Производство по чл. 208 и сл. от АПК вр. чл. 160 ал. 6 ДОПК.

Образувано по касационна жалба „Д. Д. 2004”ЕООД със седалище и адрес на управление в гр.В.Търново, ул.”Седми юли” №23, вх.Г, представлявано от управителя Д. Ц. Д., против Решение №53 от 19.05.2008г. на Административен съд гр.В.Търново по адм. д.№591 по описа за 2007г., с което е отхвърлена жалбата на касатора против ревизионен акт /РА/№1340/30.05.2007г. на орган по приходите при ТД на НАП В.Търново, потвърден с Решение №595/03.08.2007г. на Директора на Дирекция „О”ЕООД и ЕТ”Мони - С. С.” и в тази, с която, въз основа на финансовия резултат за 2005г. със сумата 319 839, 41лв. стойност по фактурите на тези доставчици, на осн. чл. 23 ал. 2 т. 13 ЗКПО, са определени съответен размер преки данъци и лихви.

В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при съществени нарушения на процесуалните правила, в противоречие с материалния закон и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209 т. 3 АПК, изразяващи се в това, че е нарушена императивната разпоредба на чл. 155 ал. 5 ДОПК, при положение, че тя допуска връщане за издаване на нов ревизионен акт, а не за извършване на нова ревизия, както е процедирано в случая; при увеличението на финансовия резултат за 2005г. е нарушен принципът за съпоставимост на приходи и разходи като не е приспаднат приходът, съответен на непризнатия разход - в тази част няма и мотиви; игнорирани са многобройните доказателства за доставки, на дървесина от страна на ревизираното лице до „С”ЕООД. Още в хода на ревизията били представени достатъчно доказателства за придобиване на дървесината, предмет на процесните фактури, която била транспортирана директно от сечището на «Свилоза»АД като получател по доставките на ревизираното лице. В тази връзка обективното ревизионно производство изисква проверка и на този получател, а не само на прекия доставчик. Наличието на превозни билети за дървесината, плащането й и плащането на ДДС по ДДС-сметка на доставчика са достатъчно доказателства както за реалност на доставките, така и за право на данъчен кредит на ревизираното лице. Доказан бил и фактът на получаването на дървесината при получателя «Свилоза»АД с приетото по делото заключение на съдебно икономическа експертиза. Не е следвало при ревизията да бъдат проверявани и предходни доставчици, както е предвидено и в ТР №5/2004г. на ОСС на ВАС. Иска се отмяна на съдебното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на АС.

Ответникът по касационната жалба Дирекция „О”ЕООД по ЗКПО отм. за 2005г. и по ЗДДС отм. за м. 01, 02 и 03.2005г., възложена след първо Решение на Д”ОУИ” за частична отмяна на първоначален РА и връщане за нова ревизия в тази част. При тези процесуални действия не е допуснато нарушение на ДОПК – не е налице процесуална пречка за извършване на повторна частична данъчна ревизия след отменително решение на Д”ОУИ”, постановено в производство по административно обжалване на първоначалния РА.

Неоснователни са възраженията на касационния жалбоподател относно приложението на материалния закон.

Съгласно чл. 23, ал. 2, т. 10 от ЗКПО /в действащата за 2005г. редакция/ финансовият резултат /счетоводната печалба/загуба/ за данъчни цели се увеличава с разходите, довели до намаляване на финансовия резултат /счетоводната печалба/загуба/, които данъчно задължените лица не могат да докажат документално по реда, определен в съответните нормативни актове, с първични документи, включително придружени с фискален бон или с касова бележка от кочан, издадена в предвидени от нормативен акт случаи, или отчетени в нарушение на счетоводното законодателство или на принципа "документална обоснованост". В конкретния случай от събраните по делото доказателства се установява, че ревизираното лице е осчетоводило разходи по данъчни фактури, издадени от „К”ЕООД и ЕТ”Мони-С. С.”, за които е отразено, че са платени в брой. Не е представено свидетелство за регистрация на ЕКАФП за периода на 2005г. за „К”ЕООД, а за доставчика ЕТ”Мони-С. С.” е представено свидетелство за регистрация на ЕКАФП, но по делото не са представени издадени от него документи, доказващи плащане по процесните фактури, което не може да се установи и от представените дневни отчети на фискалното устройство. Отделно, правилно първоинстанционният съд е приел, че реалността на доставките на технологична дървесина в много големи количества не е доказана. По делото е било установено, че прекият доставчик на ревизираното лице е бил регистриран по ЗДДС към момента на издаване на фактурите, но представляващият го С. С. с Решение от 29.05.2003г. по гр. д.№203/2003г. на ВТОС е поставен по пълно запрещение, а през март. 2005г. предприятието му е прехвърлено на „Р”ЕООД. Последният не е представил достатъчно доказателства за реалността на фактурираните доставки на технологична дървесина – общо 2 407, 507 тона, тъй като въпреки декларацията за наличие на ДМА и назначаване на лица на работа по граждански договор, не е доказано превозването, складирането и транспортирането на дървесина в такива големи количества. „К”ЕООД е фактурирал на ревизираното дружество 3 990, 259 тона технологична дървесина на обща стойност 209 229, 40лв. За това количество също не са представени доказателства за предаване, складиране и транспортиране. Първоинстанционният съд, в решаващия си състав, в тази връзка, подробно е обсъдил и твърденията на самия жалбоподател, че последният не е получавал процесната дървесина реално, а тя е била доставяна директно на негов получател –„С”АД, като стоката е прехвърляна само документално. Тези твърдения правилно са преценени от съда по реда на чл. 127 ал. 2 ГПК отм. предвид факта, че предмет на процесните фактури са продажби, а не посредничество при продажби. Получаването на родово определени стоки от същия вид като на процесните от страна на получател на ревизираното лице би могло да бъде само косвено доказателство за реалността на процесните доставки, тъй като претенцията за данъчен кредит е по определени фактури на определени доставчици и именно за тях трябва да е доказано, че са доставили реално предмета на фактурите. При тези обективно установени факти, касационната инстанция намира, че правните изводи за наличие на предпоставките на чл. 23, ал. 2, т. 10 от ЗКПО отм. и на чл. 65 ал. 4 т. 3 и 4 ЗДДС отм. за увеличаване на ФР със стойността на фактурите на „К”ЕООД и ЕТ”Мони-С. С.” и за отказ на данъчен кредит по доставки на ЕТ”Мони-С. С.” в размер на 22 122лв. по 3 бр. фактури, са в съответствие с материалния закон и законосъобразно е отхвърлена жалбата на „Д. Д.-2004”ЕООД.

Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Претенцията за юрисконсултско възнаграждение на ответника не е основателна, предвид обстоятелството, че такова е присъдено в първата инстанция и с оглед разпоредбата на чл. 160 ал. 1 ДОПК.

Водим от горното и на осн. чл. 221 ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, първо отделение РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА

Решение №53 от 19.05.2008г. на Административен съд гр.В.Търново по адм. д.№591 по описа за 2007г. Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ С. А. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Т. Н./п/ И. А.а Т.Н.