Съдебното производство по чл. 210, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) е образувано по касационна жалба на областния управител на област Б. против решение № 521 от 17.05.2010 г., постановено по адм. дело № 1704 от 2009 г. по описа на Административния съд - Бургас.

В жалбата са наведени доводи за необоснованост и неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК.

Ответната страна – Г. С. Р. от гр. Б., изразява становище за неоснователност на жалбата.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд - ІІІ отделение, в настоящия съдебен състав, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, намира, че е подадена от надлежна страна, за която решението е неблагоприятно, и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима, като разгледана по същество, е неоснователна.

С обжалваното решение Административният съд - Бургас, в производство по чл. 145, ал. 1 от АПК, във вр. с чл. 5. ал. 4 от Закона за политическата и гражданска реабилитация на репресирани лице (ЗПГРРЛ) е отменил като незаконосъобразна заповед № РД-19-201/20.01.2009 г. на областния управител на област Б., с която е признато право на допълнително еднократно парично обезщетение по отношение на Г. С. Р. за осъществена спрямо наследодателя му репресия по произход. Признатото със заповедта обезщетение е в размер на 1542 лв., представляващи разликата от полагащото се обезщетение изчислено за целия период на изтърпяна репресия от 60 месеца и 3 дни и признатото за максимално допустимия от Наредбата (§ 1, т. 2, нова ДВ, бр. 43 от 06.09.2009 г.) период от 36 месеца.

За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд е приел, че на Г. Р. е признато право на обезщетение в качеството му на наследник на баща си С. Р. Р., но така признатото обезщетение не...