Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба с вх.№362/14.01.2020г., подадена от М. И. Е. от [населено място] срещу решение №483, постановено на 11.12.2019г. от Окръжен съд – Пазарджик по в. гр. д.№711/2019г., поправено с решение №89 от 10.03.2020г., с което е потвърдено решението на първоинстанционния съд в частта, с която е допуснато извършването на съдебна делба между Р. И. М., М. И. Е. и Н. И. И. на имот с идентификатор. ......... по КККР на [населено място], представляващ УПИ. ..... в кв...., целият с площ от 694 кв. м., при квоти: 3/16 ид. части за Р. И. М., 11/16 ид. части за М. И. Е. и 2/16 ид. части за Н. И. И., както и в частта, с която е допусната съдебна делба между Р. И. М., М. И. Е. и Н. И. И. на масивна селскостопанска сграда с идентификатор. ........... с площ от 55 кв. м., при квоти: 3/16 ид. части за Р. И. М., 11/16 ид. части за М. И. Е. и 2/16 ид. части на Н. И. И..

В изложението към касационната жалба се поддържа, че са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по реда на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

Поддържа, че при допускането до делба на дворното място в противоречие с практиката на ВКС въззивният съд е разрешил материално-правния въпрос налице ли са в процесната земя два или повече самостоятелни обекта (недвижими имоти) в режим на етажна собственост и следва ли да намери приложение задължителната съдебна практика на ППВС №7 от 1973г. и ППВС №2/1982г.

Според касатора при допускане до делба на построената в дъното на двора, в североизточния му ъгъл стопанска постройка от 55 кв. м. съдът не е съобразил най-новата задължителна практика на ВКС в ТР №5/2015г. от 18.05.2017г. на ОСГК на ВКС, отнасяща се до особени случаи на приложение на чл. 92 ЗС, според която режимът на постройката зависи от това дали същата е самостоятелен обект на собственост.

В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по касационна жалба Р. И. М. чрез процесуалния си представител адв.Т. К. от АК-П., изразява становище, че не са налице поддържаните от касатора основания за допускане на касационното обжалване по изложените в отговора съображения. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът по касационна жалба Н. И. И. не изразява становище досежно наличие на основание за допускане на касационното обжалване.

Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл. 283 ГПК.

Досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване съображенията са следните:

Р. И. М. е предявила иск за делба на дворно място (имот с идентификатор. ............... по КККР на [населено място], представляващ УПИ. .....), ведно с построените в това дворно място масивна двуетажна жилищна сграда с идентификатор. ........... и масивна стопанска сграда с идентификатор. .............. с площ от 55 кв. м., с твърдението, че дворното място и посочените в исковата молба сгради са съсобствени между нея и съделителя М. И. Е. по наследство от техните родители Й. Г. С. и И. М. Е., както и извършени разпоредителни сделки. По отношение на построената в дворното място автомивка иск за делба не е предявяван.

В писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК съделителят М. И. Е. е изразил становище, че в делбеното производство следва да участва и бившата му съпруга Н. И. И., тъй като по време на техния брак дворното място и вторият етаж от жилищната сграда са му били прехвърлени от Й. Г. С. и И. М. Е. срещу задължение за издръжка и гледане и така сключеният договор е бил развален с влязло в сила съдебно решене, но само до размер от 3/4 ид. части, като за останалата 1/4 ид. част искът за развалянето му е бил отхвърлен.

Поддържа също така, че по време на действието на договора заедно с Н. И. И. са построили в дворното място изключената от делбата автомивка, както и стопанската постройка, по отношение на която искът за делба следва да бъде отхвърлен, с оглед на което счита иска за делба на дворното място за недопустим, като поддържа, че същото е застроено с няколко сгради и представлява обща част по смисъла на чл. 38 ЗС.

Н. И. И. е конституирана като съделител от първоинстанционния съд.

От фактическа страна по делото е установено, че дворното място, представляващо понастоящем имот с идентификатор. ......... по КККР на [населено място], съответно УПИ. .... в кв..... по обезсиления кадастрален план на града, е придобито от Й. Г. Е. (С.) и И. М. Е. по време на техния брак на 17.05.1969г. (н. а.№..., том. ..., дело №.../1969г.) по договор за покупко-продажба, след което на 06.04.1990г. (н. а.№..., том. .., дело №.../1990г.) Й. Г. и И. М. са прехвърлили на М. И. Е. по време на брака му с Н. И. срещу задължение за издръжка и гледане правото на собственост върху дворното място, ведно с втория жилищен етаж от построената през 1970г. двуетажна жилищна сграда.

Безспорно е между страните, че с решение, постановено на 20.11.1997г. договорът за издръжка и гледане е развален частично, като предявеният от Й. Г. и И. М. срещу М. И. и Н. И. по реда на чл. 87, ал. 3 ЗЗД иск е бил отхвърлен за 1/4 ид. част от прехвърления през 1990г. имот, както и че на 30.12.1997г. (н. а.№.., том. .., дело №.../1997г.) И. М. Е. е прехвърлил чрез договор за покупко-продажба на М. И. Е. 1/2 ид. част от дворното място, ведно с 1/2 ид. част от построената в имота двуетажна жилищна сграда.

Между страните не съществува спор също така, че бракът между Й. Г. и И. М. е прекратен с развод преди 11.02.1997г., както и че бракът между М. И. и Н. И. е прекратен с развод с решение на РС-Велинград от 21.10.1997г., постановено по гр. д.№626/1996г., влязло в сила на 01.11.1997г.

Безспорно е също така, че Й. Г. е починала на 11.02.1997г., а И. М. е починал на 03.07.2015г., както и че техни наследници по закон са съделителите М. И. Е. и Р. И. М..

Между страните не съществува спор и за обстоятелството, че в дворното място в периода между 1990г. и 1997г. е построена автомивка, по отношение на която съделителката Р. И. М. не оспорва правата на М. И. Е. и Н. И. И. и която не е предмет на делбеното производство.

Спорен е въпросът кога е построена стопанската сграда с площ от 55 кв. м. и дали същата е съсобствена между съделителите, както и следва ли да бъде допуснато до делба дворното място (дали същото представлява обща част по смисъла на чл. 38 ЗС).

По отношение на автомивката и стопанската постройка от заключението на изслушаните по делото съдебно-технически експертизи на в. л.Г. е установено, че изграждането на автомивката е извършено след издаване на скица-виза за проектиране от 10.02.1993г., заверена на 03.07.1993г. от [община], за монтаж на сглобяема конструкция с обща площ от 80 кв. м. по изготвен технологичен, ВиК и конструктивен проект, като на основание чл. 158 и чл. 164, ал. 4 З. на 14.04.1994г. са издадени протокол на държавна приемателна комисия и разрешение за ползване на основание чл. 17 и чл. 18 от Наредба за държавно приемане и разрешаване на ползването на строежите. От СТЕ е установено също така, че в дъното на имота е изградена масивна сграда с идентификатор. ......... с функционално предназначение – друг вид производствена, складова, инфраструктурна сграда на два етажа, със застроена площ от 55 кв. м. и разгъната застроена площ от 85 кв. м., за която не са открити строителни книжа и документи за статут, която сграда се състои на първи надземен етаж от три помещения – едно за персонала на автомивката, санитарен възел и склад и на втори надземен етаж от едно помещение, устроено за живеене.

Като свидетел по делото е разпитана В. Г. Л., съсед на имота, която е заявила, че около 1994-1995г. в имота е била построена автомивка с гараж, като всичко било свързано в един комплекс и тя била дала съгласие за изграждането още преди строежа, но през 2018г. подписала и допълнителна декларация, тъй като предполага, че се е загубило съгласието,

Първоинстанционният съд е допуснал извършването на съдебна делба на дворното място (имот с идентификатор. .......... по КККР на [населено място]) между съделителите Р. И. М. с квота от 3/16 ид. части, М. И. Е. с квота от 11/16 ид. части и Н. И. И. с квота от 2/16 ид. части; първият жилищен етаж от построената в дворното място двуетажна масивна жилищна сграда между съделителите Р. И. М. с квота от 1/4 ид. част и М. И. Е. с квота от 3/4 ид. части; втория жилищен етаж от построената в дворното място двуетажна масивна жилищна сграда между съделителите Р. И. М. с квота от 3/16 ид. части, М. И. Е. с квота от 11/16 ид. части и Н. И. И. с квота от 2/16 ид. части; масивна стопанска сграда с идентификатор. ........... с площ от 55 кв. м. между съделителите Р. И. М. с квота от 3/16 ид. части, М. И. Е. с квота от 11/16 ид. части и Н. И. И. с квота от 2/16 ид. части.

Решението на първоинстнанционния съд е обжалвано пред ОС-Пазарджик от съделителя М. И. Е. в частта, касаеща допускането до делба на дворното място и стопанската постройка по съображения, идентични със съдържащите се в отговора на исковата молба.

Въз основа на установената по делото фактическа обстановка въззивният съд е приел, че по силата на чл. 92 ЗС постройката от 55 кв. м. представлява приращение, поради което собствениците на земята са станали собственици и на постройката, доколкото по делото нито се твърди, нито се доказва титулярите на земята да са се разпоредили с това тяхно право. Взето е предвид също така, че за тази сграда по делото не са представени доказателства кога същата е възникнала като самостоятелен обект на собственост, не са представени строителни книжа и документи относно статута и разрешения за изграждането, като сградата е с допълващо застрояване с обслужващо предназначение.

Прието е, че показанията на св.Л. следва да се кредитират единствено по отношение на автомивката, но не и по отношение на гаража, както и че тези показания не кореспондират с данните, изложени от вещото лице, че освен изграден навес (ненанесен в КК) автомивката и постройката от допълващо застрояване, други обекти в процесния УПИ няма.

Въз основа на това е прието, че не могат да бъдат споделени доводите, че постройката е придобита по време на брака на М. Е. и Н. И., както и доводите за недопустимост на делбата на дворното място, доколкото в дворното място не са налице сгради в режим на етажна собственост.

С оглед така изложените от въззивния съд съображения досежно допустимостта на делбата на дворното място, които съответстват на установената по делото фактическа обстановка, настоящият състав приема, че не е налице основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване в частта, с която до делба е допуснато дворното място, представляващо УПИ. ........ в кв.... по плана на [населено място], респ. имот с идентификатор. ........ по КККР на града. Разглежданата в случая хипотеза е различна от тази, която касаят разясненията, дадени от Пленума на ВС в посочените в изложението ППВС №7/1973г. и ППВС №2/1982г. В случая страните не спорят, че автомивката е съсобствена само между съделителите М. И. Е. и Н. И. И., както и че е построена по време на техния брак. Не се спори също така, че с оглед извършваните разпоредителни сделки и разваляне на договора, с който вторият етаж от жилищната сграда и дворното място са били прехвърлени на съделителите М. И. Е. и Н. И. И. срещу задължение за издръжка и гледане, правата на съделителите в дворното място и в построените в него сгради, както и от етажите в двуетажната жилищна сграда, са различни. В подобни хипотези в практиката на съдилищата се приема, че обща част представлява само частта от дворното място, върху която са построени съсобствените сгради, но не и останалата му част ( Решение № 124 от 20.10.2014 г. по гр. д.№ 2054/2014 г. на ВКС, ІІ г. о.; Решение № 481 от 25.05.2011 г. по гр. д.№ 979/09 г. на ВКС, І г. о.; Решение №99/13.01.2020г. по гр. д.№2789/2018г., II г. о. на ВКС), още повече, че по отношение на сградата-автосервиз не може да се приеме, че следва да бъдат определени припадащи се идеални части от дворното място – същата принадлежи на построилите я лица ведно с право на строеж върху дворното място.

Налице е обаче основание за допускане на постановеното от въззивния съд решение до касационно обжалване в частта, с която до делба е допусната стопанска сграда с идентификатор. .......... с цел извършване на преценка дали в случая не следва да намери приложение разрешение, идентично с възприетото от ОСГК на ВКС в ТР №5/2015г. от 18.05.2017г. по т. д.№5/2015г. Касационното обжалване следва да бъде допуснато по реда на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК с оглед особеностите на настоящия случай, а именно като се има предвид, че стопанската сграда с идентификатор. ............. е с функционално предназначение – друг вид производствена, складова, инфраструктурна сграда на два етажа, със застроена площ от 55 кв. м. и разгъната застроена площ от 85 кв. м., за която не са открити строителни книжа и документи за статут, която сграда се състои на първи надземен етаж от три помещения – едно за персонала на автомивката, санитарен възел и склад и на втори надземен етаж от едно помещение, устроено за живеене.

Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение №483 от 11.12.2019г. на Окръжен съд – Пазарджик, постановено по в. гр. д.№711/2019г., поправено с решение №89 от 10.03.2020г., в частта, потвърждаваща решението на първоинстанционния съд, с което е допуснато извършването на съдебна делба между Р. И. М., М. И. Е. и Н. И. И. на масивна селскостопанска сграда с идентификатор. ......... по КККР на [населено място] с площ от 55 кв. м., при квоти: 3/16 ид. части за Р. И. М., 11/16 ид. части за М. И. Е. и 2/16 ид. части за Н. И. И..

НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение №483 от 11.12.2019г. на Окръжен съд – Пазарджик, постановено по в. гр. д.№711/2019г., поправено с решение №89 от 10.03.2020г., в частта, потвърждаваща решението на първоинстанционния съд, с което е допуснато извършването на съдебна делба между Р. И. М., М. И. Е. и Н. И. И. на имот с идентификатор. ......... по КККР на [населено място], представляващ УПИ. ......... в кв...., целият с площ от 694 кв. м., при квоти: 3/16 ид. части за Р. И. М., 11/16 ид. части за М. И. Е. и 2/16 ид. части за Н. И. И..

Указва на касатора в едноседмичен срок от съобщението да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 25.00 лв. /двадесет и пет лева/ за разглеждане на делото в частта, с която въззивното решение е допуснато до касационно обжалване.

След представяне на доказателства за внесена държавна такса делото да се докладва на председателя на Първо ГО на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание.

Определението е окончателно.

Председател:

Членове: