Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на петнадесети март в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:Б. Ц. ЧЛЕНОВЕ:ПЕТЯ Ж. С. при секретар Б. П. и с участието на прокурора Даниела Божковаизслуша докладваното от съдиятаП. Ж. по адм. дело № 7388/2021

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 7 ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на Н. Н. от гр. Крумовград, чрез адв. Х. М. против решение № 65/08.04.2021 г. на Административен съд – Кърджали, постановено по адм. дело № 206/2020 г., с което е отхвърлена жалбата му срещу ревизионен акт № Р-16000919005202-091-001/27.02.2020 г. на органи по приходите при ТД на НАП – Пловдив, потвърден с решение № 228/22.05.2020г. на директора на Дирекция „ОДОП“ – Пловдив, с който му е установена отговорност по чл. 19, ал. 2 ДОПК за задължения на „О. И. ЕООД по ЗДДС в размер на 324 467, 78 лв. за период от 01.02.2018 г. до 28.02.2018 г. и лихви в размер на 64 458,23 лв.

В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението на всички основания по чл. 209, т. 3 АПК – поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Като процесуално нарушение сочи необсъждането на доводите на страните и по конкретно, че ревизираното лице е било в обективна невъзможност да представи изискани му документи, поради кражбата на същите, за което е подал жалба и получил уведомително писмо от ОД на МВР - Кърджали. Твърди, че непаривлно съдът приел, че е осъществен фактическия състав на чл.19, ал.2 от ДОПК, тъй като в преписката няма данни за броя на извършени тегления от сметката на дружеството и в полза на кого са осъществени плащанията, за да се приеме извършено действие, представляващо скрито разпределение на печалба. Искането е за отмяна на решението и вместо него да се отмени издадения РА. Претендират се и разноски за двете инстанции.

Ответникът – директор на дирекция Обжалване и данъчно – осигурителна практика, град Пловдив, чрез процесуални представители в писмен отговор и в открито съдебно заседание, оспорва касационната жалба и моли да се отхвърли като неоснователна, както и да се присъдят разноски за касационната инстанция.

Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на жалбата.

Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК, приема следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна, по следните съображения:

С оспорения ревизионен акт на основание чл. 19, ал. 1 и ал.2 от ДОПК е ангажирана отговорността на Н. Н. в качеството му на управител на „О. И. ЕООД за задължения на дружеството по ЗДДС в размер на 324 467,78 лв. за период от 01.02.2018 г. до 28.02.2018 г. и лихви в размер на 64 458,23 лв.

С решение № 228/22.05.2020г. на директора на Дирекция „ОДОП“ – Пловдив, оспорения РА е потвърден, като са изложени съображения за наличие на основание само по чл. 19, ал. 2 ДОПК за задължения на „О. И. ЕООД по ЗДДС в размер на 324 467,78 лв. за период от 01.02.2018 г. до 28.02.2018 г. и лихви в размер на 64 458,23 лв.

За да отхвърли жалбата, съдът е приел, че ревизионният акт е издаден от компетентни органи по приходите по чл. 119, ал. 2 ДОПК и в хода на ревизията не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са самостоятелно основание за отмяна на акта.

От доказателствата по делото съдът е обосновал краен извод, че не са установени предпоставките за ангажиране на отговорността по чл.19, ал.1, но са установени предпоставките по чл. 19, ал. 2 ДОПК, при които третото лице – управител отговаря за задълженията на задълженото юридическо лице.

От фактическа страна, съдът е установил, че Н. Н. е бил управител на „О. И. ЕООД в ревизирания период от 01.02.2018г. до 28.02.2018 г., както и до настоящия момент.

Дружеството има декларирани и непогасени задължения по ЗДДС за м.02.2018г. в размер на невнесен ДДС от 324 467,78 лв. от продажба на недвижим имот, продажната цена, по която сделка е постъпила по банкова сметка на дружеството. Няма спор, че „О. И. ЕООД е декларирало по справка –декларация за м.02.2018г. ДДС за внасяне, но не го е внесло.

Съгласно служебна бележка изх. № 74-00-1038/07.12.2018г. на дирекция „Събиране“ при ТД на НАП – София, за невнесените по справка – декларация на дружеството задължения за ДДС за м. 02.2018г. е образувано изпълнително дело № 180497410/2018 г. срещу „О. И. ЕООД. Въз основа на събраната информация по изпълнителното дело, е направен извод, че юридическото лице няма достатъчно имущество, което да обезпечи събирането на задължението за м.02.2018г.

Управителят Н. Н. е дал обяснения, че само той е имал право да се разпорежда с банковите сметки на дружеството, но поради кражба на фирмената му документация не може да представи изисканите му документи за периода 01.02.2018г. – 31.03.2018г. За доказване на обективната си невъзможност да представи документацията на дружеството представя уведомително писмо рег. № 289000-4526/08.10.2019г. на ОД на МВР – Кърджали за образувана преписка за противозаконно отнемане на фирмени документи на „О. И. ЕООД.

При липса на документи доказващи извършването на разходи, свързани с осъществяваната от дружеството дейност от една страна и факта, че само управителя е разполагал с право да се разпорежда с банковите сметки на дружеството от друга, съдът е приел за обоснован извода на приходната администрация, че Н. Н. в качеството си на управител на „О. И. ЕООД се е разпоредил със сумата от банковата сметка на дружеството в своя полза. С това е обоснован извод за „скрито разпределение на печалба“ по смисъла на § 1, т.5, б. „а“ от ДР на ЗКПО, както и недобросъвестно поведение на ревизираното лице.

Прието е за установена и причинно-следствена връзка между невъзможността да бъдат събрани публичните задължения на дружеството и поведението на жалбоподателя като управител, а именно разпореждане със сумата по банкова сметка на дружеството, постъпила от продажба на недвижим имот.

При тези факти, съдът е приел, че обжалваният ревизионен акт е законосъобразен и не са налице основания за неговата отмяна. Приел е, че в случая безспорно е установено наличието на всички предпоставки по чл. 19, ал. 2 от ДОПК.

Решението е неправилно постановено.

Основателни са оплакванията в касационната жалба за неправилна преценка на доказателствата по делото и нарушение на материалния закон.

Принципно вярно първоинстанционният съд е очертал предпоставките, при които трето лице носи отговорност за задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски в хипотезата на чл. 19, ал. 2 ДОПК и нейният обхват. Правилно е приел, че условията за ангажиране на отговорността на третото лице следва да са изпълнени кумулативно. При липсата на който и да елемент от фактическия състав на чл. 19, ал. 2 ДОПК, отговорността на задълженото лице по чл. 14, т. 3 ДОПК не може да бъде реализирана.

Неправилно и в противоречие с доказателствата по делото, съдът е приел, че е налице разпореждане със сумата 324 467,78 лв. в полза на управителя Н. Н., представляващо скрито разпределение на печалба по смисъла на § 1, т. 5 от ДР на ЗКПО. Нормата на чл. 19, ал. 2 ДОПК в приложимата й по време редакция, предвижда отговорност на трето лице – управител, член на орган на управление, прокурист, търговски представител, търговски пълномощник на задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 и 2 ДОПК, който недобросъвестно извърши плащания в натура или в пари от имуществото на задълженото лице, представляващи скрито разпределение на печалбата или дивидент, или отчужди имущество, включително предприятието на задълженото лице безвъзмездно или по цени, значително по-ниски от пазарните, в резултат на което имуществото на задълженото лице е намаляло и по тази причина не са погасени задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски. Отговорността е до размера на извършените плащания, съответно до размера на намалението на имуществото.

Спорен по делото е бил само въпроса за установена отговорност на управител в хипотезата на чл. 19, ал. 2, т.1 ДОПК – за недобросъвестно извърши плащания в пари от имуществото на задълженото лице, представляващи скрито разпределение на печалбата. Не е било спорно, че ревизираното лице е субект на тази отговорност, а дружеството е задължено юридическо лице по чл. 14, ал. 1, т. 1 и 2 ДОПК. Неправилно първоинстанционния съд е приел, че фактът на парично плащане от имуществото на дружеството, представляващо скрито разпределение на печалба, е доказан по делото. Този факт подлежи на пълно и главно доказване от страна на органите по приходите при издаването на ревизионния акт по чл. 21, ал. 1 ДОПК. Съгласно § 1, т. 5, б. а от ДР на ЗКПО скрито разпределение на печалба са сумите, несвързани с осъществяваната от данъчно задълженото лице дейност или превишаващи обичайните пазарни нива, начислени, изплатени или разпределени под каквато и да е форма в полза на акционерите, съдружниците или свързани с тях лица, с изключение на дивидентите по т. 4, б. а и б от допълнителните разпоредби на същия закон, които се отнасят до доходи от акции и дялови участия и начислени разходи за лихви. В случая по делото няма каквито и да било преки доказателства за извършено плащане в пари от банковите сметки на дружеството в полза на Н. Н.. Основателен е доводът на касатора, че не са събрани банкови извлечения, от които да се установи на коя дата и от кого са извършени тегления или разплащния от банковата сметка на дружеството, по която е постъпила сума от продажба на недвижим имот. Липсват и доказателства, в това число и косвени такива, че парична сума в размера на процесната е постъпвала под каквато и да е форма в патримониума на ревизираното физическо лице или че е налице нарастване на неговото лично имущество.

Липсата на документи за разходи, свързани с дейността на дружеството, само по себе си не представлява скрито разпределение на печалба по смисъла на чл. 19, ал. 2 ДОПК във връзка с § 1, т. 5 от ДР на ЗКПО. По делото не са налице доказателства, че сумата от банковата сметка на дружеството е изплатена или разпределена под каквато и да било форма в полза на Н. Н.. Само поради факта, че сумата по банковата сметка не е налична към момента на образуваното изпълнително производство, не може да се приеме, че е извършено скрито разпределение на печалба в полза на едноличния собственик на капитала и управител на дружеството. Това не следва и единствено от факта, че Н. Н. е бил лицето, което като управител с правомощия по чл. 142 от ТЗ, е отговарял за разпореждането с парични средства на дружеството. (В този смисъл Решение № 2909 от 4.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10179/2020 г., I о., решение № 159/5.01.2018 г. на ВАС, първо отделение, по адм. дело № 5292/2017 г. и др.).

При тези обстоятелства, неправилно съдът е приел, че са изпълнени всички кумулативни условия от фактическият състав за ангажиране отговорността на третото лице – управител по чл. 19, ал. 2 ДОПК.

Решението, с което жалбата е отхвърлена следва да се отмени и на основание чл. 221, ал. 2 АПК вместо него се постанови друго, с което да се отмени ревизионният акт.

При този изход на спора, направените по делото разноски от касатора в общ размер 1 710 лева, включващи държавни такси за двете съдебни инстанции, следва да се присъдят, като се осъди НАП да ги заплати. От друга страна, претенцията на касатора за разноски за адвокатското възнаграждение за две инстанции е неоснователна, тъй като не са представени доказателства за действително направени разноски.

Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 65/08.04.2021 г. на Административен съд – Кърджали, постановено по адм. дело № 206/2020 г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ ревизионен акт № Р-16000919005202-091-001/27.02.2020 г. на органи по приходите при ТД на НАП – Пловдив, потвърден с решение № 228/22.05.2020г. на директора на Дирекция „ОДОП“ – Пловдив

ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати на Н. Н. от гр. Крумовград, ЕГН [ЕГН], сумата 1 710 лева разноски за двете съдебни инстанции.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Бисер Цветков

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ П. Ж. п/ Камелия Стоянова