О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 90

гр.София, 27.01.2016 г.

Върховният касационен съд на Република България,

четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на

двадесети януари две хиляди и шестнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков

ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев

Димитър Димитров

като разгледа докладваното от Борис Илиев гр. д.№ 6173/ 2015 г.

за да постанови определението, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], с искане за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Габровски окръжен съд № 179 от 25.09.2015 г. по гр. д.№ 261/ 2015 г., с което е потвърдено решение на Габровски районен съд по гр. д.№ 1006/ 2015 г. и по този начин са уважени предявените от Ц. Б. Ш. против касатора искове, квалифицирани по чл. 344 ал. 1 т. 1 и 2 КТ, за признаване за незаконно и за отмяна на уволнението, извършено със заповед № 1919/ 19.03.2015 г. и за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „машинен оператор - шиене”, с присъждане на разноските по делото.

В изложението си чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК касаторът повдига следните материалноправни въпроси: За да бъде осъществена хипотезата по чл. 190 ал. 1 т. 4 КТ необходимо ли е работникът с действията си умишлено да е извлякъл облага за себе си или за трето лице или да е увредил работодателя; Длъжен ли е работникът да ползва разрешения му отпуск по чл. 162 КТ за да се лекува, или е свободен да ползва посочения отпуск за пътувания, работа при друг работодател и др. и посочените действия представляват ли нарушение на задължението му за лоялност към работодателя; Представлява ли полагането на труд при друг работодател в периода на ползване на разрешен отпуск за временна неработоспособност...