Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 121 от ЗДСл (ЗАКОН ЗА ДЪРЖАВНИЯ СЛУЖИТЕЛ) (ЗДСл).

Образувано е по касационна жалба на началника на Дирекция за национален строителен контрол чрез юрк. Ш. против решение № 1261/04.03.2015 г., постановено по адм. дело 11667/2014 г. по описа на Административен съд София – град (АССГ). Наведени са доводи за неправилност и незаконосъобразност на решението за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК.

Ответникът – инж. О. К. М., представлявана от адв. Т. оспорва касационната жалба.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Пето отделение, за да се произнесе възприема, приема следното:

Касационната жалба е подадена в срок и е процесуална допустима. Разгледана по същество е основателна.

С обжалваното решение състав на АССГ отменя заповед № РД – 15-0211 от 19.08.2014 г. на началника на Дирекция за национален строителен контрол (ДНСК), с която е прекратено служебното правоотношение с инж. О. К. М. на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл.

Решението на Административен съд София-град е постановено при неправилно тълкуване и прилагане на закона и в противоречие със събраните доказателства.

Първоинстанционният съдебен състав законосъобразно приема, че оспорената заповед е издадена от компетентния орган. Със заповед № РД-13-202/19.08.2014г. началникът на Дирекция за национален и строителен контрол (ДНСК) нарежда, считано от 19.08.2014г. извършване на структурна промяна в длъжностното разписание на дирекцията. Според административния акт в дирекция „Финансово, административно-правно и техническо обслужване” са закрити следните отдели: „Финансово обслужване и управление на собствеността”, „Човешки ресурси” и „ Техническо и деловодно обслужване”. Открити са два нови отдели-„Финансово и техническо обслужване, управление на собствеността” Човешки ресурси и деловодно обслужване”. Запазена е числеността на служителите в дирекцията, но щатните бройки за „началник отдел” намаляват от 3 на 2. При тези обстоятелства със заповед № РД-15-0211/19.08.2014г. на началника на ДНСК служебното правоотношение на М. е прекратено на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл - съкращаване на заеманата от служителя длъжност, считано от 21.08.2014г.

За да отмени оспорения административен акт, съдът приема, че не са налице материалноправните предпоставки по чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл за прекратяване на служебното правоотношение. Прието е от съда, че в случая има противоречие между правото и фактите, изложени в оспорената пред него заповед на началника на ДНСК, след като длъжността „началник отдел” е запазена като система от функции и задължения в новото длъжностно разписание и не са променени функционалните характеристики на отделите в обсъдената по-горе дирекция преди и след структурната промяна.

Изводите на съдебния състав, че това право е упражнено в нарушение на материалноправните предпоставки по чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, което е основание за отмяна на оспорената заповед не могат да бъдат споделени.

Според наредените със заповед № РД-13-202/19.08.2014г. на органа по назначаване структурни промени в дирекция „Финансово, административно-правно и техническо обслуване”, в който служителката упражнява служебните си задължения до прекратяване на служебното и правоотношение е намален броя на отделите, като една от съкратените бройки е за длъжността "началник отдел”, заемана от жалбоподателката. Запазен е в съответствие с нормата на чл. 11 от ЗАдм (ЗАКОН ЗА АДМИНИСТРАЦИЯТА) броя на служителите в дирекцията.

При тези данни следва да се приеме, че предпоставките на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл са осъществени - независимо от запазване на длъжностната позиция „началник отдел” и в новото длъжностно разписание и припокриване на функциите, задълженията и изискванията на съкратената длъжност с тези за длъжността "началник отдел” на новоконструираните отдели в дирекцията, налице е намаление на бройките на заеманата от служителката длъжност, следователно е налице реално съкращение по смисъла на закона, което предпоставя и правото на органа по назначаването да прекрати служебното правоотношение със служителя.

По изложените съображения настоящият състав на Върховния административен съд, Пето отделение, приема, че са налице сочените от касатора основания за отмяна на съдебния акт. Обжалваното решение е незаконосъобразно и необосновано и следва да бъде отменено, като на основание чл. 222, ал. 1 от АПК се постанови нов акт по същество, с който жалбата на О. К. М. срещу заповедта на началника на ДНСК като неоснователна следва да бъде отхвърлена.

По тези съображения Върховният административен съд, Пето отделение, РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 1261/04.03.2015 г., постановено по адм. дело 11667/2014 г. по описа на Административен съд София – град и вместо него постановява:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на О. К. М. от [населено място] против заповед № РД-15-0211/19.08.2014г. на началника на Дирекция за национален и строителен контрол. Решението е окончателно.