Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на полицейски орган при 01 РУП - СДВР срещу решение № 1019 от 24.02.2015 г., постановено по адм. дело № 9172/2014 г. по описа на Административен съд София - град, с което по жалба на К. А. Б. е отменена като незаконосъобразна издадена от касатора заповед за задържане на лице рег. № 1840/07.09.2014 година. Със същата Б. е задържан за срок до 24 часа на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР (ЗАКОН ЗА МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ) (ЗМВР) във връзка с извършено от него престъпно деяние - хулиганска проява. Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост.
Ответникът К. А. Б. счита жалбата за неоснователна и моли да се потвърди решението.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба.
Настоящата инстанция намира оспорването за процесуално допустимо, а по същество за основателно по следните съображения:
Мнозинството от съдебния състав споделя наведените от касатора доводи за правилно приложение на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР.
Основателни са възраженията, че задържането на Б. в случая е оправдано, тъй като има реална опасност лицето да извърши престъпление и да се укрие, за да избегне наказателно преследване. Безспорно е, че прилагането на принудителната административна мярка (ПАМ) по реда на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР предоставя правото на полицейските органи на самостоятелна преценка във всеки един случай на избор на административна принуда. Това са основните мотиви на законодателя за правната й регламентация.
В конкретния случай са налице материалноправните предпоставки на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, за прилагането на който не е предвидена необходимост да се събират доказателства, доказващи по безспорен начин вина или умисъл от извършителя. Достатъчно е само, че няколко лица, между които и К. Б., са извършили действия - изписване на обидни думи с червен спрей и обругаване на Паметника на съветската армия, което е хулиганско поведение, граничещо с цинизъм и брутално нарушение на правилата на обществения ред, ярка и открита демонстрация на незачитане на определени исторически събития и негативна нагласа в общественото съзнание. Постъпката е изключително аморална, но не е престъпление, съставомерно по чл. 325, ал. 1 от НК, тъй като впоследствие с постановление С. районна прокуратура е прекратила наказателното производство. Преценката обаче дали определено лице е извършило конкретното неправомерно действие - хулиганска проява, е в правомощията на полицейските органи, което им дава право в условията на оперативна самостоятелност да наложат съответната ПАМ, без да е необходимо да квалифицират деянието. Достатъчно е само да е налице предположение или вероятност, че лицето е потенциален извършител на престъпление, а доколкото е налице вина или умисъл, тоест дали деянието е съставомерно от субективна и обективна страна е предмет на доказване в наказателното производство по реда на НК и НПК. За целта на задържането по чл. 72 от ЗМВР наличието на категорични данни за извършено правонарушение по НК не са задължителни.
В този смисъл като е отменил обжалваната заповед, съдът е постановил неправилно и незаконосъобразно решение, което следва да се отмени и жалбата срещу административния акт да се отхвърли като неоснователна.
Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение, РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 1019 от 24.02.2015 г., постановено по адм. дело № 9172/2014 г. по описа на Административен съд София - град и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на К. А. Б. против заповед за задържане на лице рег. № 1840/07.09.2014 г., издадена от полицейски орган при 01 РУП - СДВР. Решението е окончателно. ОСОБЕНО МНЕНИЕ на съдия Д. Д.
Не съм съгласна с мнението на мнозинството от съдебния състав, че първоинстанционното решение е незаконосъобразно и необосновано, и подлежи на отмяна. Считам, че жалбата срещу заповедта за полицейско задържане е основателна и правилно е отменена от АССГ. Съображенията ми са следните:
Както е констатирано в мотивите на оспореното решение, основанието за задържането на К. Б. на 07.09.2014 г. в 02.45 часа е "хулиганска проява", без да са описани конкретни фактически действия. От докладната записка става ясно за подаден сигнал, че няколко лица рисуват по паметника на Съветската армия. Изпратените на място полицейски патрули констатират наличие на надписи "завоеватели", "окупатори", "70 години подмяна", а в близост до паметника са забелязани няколко лица, които са имали туби със спрей в себе си, като рисуването е било преустановено. При поискване лицата са показали редовни документи за самоличност. По разпореждане на ОДЧ същите, между които и Б. са задържани, поставени са им белезници и са транспортирани в районното управление за продължаване на работата по случая. Образувано е бързо наказателно производство по чл. 325, ал. 1 от НК, впоследствие прекратено на 25.01.2015 г. с прокурорско постановление поради това, че описаното поведение на обвиняемите не осъществява белезите на престъплението хулиганство или на друго такова от общ характер. Изложени са съответни мотиви за това заключение.
Споделям изводите на мнозинството от състава, че предприетите от Б. и другите лица действия не са подходящата форма за изява на несъгласие с доминиращата в обществото интерпретация на конкретни исторически събития от средата на миналия век. Същевременно обаче надписите не съдържат цинични или обидни изрази, представляващи явно неуважение към останалите членове на обществото и нямат за последица грубо нарушаване на обществения ред. Затова и обвинението в хулиганско поведение е останало недоказано.
Освен изложеното, задържането на лицата е осъществено в момент, когато действията им по рисуване върху паметника са преустановени и самоличността им е известна на органите на реда. Няма и данни за оказана съпротива, напротив, установено е арогантно поведение от страна на полицай. Това означава, че в конкретния случай неоправдано и в нарушение на материалноправните предпоставки на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е приложена процесната ПАМ. Правилно съдът е приел, че административният орган е нарушил принципа на съразмерност по чл. 6, ал. 2 от АПК, тъй като е засегнал права и законни интереси на граждани в по-голяма степен от най-необходимото от гледна точка на целта, за която се издава акта. В случая издаването на заповедта превишава целта на закона поради обстоятелството, че наказателната отговорност и нейното реализиране не е обусловено от необходимостта лицето да бъде задържано.
Мотивирана от горното подписвам съдебното решение с особено мнение. Съдия Д.: