Производството е по чл. 629 ГПК.

С молба вх.№6544/24.08.2020 г. по настоящото дело ответната страна „Ю. Б „ АД е поискала отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз по приложението на чл. 3 пар. 1 и чл. 4 пар. 2 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г.- относно неравноправните клаузи в потребителските договори.

Поставени са следните въпроси:

1/ Трябва ли чл. 4 пар. 2 от Директива 93/13 да се тълкува в смисъл, че изискването за „ясен и разбираем език„ е спазено при договорна клауза като тази по чл. 1 ал. 1 на Договора за кредит в основното производство, съставляваща част от основното съдържание на договора, с която страните са се разбрали, че кредитът се предоставя в определена чужда валута, стойността на кредита е посочен в резервната за страната валута – евро, а точният му размер в чуждата валута се определя в деня на усвояване на кредита?

2/ Трябва ли чл. 4 пар. 2 от Директива 93/13 да се тълкува в смисъл, че изискването за „ясен и разбираем език „ е спазено при договорна клауза като тази по чл. 6 ал. 2 изр. първо от Договора за кредит в основното производство, която съставлява част от основното съдържание на договора, с която страните са се разбрали, че валутният кредит се връща във валутата в която е бил усвоен?

3/ Трябва ли чл. 4 пар. 2 от Директива 93/13 да се тълкува в смисъл, че изискването за „ясен и разбираем език „ е спазено при договорна клауза като тази на чл. 6 ал. 2 изр. второ от Договора за кредит в основното производство, която не е част от основното съдържание на договора за кредит, но е свързана със съпътстващи кредита действия на потребителя да си осигури нужната за връщане на кредита валута и която посочва една от алтернативните възможности кредитополучателят да си осигури сумата в уговорената валута по месечната вноска за връщане на кредита?

4/ Трябва ли чл. 4 пар. 2 от Директива 93/13 да се тълкува в смисъл, че изискването за „ясен и разбираем език „ е спазено при договорна клауза като тази на чл. 23 ал. 1 от Договора за кредит в основното производство, която предупреждава кредитополучателя за съществуващия валутен риск от сключване на банков кредит в чуждестранна валута, като изрично посочва само неблагоприятните за потребителя евентуални последици при увеличаване курса на чуждата валута към националната валута / евро, а същата клауза не посочва неблагоприятните последици за банката при понижение на курса, тъй като те не носят риск за кредитополучателя а само за банката?

5/ Трябва ли чл. 3 пар. 1 от Директива 93/13 да се тълкува в смисъл, че ако клауза от договор за валутен кредит посочва риска за потребителя при повишаване курса на чуждата валута, но без да посочи риска за банката при понижаване курса на чуждата валута, такава клауза създава в ущърб на потребителя значителна неравноправност между правата и задълженията, произтичащи от договора?

6/ Трябва ли чл. 3 пар. 1 от Директива 93/13 да се тълкува в смисъл, че при договор за валутен кредит, за да е добросъвестна при сключването на договора, финансовата институция отпусната кредита в чуждестранната валута, е винаги в състояние и трябва към момента на сключването му да предвиди, във всеки момент от началото до края на срока на договора, всички възможни промени на обменния курс между валутата на кредита и националната валута до края на срока на договора?

Ответните страни – С. Н. и К. Н. – оспорват основателността на молбата, обосноваваща необходимост от преюдициално запитване с неяснота относно критериите, които националният съд следва да приложи при преценката на договорни клаузи, като оспорените в производството, по съображения че вече формираната практика на СЕС, по тълкуване разпоредбите на чл. 3 и чл. 4 от Директива 93/13/ЕИО, дава достатъчно ясен отговор / решения по дела С -415/11, С - 226/12, С-186/16, определение по дело С-119/17 /.

За да се произнесе, настоящият състав на Върховен касационен съд съобрази следното:

Производството е образувано по касационна жалба на С. Н. и К. Н. против решение № 120/ 08.04.2019 г. по т. д.№ 45/2019 г. на Пловдивски апелативен съд, в частта му, с която е отменено решение № 98/17.10.2018 г. по т. д.№ 36/2018 г. на Окръжен съд Хасково, в частта му, с която „Ю. Б„АД е осъдена да заплати на касаторите, на основание чл. 55 ал. 1 пр. първо ЗЗД, сумата от 18 969, 26 евро, с равностойност 37 100, 65 лева, ведно със законната лихва върху същата, считано от 02.03.2018 г., като вместо това са отхвърлени активно субективно съединените искове с това основание. Касаторите оспорват правилността на въззивното решение, като постановено в противоречие с материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и поради необоснованост. Считат, че съдът не е изследвал съдържанието на спорните договорни клаузи - чл. 1 ал. 1 и чл. 6 ал. 2, в частта им касаеща отпускането и връщането на кредит в швейцарски франкове и изцяло чл. 23 ал. 2 от сключения от същите с „Ю. Б„ АД договор за кредит № HL29451/23.11.2007 г., в изследване на тяхната действителност, за което е и служебно задължен. С влязло в сила решение между същите страни – № 245/10.08.2017 г. по т. д.№ 823/2016 г. на Пловдивски апелативен съд, частично потвърдило решение № 70/24.06.2016 г. по т. д.№ 120/2015 г. на Окръжен съд – Хасково, е призната нищожността, като неравноправни, на основание чл. 143 т. 10 и т. 12 вр. с чл. 146 ЗЗП и чл. 26 ал. 1 пр. първо ЗЗД, клаузите на чл. 3 ал. 1 и ал. 5, чл. 6 ал. 3, чл. 13 ал. 1 и чл. 23 ал. 1 от процесния договор. Отхвърлени са исковете за нищожност на чл. 1 ал. 5 и чл. 6 ал. 4 от процесния договор.

Спорните клаузи от договора за кредит гласят: чл. 1 ал. 1 – Банката предоставя на кредитополучателя кредитен лимит в швейцарски франкове, в размер на равностойността в швейцарски франкове на 83 000 евро, по курс „купува„ за швейцарския франк към евро на „Юробанк И Еф Д. Б„ АД в деня на усвояване на кредита, както следва: равностойността в швейцарски франкове на 28 735 евро по преждепосочения курс, в деня на усвояване на кредита за покупка на недвижим имот / индивидуализиран в договора / и равностойността в швейцарски франкове на 54 265 евро, по същия курс, в деня за усвояване на кредита, за други разплащания, а кредитополучателят се задължава да върне ползвания кредит, заедно с дължимите лихви, в сроковете и при условията на настоящия договор ; чл. 6 ал. 2 – Погасяването на кредита се извършва във валутата, в която той е разрешен и усвоен – швейцарски франкове. В случай, че на съответния падеж на погасителна вноска по главницата и / или лихвата кредитополучателят не е осигурил дължимата сума в швейцарски франкове по сметката си по чл. 2 ал. 1, но има средства в лева или евро по своите сметки в Банката, погасяването на кредита може да се извърши от банката, освен във валутата на кредита и в лева или евро, след служебно превалутиране на тези средства в швейцарски франкове по курс „продава“ на „Юробанк И Еф Д. Б „ АД за швейцарския франк към лева/евро, за което кредитополучателят с подписването на настоящия договор дава своето неотменимо и безусловно съгласие и оправомощава Банката; Чл. 23 ал. 2 – Кредитополучателят декларира, че е изцяло запознат и разбира икономическия смисъл и правните последици на разпоредбите на чл. 6 ал. 2 и чл. 21-23 от този договор и че е съгласен с настъпването им.

От преждеизложеното е ясно, че клаузата на чл. 23 ал. 1 от договора за кредит не е предмет на производството, а и доколкото съдът служебно следи за всички нищожни, като неравноправни, клаузи свързани с предмета на спора, следва да се съобрази, че нищожността й е прогласена с влязло в сила съдебно решение. Съгласно решение на СЕС С - 421/14 „ Директива 93/13 трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална уредба / като тази в основното производство / която забранява на националния съд служебно да преразглежда неравноправни клаузи в договор, когато законосъобразността на всички клаузи в договора, с оглед посочената директива, вече е била разгледана с влязло в сила решение. За сметка на това при наличието на една или няколко договорни клаузи, чийто неравноправен характер все още не е разгледан при предходен съдебен контрол върху спорния договор, приключил с влязло в сила решение, Директива 93/13 трябва да се тълкува в смисъл, че националната юрисдикция, редовно сезирана от потребител чрез насрещно възражение, е длъжна да разгледа по искане на страните или служебно, когато разполага с необходимите за това данни от фактическа и правна страна, твърдения неравноправен характер на договорните клаузи. ” Съобразявайки даденото разрешение, пререшаване относно действителността на чл. 23 ал. 1 от договора за кредит в настоящото производство, би било недопустимо, независимо от спецификата на спора. Поради това и формулираните четвърти и пети въпроси са напълно неотносими към предмета на спора.

Първите два въпроса изхождат от съдържанието на спорните клаузи като част от „ основния предмет на договора”, по смисъла на чл. 4 пар. 2 от Директива 93/13, с който по принцип не се свързва преценката за неравноправния характер на клаузите, п р и у с л о в и е, че тези клаузи са изразени на ясен и разбираем език. Третият въпрос визира клаузата като такава извън основния предмет на договора, по смисъла на чл. 4 пар. 2 от Директивата, без необходимостта от изготвяне и на същите на „ясен и разбираем език„ да е изключена от Директивата. Въпросите, относими към тълкуването на чл. 4 пар. 2 от Директивата, не внасят аспект, останал неразгледан в практиката на СЕС, относно понятието „ я с е н и р а з б и р а е м език „ на договорни клаузи, по отношение на който аспект тълкуването на същата разпоредба да създава за настоящия състав съмнение.

Настоящата хипотеза е на договор за кредит, в който е записано, че същият се отпуска и погасява във валута / швейцарски франкове /, но фактически цялата сума е предоставена в евро, а швейцарския франк е само виртуална парична единица за изчисление размера на кредита и погасителните вноски, чрез превалутиране през евро/лева. Договорът предвижда и преобразуване на налични по банковата сметка на кредитополучателя ликвидни средства в национална / лева / или резервна / евро / валута във валутата на кредита, с цел осигуряване плащането на погасителните вноски.

В т. 16, 18, 20, 23-30 от мотивите на определение по дело С – 119/17, СЕС препраща към свое решение от 20.09.2017 г. по дело С – 186 /16 относно критериите, които националният съд трябва да прилага при преценка дали клауза от договора за банков кредит е неравноправна, от гледна точка на разпоредбите на чл. 3 пар. 1 и чл. 4 пар. 2 от Директивата. В т. 1 от диспозитива на решението и в разяснителната част към него и т. 1 от диспозитива на определението по дело С- 119/17, разпоредбата на чл. 4 пар. 2 от Директивата е тълкувана в смисъл, че понятието „основен предмет на договора„, по смисъла на същата разпоредба, обхваща договорна клауза от договор за кредит, изразен в чуждестранна валута, между търговец и потребител, която не е била индивидуално уговорена и по силата на която кредитът трябва да бъде погасен в същата чуждестранна валута, в която е бил договорен, тъй като посочената клауза определя основна, характеризираща този договор престация. В множество решения СЕС се е произнесъл че чл. 4 пар. 2 от Директивата установява изключение от механизма за контрол по същество на неравноправните клаузи, предвиден от въведената с тази Директива система за защита на потребителите, но само при условие, че клаузата е изразена на ясен и разбираем език / решение по дело С – 26/13 т. 42, по дело С – 96/14 т. 31, по дело С -186/16 т. 34 /. В т. 68 от мотивите на решение по дело С -51/17 СЕС е пояснил, че договорните клаузи, отнасящи се до въпроса за в а л у т н и я р и с к спадат към чл. 4 пар. 2 от Директивата, като преценка на техния неравноправен характер не се извършва, ако след самостоятелно изследване на всеки отделен случай компетентната национална юрисдикция приеме, че са били изразени от продавача или доставчика на ясен и разбираем език. В т. 2 от диспозитива на решение по дело С -186/16 и т. 3 от диспозитива на решение по дело С – 51/17, СЕС е посочил, че чл. 4 пар. 2 от Директивата трябва да се тълкува в смисъл, че „ изискването договорната клауза да бъде изразена на ясен и разбираем език предполага, че при договорите за кредит финансовите институции трябва да предоставят на кредитополучателите достатъчна информация, която да им позволява да вземат решения, основани на добра информираност и благоразумие. Това изискване означава, че клауза, съгласно която кредитът трябва да бъде погасяван в същата чууждестранна валута, в която е бил договорен / клауза относно валутния риск / се разбира от потребителя едновременно от формална и граматическа гледна точка, но и по отношение на конкретния й обхват в смисъл, че среден потребител, относително осведомен и в разумни граници наблюдателен и съобразителен, може не само да установи възможното поскъпване и обезценяване на чуждестранната валута, в която кредитът е бил договорен, но и да прецени потенциално значимите икономически последици от подобна клауза върху финансовите си задължения, Необходимата в това отношение проверка следва да се извърши от националния съд „. В т. 50 от мотивите на решение по дело С -186/16 и т. 75 от мотивите на решение по дело С– 51/17 СЕС е изяснил, че „от една страна, потребителят трябва да е добре осведомен, че със сключването на договора за кредит в чуждестранна валута той се излага на определен риск, свързан с обменния курс, който евентуално ще му бъде икономически трудно да понесе при обезценяване на валутата, в която получава доходите си, спрямо чуждестранната валута, в която е отпуснат кредита. От друга страна, продавачът или доставчикът, в случая банковата институция трябва да представи възможните промени в обменните курсове и рисковете, свързани с вземането на кредит в чуждестранна валута, по-специално когато потребителят кредитополучател не получава доходите си в тази валута. При това положение националната юрисдикция следва да се увери, че продавачът или доставчикът е предоставил на съответните потребители цялата относима информация, която им позволява да преценят икономическите последици от клаузата за финансовите им задължения”.

Практиката на СЕС по приложението на Директива 93/13/ЕИО и въведената със същата система за защита на потребителите се основава на идеята, че потребителят е в положение на по-слабата страна спрямо продавача или доставчика от гледна точка както на възможностите си да преговаря, така и на степента си на информираност, като това положение води до приемането от негова страна на условия, предварително установени от продавача или доставчика, без да може да повлияе на съдържанието им / С-34/13 т. 48, С-26/13 т. 39, С-169/14 т. 22, С- 96/14 т. 26 и др./.

Видно е, че съгласно преждекоментираната практика на СЕС, изискването за съставяне на договорните клаузи на ясен и разбираем език не би могло да бъде ограничено единствено до разбираемия характер на тези клаузи от формална и граматическа гледна точка / на каквото акцентира в обстоятелствената част на молбата ответната страна /, а напротив, доколкото въведената с тази директива система на защита се основава на идеята, че потребителят е в положението на по-слаба страна в отношенията с продавача или доставчика, по-специално по отношение степента му на информираност, това изискване за ясен и разбираем език, т. е. за прозрачност, трябва да се тълкува разширително.

Всяка от спорните клаузи на чл. 1 ал. 1 и чл. 6 ал. 2 изр. първо и второ е относима към поемането от потребителя на преждекоментирания „валутен риск „, Въпросите, обаче, са формулирани в отношение към компетентността на настоящата институция по квалификацията на тези договорни клаузи, с оглед особените обстоятелства по делото, за нищожни като неравноправни, съобразно изводимите от практиката на СЕС, цитирана по-горе, критерии, които настоящият състав намира за достатъчно ясни.

Последното се отнася и до шестия формулиран въпрос.

С т. 3 от диспозитива и т. 54 и т. 56 от мотивите на решение по дело С–186/16 СЕС се е произнесъл, че чл. 3 пар. 1 от Директивата, транспониран в чл. 145 ал. 1 ЗЗП, трябва да се тълкува в смисъл, че „ преценката на неравноправния характер на дадена договорна клауза трябва да се направи спрямо момента на сключване на разглеждания договор при отчитане на всички обстоятелства, за които продавачът или доставчикът е м о ж е л д а з н а е към този момент и които са от естество да се отразят на по-нататъшното му изпълнение, тъй като дадена договорна клауза може да е носител на неравнопоставеност между страните, проявяваща се едва в хода на изпълнение на договора. Националната юрисдикция трябва да направи оценка относно наличието на евентуална значителна неравнопоставеност по смисъла на посочената разпоредба, с оглед всички обстоятелства по делото и отчитайки по-специално експертната компетентност и познанията на банката относно възможните промени в обменните курсове и рисковете, свързани с вземането на кредит в чуждестранна валута / най-напред неспазване изискването за добросъвестност, а след това наличието на евентуална значителна неравнопоставеност по смисъла на чл. 3 пар. 1 от Директива 93/13 / „. За да установи„ дали клаузата води в разрез с принципа за добросъвестност до значителна неравнопоставеност в ущърб на потребителя между правата и задълженията, , произтичащи от договора, националният съд трябва да провери дали, като постъпва добросъвестно и справедливо с потребителя, продавачът или доставчикът може основателно да очаква, че потребителят ще се съгласи с подобна клауза след индивидуално договаряне„ / решение по дело С – 186/16 т. 57 и С-415/11, т. 68 и т. 69 /. В т. 55 от мотивите на решение по дело С - 186/16 СЕС е приел, че клауза, включена в договорите за кредит, изразени в чуждестранна валута, която изисква месечните вноски за погасяване на кредита да се извършват в същата валута, в случай на обезценяване на националната парична единица спрямо тази валута, поставя курсовият риск в тежест на потребителя. В т. 2 от диспозитива на определение по дело С - 119/17 е постановено, че чл. 3 до чл. 5 от Директива 93/13/ЕИО, транспонирани в чл. 143, чл. 145 и чл. 147 от ЗЗП, следва да се тълкуват в смисъл, че може да бъде преценена от националната юрисдикция като неравноправна клауза от кредитен договор, последиците от която са цялостно прехвърляне на валутния риск върху потребителя и която не е съставена по прозрачен начин, така че кредитополучателят не може да прецени на основание ясни и разбираеми критерии икономическите последици от сключването на договора и когато при проверката й за неравноправния характер бъде констатирано, че въпреки изискванията за добросъвестност, тя създава в ущърб на потребителя значително неравновесие между правата и задълженията на страните, произтичащи от договора.

На настоящия състав не е известно в практиката на СЕС да се коментира, в съответствие с изискването за добросъвестност, „предвидимост„ за доставчика или продавача със съдържанието визирано в шести въпрос / абсолютна и за всеки момент от съществуването на правоотношението, приравнима на сигурно знание /, а за предвидимост съобразно цялата информация с която, с оглед експертната си компетентност и познания, в случая - банковата институция действително разполага или която обективно би следвало да познава, в обосноваване на тенденция / прогноза в средносрочен план / досежно валутата на кредита.

Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх.№6544/24.08.2020 г. по настоящото дело на „Ю. Б „ АД, за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз по приложението на чл. 3 пар. 1 и чл. 4 пар. 2 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: