Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Министерски съвет на Р. Б против решение № 6022 от 26 май 2015 год., постановено по адм. дело № 14455/2014 год., по описа на Върховния административен съд, тричленен състав, шесто отделение, с което е отменена разпоредбата на чл. 7, ал. 2 от Наредба за държавните изисквания за приемане на студенти във висшите училища на Р. Б в частта й „лица с трайни увреждания и намалена работоспособност 70 и над 70 на сто“. Релевират се оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3, предл. първо и трето от АПК. Прави се искане за отмяната му и вместо него съдът се произнесе по същество на спора.

Ответникът – Ф. [. лице], със седалище и адрес на управление [населено място], чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба като изразява становище за нейната неоснователност.

Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за основателност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна.

Тричленният състав на Върховния административен съд, шесто отделение e постановил обжалваното решение в изпълнение на определение № 13548 от 12 ноември 2014 год., постановено по адм. дело № 12549/2014 год., по описа на Върховния административен съд, петчленен състав, втора колегия, относно допустимостта на жалбата на Ф. [. лице] подадена срещу оспорената разпоредбата на чл. 7, ал. 2 от Наредба за държавните изисквания за приемане на студенти във висшите училища на Р. Б в частта „лица с трайни увреждания и намалена работоспособност 70 и над 70 на сто“ като противоречаща на чл. 2, т. 1 и параграф 1, т. 2 от ЗИХУ (ЗАКОН ЗА ИНТЕГРАЦИЯ НА ХОРАТА С УВРЕЖДАНИЯ).

За да...