ на НАП, чрез пълномощника си юрк. Т. в съдебно заседание излага доводи за правилност на обжалваното решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция.

Представителят на Върховната административна прокуратура, излага доводи за неоснователност на жалбата.

Върховният административен съд - осмо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по...