Образувано е по касационна жалба, подадена от Б. Б. Б. от [населено място] против решението от 02.07.2015 г., постановено по адм. дело № 228/2015 г. по описа на Административен съд [населено място], с което е отхвърлена жалбата му против решение № 25/03.04.2015 г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/ [населено място], с което е потвърдено разпореждане на ръководителя по пенсионно осигуряване. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, представляващо касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Моли решението да бъде отменено, а вместо него постановено друго, с което да бъде отменен оспореният административен акт и вместо него да бъде постановен акт по същество, като бъде увеличен размерът на отпусната пенсия.
В хода на производство пред касационната инстанция – на 10.09.2015 г., касационният жалбоподател е починал, поради което с определение от 17.11.2015 г. като страни в процеса са конституирани неговите наследници по закон: П. Д. Б., Ф. Б. Б., М. Б. Б. и О. Б. Б., всички от [населено място]. Конституираните правоприемници не са изразили становище по делото.
Ответникът по касационната жалба – директорът на Териториално поделение на Националния осигурителен институт [населено място], не е изразил становище.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото и извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, намира следното:
Касационната жалба е допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно.
С обжалваното решение на Административен съд [населено място] е отхвърлена жалбата на Б. Б. Б. против решение № 25/03.04.2015 г. на директора на ТП на НОИ [населено място], с което е потвърдено разпореждане № 4905223223/13.02.2015 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.
За да постанови това решение съдът е приел, че предмет на оспорването пред съда е само размера на отпусната пенсия и този размер е определен в съответствие с представените доказателства от лицето и приложимите правни норми. Съдът е възприел заключението на съдебно-икономическата експертиза, изслушана по делото, според което размерът на пенсията е изчислен правилно и в съответствие с избрания от лицето тригодишен базисен период от стажа преди 01.01.1997 г.
Настоящият касационен състав намира, че така постановеното решение е правилно.
От фактическа страна е безспорно установено, че Б. Б. Б. е подал заявление за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст с вх. № МП-1208/22.01.2015 г. до директора на ТП на НОИ [населено място] с искане за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Пенсията е отпусната с разпореждане № 4905223223/13.02.2015 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване, в размер на 374, 42 лв., считано от датата на подаване на заявлението – 22.01.2015 г., при зачетен осигурителен стаж от първа категория 10 месеца и 10 дни, от втора – 21 години 3 месеца и 11 дни и от трета – 2 години 3 месеца и 25 дни, общ осигурителен стаж превърнат към трета категория – 30 години 4 месеца и 8 дни. При определяне размера на пенсията е взет предвид дохода от тригодишен период 01.01.1982 г. – 31.12.1984 г. и е изчислен индивидуален коефициент 1, 642. Разпореждането е потвърдено при обжалването по административен ред с решение № 25/03.04.2015 г. на директора на ТП на НОИ [населено място], което е предмет на оспорването пред административния съд.
Правилно първоинстанционният съд е преценил, че спорът по делото е свързан само с размера на отпуснатата пенсия. От съдържанието на касационната жалба е видно, че пред настоящата инстанция също се оспорва само размера на пенсията, като се излага общо твърдение за занижен размер на пенсията. Твърди се, че вероятно е допусната грешка във връзка с тригодишния стаж до 01.01.1997 г. и че не са спазени изискванията на чл. 70, ал. 3 и 4 КСО. При формиране на изводите си по съществото на правния спор, съдът правилно се е позовал на заключението по съдебно - икономическата експертиза, изслушано по делото. Това заключение е дадено по поставената от съда задача, като отговорите на вещото лице са задълбочени, последователни и обосновани и съответстват на останалите доказателства по делото.
Начинът за изчисляване на пенсията е регламентиран в чл. 70 КСО, като за случая е приложима редакцията съгласно ДВ, бр. 99/2012 г. В чл. 70, ал. 1, изр. първо КСО е предвидено, че размерът на пенсията за осигурителен стаж и възраст се определя, като доходът, от който се изчислява пенсията, се умножи със сумата, образувана от: по процент 1, 1 на сто, а от 1 януари 2017 г. – 1, 2 на сто за всяка година осигурителен стаж и съответната пропорционална част от процента за месеците осигурителен стаж. Съгласно ал. 2, доходът, от който се изчислява пенсията, се определя, като средномесечният осигурителен доход за страната за 12 календарни месеца преди месеца на отпускане на пенсията се умножи по индивидуалния коефициент на лицето; съгласно ал. 3, индивидуалният коефициент се изчислява от дохода на лицето, върху който са внесени осигурителни вноски за периода от три последователни години от последните 15 години осигурителен стаж до 1 януари 1997 г. по избор на лицето и от дохода за периода след тази дата до пенсионирането му; съгласно ал. 4, за изчисляване на индивидуалния коефициент се определят: 1. съотношението между средномесечния осигурителен доход на лицето за периода до 31 декември 1996 г. и средномесечната работна заплата за страната за същия период, обявена от Националния статистически институт; 2. съотношението между средномесечния осигурителен доход на лицето за периода след 31 декември 1996 г. и средномесечния осигурителен доход за страната за същия период; съгласно ал. 5, индивидуалният коефициент се определя, като всяко от съотношенията по ал. 4 се умножава съответно по броя на месеците, за които то е установено, и сборът на получените произведения се разделя на общия брой на месеците, включени в двата периода.
Предвид така регламентирания алгоритъм за определяне размера на пенсията, на първо място се изчисляват съотношенията по чл. 70, ал. 4, т. 1 и 2 КСО. Относно съотношението по т. 1: в подаденото заявление за отпускане на пенсия от Б. Б. е посочено, че желае да бъде ползван базисният период, който е ползван при отпускане на пенсията му за инвалидност, поради което при изчисляване на личната му пенсия за осигурителен и стаж и възраст е взет предвид осигурителният доход за тригодишния период от 01.01.1982 г. до 31.12.1984 г. Според данните, посочени в удостоверение обр. УП-2 № 115/18.10.2001 г., издадено от [фирма], общото брутно трудово възнаграждение е 13078, 06 лв., или средномесечният осигурителен доход за този период е 363, 27 лв. Средномесечната работна заплата за страната за същия период, обявена от НСИ е 201, 22 лв. Предвид това съотношението по чл. 70, ал. 4, т. 1 КСО между тях е 1, 8053.
Относно съотношението по т. 2: общото брутно трудово възнагражедние на лицето за периода след 31 декември 1996 г. – за периода от 01.01.2002 г. до 31.05.2002 г., е 593, 50 лв., което е установено с удостоверение обр. УП-15 изх. № 308-408/11.03.2008 г., издадено от Архивохранилището при ТП на НОИ [населено място], или средномесечният осигурителен доход на лицето за този период е 118, 70 лв. Средномесечният осигурителен доход за страната за същия период, обявен от НСИ е 252, 88 лв. поради което съотношението по чл. 70, ал. 4, т. 2 КСО е 0, 4693.
Съгласно алгоритъма по чл. 70, ал. 1-5 КСО, след определяне на съотношенията по ал. 4, т. 1 и 2, следва да се изчисли индивидуалният коефициент, който се определя, като всяко от съотношенията по ал. 4 се умножава съответно по броя на месеците, за които то е установено, и сборът на получените произведения се разделя на общия брой на месеците, включени в двата периода. Изчислението на индивидуалния коефициент е следното: съотношението по т. 1 – 1, 8053, се умножава по 36 месеца и се получава 64, 9908, а съотношението по т. 2 – 0, 4693, се умножава по 5 месеца и се получава 2, 3469; сборът от произведенията е 67, 3377, което се разделя на 41 месеца и се получа 1, 6423, което е точно определеният от административния орган индивидуален коефициент. Предвид изложеното, неоснователно е общото оплакване в касационната жалба за неправилно приложение на разпоредбите на чл. 70, ал. 3 и 4 КСО.
При изчисляване размера на пенсията са спазени и останалите нормативни изисквания, като съгласно чл. 70, ал. 2 КСО, средномесечният осигурителен доход за страната за 12 календарни месеца преди месеца на отпускане на пенсията /01.01.2014 г. – 31.12.2014 г./, който е 683, 34 лв., е умножен по индивидуалния коефициент на лицето и е получен дохода за изчисляване на пенсията – 1122, 04 лв. При изчислението по чл. 70, ал. 1 КСО правилно е определен процентът, който следва да се умножи с дохода, от който се изчислява пенсията /определен съгласно чл. 70, ал. 2 КСО/, като този процент – 33, 37, е образуван от по процент 1, 1 на сто за всяка година осигурителен стаж и съответната пропорционална част от процента за месеците осигурителен стаж. При тези изчисления, които са потвърдени и от заключението на вещото лице, размерът на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на Б. Б. Б. е 374, 42 лв., както е определен от административния оран.
Предвид изложените съображения, не са налице твърдяните касационни основания за отмяна. При служебната проверка на съдебното решение по чл. 218, ал. 2 АПК не се установиха основание за нищожност или недопустимост. Обжалваното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила.
Разноски не са претендирани, поради което съдът не се произнася по възлагането им.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решението от 02.07.2015 г., постановено по адм. дело № 228/2015 г. по описа на Административен съд [населено място]. Решението не подлежи на обжалване.