№ 166
гр.София, 12.02.2016г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на девети февруари две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр. д.N463 по описа на ВКС за 2016 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение от 11.11.2015г. по гр. д.№212/2015г., с което АС Пловдив е уважил иск с правно основание чл. 135 ЗЗД.
Жалбоподателите Д. И. Б., Е. К. Б. и И. Д. Б., чрез процесуалния си представител поддържат, че с решението е даден отговор на правни въпроси от значение за спора в противоречие с практиката на ВКС и които са от значение за точното приложение на закона и развитие на правото.
Ответникът [фирма], чрез процесуалния си представител в писмено становище поддържа, че не следва да се допуска касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, 1 и 2 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение, е обявил за недействително по отношение на [фирма] дарението, обективирано в нот. акт.№73/2014 година на нотариус вписан в СВ-П., направено на 14.03.2014г. от Д. Б. и съпругата му Е. Б. в полза на дъщеря им И. Б., с което и подаряват два самостоятелни обекта в режим на СИО в [населено място].
По делото е установено, че на 04.05.2010г. в [населено място] е сключен Договор за банков кредит под условия за поемане на кредитни ангажименти под формата на банкови гаранции...