Образувано е по касационна жалба, подадена от Т. М. В. от [населено място], против решение № 8046/19.12.2014 г., постановено по адм. дело № 11123/2014 г. по описа на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № Н2-595/16.09.2014 г. на директора на дирекция „Социално подпомагане” /СП/ - С., [населено място]. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По подробни съображения, изложени в жалбата и в съдебно заседание, касаторът моли обжалваното съдебно решение да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отменен оспорения административен акт, като бъде отпусната исканата целева социална помощ.

От процесуалния представител на касационния жалбоподател, назначен от съда въз основа на предоставена правна помощ за процесуално представителство по реда на ЗПрП (ЗАКОН ЗА ПРАВНАТА ПОМОЩ) – адв. Д. Д., е изразено становище за неправилност на обжалваното съдебно решение. Поддържа се, че административният орган не е направил обективна и цялостна преценка на доказателства във връзка с извода дали жалбоподателят има качеството на студент във висше училище, което е посочено като пречка за отпускане на исканата помощ.

Ответникът по касационната жалба – директорът на дирекция „Социално подпомагане” – С., [населено място], чрез пълномощника юрисконсулт Л. Л., оспорва жалбата. Излага подробни съображения за правилност на съдебното решение.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Поддържа, че съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствени правила, което е довело до постановяване на решението при неизяснена фактическа обстановка и неправилно приложение на материалния закон.

Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото и извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, намира следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно.

С обжалваното решение на Административен съд София – град е отхвърлена жалбата на Т. М. В. против заповед № Н2-595/16.09.2014 г. на директора на дирекция „СП” - С., с която на същия е отказано отпускане на еднократна целева помощ за отопление, тъй като не отговаря на условията по чл. 2, ал. 1 от Наредба № РД-07-5/16.05.2008 г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление, вр. чл. 10, ал. 1, т. 7 от Правилник за прилагане на ЗСП (ЗАКОН ЗА СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ) /ППЗСП/ и чл. 11, т. 4 ППЗСП, потвърдена с решение № РД-01-540/30.10.2014 г. на директора на Регионална дирекция за социално подпомагане /РДСП/ – С. град.

За да постанови това решение съдът е приел, че обжалваната заповед е законосъобразна като издадена от компетентен орган и в предписаната форма, при спазване на административнопроизводствените правила и на материалния закон, както и в съответствие с целта на закона. Съдът е обосновал извода, че са налице и двете отрицателни условия за отпускане на целевата помощ за отопление, които са посочени в обжалваната заповед. Жалбоподателят Т. М. В. не е бил регистриран в Бюрото по труда поне 6 месеца преди подаване на молбата-декларация за отпускане на помощта, поради което не е изпълнено условието по чл. 10, ал. 1, т. 7 ППЗСП. Същевременно не са налице обстоятелства по чл. 10, ал. 3 ППЗСП, които изключват прилагането на изискването по чл. 10, ал. 1, т. 7 ППЗСП. Освен това, към датата на подаване на заявлението и постановяване на обжалваната заповед жалбоподателят е бил записан като студент във висше училище, поради което е налице хипотезата по чл. 11, т. 4 ППЗСП, изключваща възможността за предоставяне на социална помощ.

Настоящият касационен състав намира, че така постановеното решение е правилно.

От фактическа страна е безспорно установено, че Т. М. В., касационен жалбоподател в настоящото производство, е подал до директора на дирекция „СП” – С. молба-декларация с вх. № Н2-595/20.08.2014 г. с искане за отпускане на целева помощ за отопление за отоплителен сезон 2014/2015 г. За целите на производството е изготвен социален доклад от 09.09.2014 г., в който са отразени съответните констатации на социалния работник и е направено предложение за отказ за отпускане на исканата целева помощ по съображения, че лицето не отговаря на условията на чл. 2, ал. 1 от Наредба № РД-07-5/2008 г., във връзка с чл. 10, ал. 1, т. 7 ППЗСП, поради това че няма регистрация в Бюрото по труда, както и във връзка с чл. 11, т. 4 ППЗСП, поради това че учи във ВУЗ. Със заповед № Н2-595/16.09.2014 г., издадена от директора на дирекция „СП” – С. е отказано отпускането на еднократна парична помощ с мотиви, че Т. В. не отговаря на условията по чл. 2, ал. 1 от Наредба № РД-07-5/2008 г., вр. чл. 10, ал. 1, т. 7 ППЗСП - няма регистрация в дирекция „Бюро по труда”, както вр. чл. 11, т. 4 ППЗСП – учи във ВУЗ. При обжалването по административен ред заповедта е потвърдена с решение № РД-01-540/30.10.2014 г. на директора на РДСП – С. град.

От правна страна, в разпоредбата на чл. 12, ал. 2 от ЗСП (ЗАКОН ЗА СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ) /ЗСП/ е предвидено, че социалните помощи се отпускат след преценка на доходите на лицето или семейството, имущественото състояние, семейното положение, здравословното състояние, трудовата и учебна заетост, възрастта, други констатирани обстоятелства. В чл. 12, ал. 4 ЗСП е предвидено, че условията и редът за отпускането, изплащането, изменянето, спирането, възобновяването и прекратяването на социалните помощи се уреждат с Правилник за прилагане на този закон с изключение на целевите помощи за отопление, които се уреждат с наредба на министъра на труда и социалната политика. Въз основа на тази законова делегация е приета Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление, издадена от министъра на труда и социалната политика, в която са регламентирани условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление на лица и семейства през отоплителния сезон. В чл. 2, ал. 1 от тази наредба е предвидено, че право на целева помощ за отопление имат лицата и семействата, чийто средномесечен доход за предходните 6 месеца преди месеца на подаване на молбата-декларация е по-нисък или равен от диференциран минимален доход за отопление и отговарят на условията по чл. 10 и 11 ППЗСП.

Едно от условията, на които трябва да отговарят лицата за отпускане на целева помощ за отопление е това по чл. 10, ал. 1, т. 7 ППЗСП - безработните лица да са регистрирани в дирекциите "Бюро по труда" най-малко 6 месеца преди подаване на молбата за социална помощ и да не са отказвали предлаганата им работа или включване в обучение за ограмотяване, придобиване на професионална квалификация или ключови компетентности по ЗНЗ (ЗАКОН ЗА НАСЪРЧАВАНЕ НА ЗАЕТОСТТА), както и по програми и проекти, финансирани със средства от европейски и други международни фондове. В чл. 10, ал. 3, т. т. 1 – 6 ППЗСП са предвидени различни обстоятелства, при чието наличие не се изисква регистрация по ал. 1, т. 7 в дирекциите "Бюра по труда". В конкретния случая е безспорно, че Т. М. В. не е бил регистриран в дирекция "Бюро по труда" най-малко 6 месеца преди подаване на молбата за социална помощ. Твърдението на същия, че не е имал такава регистрация, поради това че е бил въведен в заблуждение от служител на дирекция "СП" не е доказано, а освен това е без значение за спора, след като не е установено, че има незаконосъобразен отказ за регистрация. Наред с това, по делото не е доказано, че по отношение на Т. В. е налице някое от обстоятелствата по чл. 10, ал. 3 ППЗСП, при чието наличие не се изисква регистрация в Бюрото по труда. Не може да бъде възприето становището на представителя на Върховната административна прокуратура, изразено в заключението по настоящото дело, че предвид представените два медицински протокола на ЛКК /лекарска консултативна комисия/ съдът е бил длъжен да назначи съдебно-медицинска експертиза, която да установи наличието на трайно намалена работоспособност и съответно – да се изясни дали е налице основание по чл. 10, ал. 3, т. 2 ППЗСП. Това становище не се споделя от настоящия състав на съда, тъй като според чл. 10, ал. 3, т. 2 ППЗСПЗ, не се изисква регистрация в Бюрото по труда за отпускане на месечни помощи на човек с увреждане с трайно намалена работоспособност или с определен вид и степен на увреждане 50 на сто или над 50 на сто, а процентът на трайно намалената работоспособност или степен на увреждане е факт с правно значение, който се установява по предвидения в закона ред – с влязло в сила експертно решение на териториална експертна лекарска комисия или Националната експертна лекарска комисия, съгласно чл. 103, ал. 4 от ЗЗ (ЗАКОН ЗА ЗДРАВЕТО). Такова решение в случая не е представено, нито се твърди, че съществува, а съдът няма правомощието да установява със заключение на вещо лице за целите на конкретно съдебно производство процент на трайно намалена работоспособност или степен на увреждане. По изложените съображения, правилен е изводът на първоинстанционния съд, че Т. В. няма право на помощ за отопление поради това, че не отговаря на условието по чл. 10, ал. 1, т. 7 ППЗСП, към което препраща чл. 2, ал. 1 от Наредба № РД-07-5/2008 г. За да се откаже отпускането на помощ за отопление е достатъчно лицето, което претендира отпускане на помощта да не отговаря дори само на едно от предвидените условия, поради което в случая само липсата на регистрация в Бюрото по труда е било достатъчно основание да се откаже отпускането на помощта.

Наред с това, правилни са изводите на съда и относно наличието на обстоятелство по чл. 11, т. 4 ППЗСП, което представлява самостоятелно и отделно основание да бъде оказано отпускане на социална помощ за отопление. В чл. 11, т. 4 ППЗСП е предвидено, че нямат право на социална помощ учащите се във висшите училища, както и учениците от частните училища, с изключение на учащите се - хора с увреждания, бременните жени и родителите, полагащи грижи за дете до 3-годишна възраст или дете с увреждане, учащи се във висшите училища. В хода на административното производство е установено, че Т. В. е имал качеството на учащ във висше училище – студент в Софийски университет „Св. Кл. О.”, Философски факултет, като това обстоятелство е установено при направената справка в регистъра на действащите студенти, както и от съдържанието на писмото от СУ, Философски факултет от 28.10.2014 г., заведено в дирекция „СП” с вх. № 92/44 от същата дата. От представеното пред настоящата инстанция уверение № 631/30.04.2015 г., издадено от СУ ”Св. Кл. О.” се установява, че Т. М. В. е записан през 2013/2014 г. в летен семестър на първи курс, редовно обучение за висше образование на образователно-квалификационна степен бакалавър по специалност „Политология”, а със заповед № РД-20-1959/19.11.2014 г. е отстранен от СУ за учебната 2014/2015 г. От съдържанието на това уверение е видно, че към датата на постановяване на оспорената пред съда заповед М. В. е имал качеството учащ във висше училище, тъй като не е бил отстранен. Както се посочи по-горе, дори и заповедта за отстраняване да е била издадена преди произнасянето на административния орган /включително и на по-горестоящия орган/, то М. В. също не би имал право на целева помощ за отопление, тъй като не отговаря на условието по чл. 10, ал. 1, т. 7 ППЗСП, към което препраща чл. 2, ал. 1 от Наредба № РД-07-5/2008 г.

По изложените съображения не са налице твърдяните касационни основания за отмяна. При извършената служебна проверка на решението по чл. 218, ал. 2 АПК не се установиха основания за нищожност или недопустимост. Обжалваното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно и следва да бъде оставено в сила.

Разноски за производството пред настоящата инстанция не се възлагат, тъй като не са претендирани от ответната страна.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 8046/19.12.2014 г., постановено по адм. дело № 11123/2014 г. по описа на Административен съд София – град. Решението не подлежи на обжалване.