Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К.) (ДОПК).

Образувано е по касационна жалба на [фирма], чрез пълномощника си адв. Х. М., срещу Решение №2126/20.10.2014г., постановено по адм. д. № 3717/2013г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт № 261302242/31.07.2013 г., издаден от гл. инспектор по приходите при ТД на НАП [населено място], потвърден с Решение № 1142/01.11.2013 г. на Зам. директора на Дирекция ”ОДОП“- [населено място] при ЦУ на НАП.

В жалбата се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, като необосновано и постановено при неправилно прилагане на материалния и процесуален закон отм. енително основание по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. По подробно изложени доводи в жалбата, касаторът моли да бъде отменено решението и да бъде отменен обжалвания пред първоинстанционния съд ревизионен акт. Сочи се, че сам по себе си неустановения произход на стоката при предходните доставчици /изложен като основен мотив в РА за отказване на правото на данъчен кредит/, както и ненамирането им на данъчните адреси няма правни и логически основания да бъде приравнен на непрестирана стока в отношенията между прекия доставчик и ревизирания субект.Претендира разноски за две инстанции.

Ответникът по жалбата – Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ /ОДОП/-гр.П., чрез своя процесуален представител, взема становище, че подадената жалба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

Предмет на обжалване пред АС е бил Ревизионен акт № 261302242/31.07.2013 г., издаден от гл. инспектор по приходите при ТД на НАП [населено място], потвърден с Решение № 1142/01.11.2013 г. на Зам. директора на Дирекция ”ОДОП“- [населено място] при ЦУ на НАП, в частта с която на [фирма] е отказано право данъчен кредит в размер на 60 127, 49 лева ведно с лихви за забава и в частта...