№60175

[населено място], 23. 09. 2021г.

В. К. С,ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение, в закрито заседание на петнадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА

ВАСИЛ ХРИСТАКИЕВ

като разгледа докладваното от съдия Божилова т. д. № 1695/2019 год. и за да се произнесе съобрази следното:

Производството е образувано по молба на „Ю. Б „ АД, с която се претендира изменение на решение № 147/15. 06. 2021 г. по т. д.№ 1695/2019 г., в частта му с характер на определение по определяне отговорността за разноски, на основание чл. 248 ГПК. Молителят се позовава на противоречие между мотивите и диспозитива на определението, доколкото в първите е посочена дължима в полза на ищците, с оглед изхода на спора, сума в размер на общо 1646 лева – разноски за първа инстанция, а с диспозитива е присъдена сума от 2 698, 72 лева, в който смисъл претендира диспозитива да се приведе в съответствие с мотивите. Позовава се и на посочено в мотивите / стр. 17/ дължимо възмездяване на разноски и за ответника - от заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1684, 90 лева за първа инстанция, но без кореспондиращ на същите диспозитив. Претендират допълване на решението, в частта с характер на определение, с така възприетата в мотивите сума.Страната сочи, че в мотивите на решението на ВКС / стр. 19/ е възприета дължимост на разноски, в полза на „Ю. Б„АД и за въззивна инстанция, предвид обезсилване на първоинстанционното решение, в частта му по предявени установителни искове за нищожност на клаузи от процесния договор за кредит, по въззивна жалба на ответната банка. Независимо от това, с диспозитива не е присъден адвокатски хонорар за въззивна инстанция и припадаща се част от държавната такса, заплатена от „Ю. Б„АД, за въззивното обжалване...