О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 101

гр.София, 28 януари 2016 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и седми януари през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

ЕРИК ВАСИЛЕВ

като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева гражданско дело № 16 по описа за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на П. на Р. срещу въззивно решение от 25.09.2015г. постановено по възз. гр. д. №19302/2014г. на Софийски градски съд в частта, с която след отмяна на решение от 28.04.2014г. по гр. д.№44103/2012г. на Районен съд – София, жалбоподателят е осъден да заплати на Г. П. К., на осн. чл. 2 ал. 1 т. 3 ЗОДОВ, обезщетение за неимуществени вреди до размера на сумата 10 000 лева, ведно със законната лихва, считано от 18.05.2012г. до окончателното изплащане.

В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност и необоснованост на решението на въззивния съд.

В изложението си по допускане на касационното обжалване жалбоподателят поддържа, че в противоречие със задължителната съдебна практика /чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК/ е произнасянето на въззивния съд по материалноправния въпрос за приложението на принципа за справедливост, визиран в чл. 52 ЗЗД, при определяне размера на обезщетението за морални вреди; както и по процесуалноправния въпрос, касаещ задължението на съда да извърши цялостна преценка на конкретните факти по делото, които са от значение за установяване обема на претърпените вреди и в тази връзка да изложи свои собствени решаващи мотиви.

Ответницата по жалбата Г. К. в писмен отговор поддържа становище, че не са налице предпоставки за допускане на...