РЕШЕНИЕ

№ 312

София, 26.01.2016 г.

Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и девети септември през две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВЕСКА РАЙЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА

ЛЮБКА АНДОНОВА

при секретаря Юлия Георгиева

изслуша докладваното от съдията ЛЮБКА АНДОНОВА

гр. дело № 107/2015 год.

Производството е по чл. 290 от ГПК.

Образувано е по две касационни жалби на 1/ [фирма]-в несъстоятелност, чрез процесуалния му представител адв.Р. Д. и на 2/синдика Р. С. Т., срещу решение № 410 от 20.10.2014 г, постановено по гр. дело № 587/14 г на Врачански окръжен съд, Гражданско отделение, с което след частична отмяна на първоинстанционното решение [фирма] /в несъстоятелност/ и Р. С. Т. са осъдени солидарно да заплатят на К. М. М. от [населено място] сумата 4 551, 20 лв, представляваща обезщетение по чл. 213 ал. 2 от КТ за незаконно недопускане до работа в периода 1.4.13 г-22.7.13 г и 28.8.13 г-27.3.14 г, ведно с мораторна лихва за забава в размер на 246, 34 лв за времето от 1.4.13 г-22.7.13 г и 28.9.13 г-27.3.14 г.

В касационните жалби се подържа, че въззивното решение е неправилно, постановено в нарушение на процесуалните правила и материалния закон и е необосновано.Касаторите подържат, че между [фирма] /н/ и ищеца не е налице трудово правоотношение, поради което не може да бъде ангажирана отговорността им по реда на чл. 213 ал. 2 от ГПК за незаконно недопускане до работа.Дори трудово правоотношение да съществува не са налице елементите от фактическия състав на тази разпоредба, тъй като недопускането на М. до работа се дължи на обективни причини-невъзможност да престира труд, поради обстоятелството, че предприятието е обявено в несъстоятелност и не функционира.

Ответникът по касационните жалби К. М. М. оспорва същите по съображения, изложени в писмен...