О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 108

София, 10.03.2016 г.

Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на седми март през две хиляди и шестнадесетата година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА

ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ

като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева ч. гр. д. № 716 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 278, ал. 1, вр. чл. 274, ал. 2, изр. второ ГПК.

Образувано е по частната жалба на З. З. С. и Н. З. Т. – двете от [населено място], чрез процесуалния им представител адв. Н. М., против определение № 189 от 24 ноември 2015 г., постановено по гр. д. № 4179 по описа на второ гражданско отделение на ВКС за 2015 г., с което е оставена без разглеждане касационна жалба на С. и Т. против въззивното решение № 171 от 22 април 2015 г., постановено по гр. д. № 83/2015 г. по описа на окръжния съд в гр. Смолян.

В жалбата се изявява несъгласие с извода на касационния съд за недопустимост на касационното обжалване. Сочи се, че цената на иска следва да бъде определена според данъчната оценка на имота и то в нейната цялост, дори и в случаите, когато се защитава само отделна част от него без значение на нейния размер в съпоставка с цялото. Основание за горното твърдение жалбоподателките намират във факта, че данъчна оценка могат да имат само самостоятелно обособени, годни обекти на правото, още повече, че при вещните искове за собственост на един единствен, особено жилищен имот, интересът е изключително голям, макар имотът да е с ниска стойност, респективно – с ниска данъчна оценка....