Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на Директора на ТД на НАП [населено място], подадена чрез юрисконсулт Ж. против Решение № 70/18.01.2016 г., постановено по административно дело № 2794/2015 г. по описа на Административен съд – Варна. С оспореното решение е отменен Акт за установяване на задължение № П – 03000815077298-135-001/10.07.2015 г. на орган по приходите при ТД на НАП [населено място], потвърден с Решение № 170/31.07.2015 г. на Директора на ТД на НАП [населено място], с който в тежест на З. К. И. са начислени допълнително данъчни задължения по ЗДДФЛ за данъчен период 2014 г. в общ размер на 16 984, 90 лева и са присъдени разноски в полза на лицето.

В касационната жалба се твърди, че оспореното решение е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила - основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Изложени са доводи за това, че съдът не е съобразил разпоредбата на чл. 48, ал. 7 от ЗДДФЛ, която е в сила от 01.01.2014 г. и изключва преотстъпването на данък за физическите лица, извършващи дейност по чл. 29а от ЗДДФЛ, в която категория попада лицето З. К. И..

В съдебно заседание, за касационният жалбоподател се явява юрисконсулт Ж., който поддържа жалбата по съображения, развити в писмени бележки. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 040 лева.

Ответникът З. К. И. оспорва касационната жалба чрез адвокат Я., който в писмен отговор изразява становище за законосъобразност на оспореното решение, с молба да бъде оставено в сила.

Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба и предлага оспореното решение да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно.

Върховният административен съд, първо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като...