Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи ноември две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: С. А. Членове: МАДЛЕН П. П. при секретар Г. Л. и с участието на прокурора С. П. изслуша докладваното от съдията М. П. по административно дело № 7470/2021 г. Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на директора на Териториална дирекция (ТД) Тракийска, понастоящем директор на ТД митница Пловдив при А. М. чрез юрк. Т. С. против решение № 3787/10.06.2021 г. на Административен съд, София град, постановено по адм. дело № 7045/2020 г., с което е отменено решение № РТД 3000-1548/24.06.2020 г./32-179871 издадено от директора на ТД Тракийска.

В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението, по съображения за неправилно възприета от съда фактическа обстановка. Според касатора в случая анализът на конкретни обстоятелства преди и след вноса, обосновава основателните съмнения на митническите органи в декларираната митническа стойност на стоката, предвид продажбата й на загуба на територията на страната. Като такива обстоятелства посочва, че вносът на плодове и зеленчуци е от Турция, пазар, който е добре познат на вносителя, от определен кръг търговски партньори на вносителя, стоките, предмет на внос не са биопродукти или с екстра качество, което би обосновало по-високата им продажна цена, както и че липсват събития при превоза им от граничния пункт К. А. до МБ Свиленград, които да водят до продажбата им на цена по-ниска от покупната. Посочено е, че при прилагане на режима на входни цени, доказателствената тежест за установяване на договорната стойност на стоките, е на вносителя.

Искането е за отмяна на решението. Претендира се присъждане на разноски.

В устните състезания по делото касаторът, чрез юрк. С. Д. поддържа, че законосъобразността на отказа на митническия орган за възстановяване обезпечението на вносителя и задържането му на основание чл. 75, 5 алинея 2 от Делегиран регламент 2017/891 на Комисията, се подкрепя и от решението на Съда на ЕС по дело С-770/21.

Ответникът - ОГЛ - ФУУД Трейд Лебенсмителфертриб ГмбХ, Германия (OGL Food Trade Lebensmittelvertrieb GmbH), чрез адвокат Г. Г. оспорва касационната жалба и моли да се остави без уважение, по съображения, изложени в представени по делото писмено становище по жалбата и писмени бележки по съществото на спора. Претендира присъждане на разноски.

В устните състезания по делото и в допълнително представени писмени бележки от 28.11.2023 г. процесуалният представител на дружеството поддържа, че решението на Административен съд, София град за отмяна на оспорения акт, се потвърждава и от решението на Съда на ЕС по дело С-770/21. Счита, че в конкретния случай не е изпълнено третото кумулативно условие за отхвърляне митническата стойност на стоката, посочено от Съда на ЕС, тъй като вносителят е представил всички документи по чл. 75 5 от Регламент 891 (Делегиран регламент (ЕС) 2017/891), както и документите, заместващи договора – фактура, плащане, счетоводни документи, които потвърждават реалността и икономическата обоснованост на декларираната договорна стойност на стоките.

Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е основателна, по следните съображения:

Предмет на оспорване пред Административен съд, София град е било решение № РТД 3000-1548/24.06.2020 г./32-179871 на директора на ТД Тракийска, понастоящем директор на ТД М. П. в А. М. с което на основание чл. 75, параграф 5, алинея 3 от Делегиран регламент (ЕС) 2017/891 е отказано да се освободи предоставеното обезпечение в размер на 802.38 лева за стока № 4/7 по митническа декларация с MRN 19BG003010003373R1 от 06.04.2019 г. - пресни тиквички и същото е задържано като плащане на вносни мита, като на основание чл. 75, параграф 6, алинея 2 от същия регламент е определена лихва от датата на допускане за свободно обращение (06.04.2019 г.) до датата на събиране на дължимото мито. С решението митническият орган е разпоредил да се коригира митническата декларация за посочената стока по отношение на „Режим“ в клетка 37 (1) и данните в група 4 в клетка 47 по следния начин: ЕД 4/6 (дължим размер на вносното мито-А00): да се чете 557.56 лева; ЕД 4/6 (дължим размер на вносното мито - А01) да се чете 1 426.95 лева, ЕД 4/5 (ставка мито А01) да се чете 29.7282 лева; ЕД 4/4 (данъчна основа - В00): вместо 10987.78 лева, да се чете 6 910.79 лева; ЕД 4/6 (дължим размер на ДДС-В00): вместо 2 197.56 лева, да се чете 1382.16 лева, както и вземането под отчет на определеното ново митническо задължение - вносно мито (А01) - 802.38 лева.

В мотивите на оспорения индивидуален административен акт е посочено, че при проверката на митническите декларации, за които е възникнало обезпечение, митническите органи винаги търсят продажба на печалба, за да приемат коректността на декларираната митническа стойност. Искането на вносителя да се анализират факти не по-конкретната декларация, а на база вносните операции за период от един месец, е отхвърлено с аргумента, че за освобождаването или задържането на обезпечението се вземат предвид фактите и доказателствата по конкретната митническа декларация, а не данните по вноса на месечна база.

С обжалваното съдебно решение съдът е отменил оспорения административен акт като издаден в нарушение на материалния закон.

От събраните по делото писмени доказателства съдът е установил следните факти:

На 06.04.2019 г. в МБ Свиленград е регистрирана митническа декларация MRN 19BG003010003373R1 от 06.04.2019 г., с вносител ОГЛ-ФУУД ТРЕЙД ЛЕБЕНСМИТЕЛФЕРТРИБ Гмбх, Германия, с която са поставени под режим допускане за свободно обращение с цел крайно потребление пресни зеленчуци с произход Турция, в това число и стока № 4 - пресни тиквички с тегло 4 800 кг. Като доказателство за произход от Турция е представен сертификат за движение EUR.1 Декларираната митническа стойност на стока № 4 е в размер на 9 239.39 лева, преизчислена на 98.37 евро/100кг. Определената от Комисията за 08.04.2019 г. стандартна вносна стойност (СВС) на тиквички с произход от ERGA OMNES, включително и от Турция, е 46.4 евро/100 кг. При наличие на разлика повече от 8 % между декларираната митническа стойност и определената за деня СВС, вносителят е предоставил обезпечение в размер на 802.38 лева.

На 03.05.2019 г. дружеството е представило документи, според които цялото внесено количество тиквички 4 800 кг е продадено на цена от 111 евро/100 кг., която е по-ниска от цената на придобиване на стоката (с включени разходи по митническата декларация от 06.04.2019 г.), изчислена на 117 евро/100 кг.

С молба от 11.09.2019 г. от вносителя са представени допълнителни доказателства - справки - декларации по ЗДДС за данъчни периоди от м. януари до м. април 2019 г., дневници за покупки, дневници за продажби, подадени VIES декларации за осъществени ВОД за същите данъчни периоди.

Тъй като продажната цена е по-ниска от цената на придобиване на стоката (с декларирани разходи за транспорт до границата на ЕС и транспорт след въвеждане на територията на ЕС), митническите органи са приели, че не е представено удовлетворяващо доказателство за условията на освобождаване и внесеното обезпечение в размер на 802.38 лева, следва да се задържи.

Вносителят е уведомен за образуването на административно производство по издаване на неблагоприятно за него решение, поради неизпълнение на условието по чл. 75, параграф 5, алинея 3 от Делегиран регламент (ЕС) 2017/891, както и че предоставеното обезпечение ще бъде усвоено и е представил възражение от 20.12.2019 г.

От приетото по делото заключение на съдебно - счетоводна експертиза съдът е установил, че плащането на декларираните стоки е извършено по банков път на 07.05.2019 г. съгласно SWIFT. В отговор на поставените задачи вещото лице е изчислило, че митническата стойност на внасяните стоки по метода на най-голямото сборно количество продадени стоки в страната, посочен в чл. 74, пар. 2, б. "в" от Регламент (ЕС) 952/2013 е 5 328 евро или 111евро/100 кг.

При тези факти съдът е приел за безспорно установено по делото, че ОГЛ - ФУУД Трейд Лебенсмителфертриб ГмбХ, Германия е внесло в страната посочените в митническата декларация количества пресни тиквички, с произход Турция и че стоките са продадени на територията на България на Л. Б. ЕООД по цена от 111 евро/100 кг. В мотивите си е посочил, че тиквичките като зеленчук попадат в обхвата на Приложение VII на Делегиран регламент (ЕС) 2017/891 и под действието на режима на входни цени за целите на прилагането на митническата ставка по Общата митническа тарифа, по отношение на продуктите от секторите на плодовете и зеленчуците, установен в чл. 181, 1 и 2 от Регламент (ЕС) № 1308/2013 на ЕП и на Съвета.

На основание чл. 75, 5 алинея 1 от Делегирания регламент съдът е приел, че в тежест на вносителя е, да докаже в едномесечен срок от продажбата на продуктите и в четиримесечен срок от датата на приемане на декларацията за поставяне на стоките под режим допускане за свободно обращение, че партидата е освободена според условия, потвърждаващи правилното определяне на цените, посочени в чл. 70 от МКС или да определи митническата стойност съгласно чл. 74, 2, б. „в“ от МКС. В тази връзка е посочил, че доказването на условията за освобождаване на партидата включва не само фактурата, а и всички документи, необходими за извършване на митническата проверка по отношение продажбата и освобождаването на всеки продукт от партидата – чл. 75, 5, алинея 4 от Делегирания регламент. Условие за освобождаване на гаранцията, предоставена на основание чл. 75, 2, ал. 1 от Делегирания регламент, е предоставяне на удовлетворяващо митническите органи доказателство за условията на освобождаване. В противен случай обезпечението се задържа чрез плащане на вносни мита, на основание чл. 75, 5 ал. 3 от Делегирания регламент.

Според съда последващата реализация на стоката под себестойността й не определя като непълно доказването на освобождаването на партидата според условия, потвърждаващи правилното определяне на митническата стойност съгласно чл. 70 от МКС в контекста на трайните търговски отношения на вносителя и клиентите му, при които печалбата се постига в дългосрочен план. В тази връзка съдът е изложил съображения, че разглеждането на конкретния внос като част от многото и във връзка с последващите продажби, не е в противоречие с чл. 75, 2, ал.1 от Делегирания регламент. Гаранцията обезпечава вноса по конкретната митническа декларация, но това не засяга доказването на условията за освобождаване на партидата, което може да включва и установяване на условията на търговските отношения с клиенти, обуславящи продажби на занижени цени, без това да е свързано с деклариране на митническа стойност с цел постигане на по-ниски размери на митническите задължения.

Наред с горното, съдът е посочил, че задържането на обезпечението е недопустимо, ако вносителят избере да определи митническата стойност по вторичния метод на чл. 74, 2, б. „в“ от МКС. Специалната разпоредба на чл. 75, 5, ал.1 от Делегирания регламент, според съда, изключва поредността в прилагането на методите по чл. 74 2 от МКС. В тази връзка е констатирал, че с решението на митническия орган е задържано предоставеното обезпечение за плащане на вносно мито, определено по фиксираната стойност за внос на продуктите, вместо да се определи дължимото мито по метода в чл. 74 2 от МКС.

Решението е неправилно постановено.

Принципно правилно съдът е приел, че за вноса на процесните продукти – пресни тиквички е приложим механизмът на входни цени, установен в чл. 181 от Регламент (ЕС) № 1308/2013 на ЕП и на Съвета във връзка с приложение VІІ на Делегиран регламент (ЕС) 2017/891. Законосъобразен е и изводът му, че спорът по делото е за доказване на условията по чл. 75, 5, ал. 4 във връзка с ал.1 от Делегиран регламент (ЕС) 2017/891 за освобождаване на обезпечението, предоставено от вносителя на основание чл. 75, 2, ал. 1 от същия регламент, поради това, че декларираната договорна стойност на стоката по чл. 70 от МКС се отличава с повече от 8 % от фиксираната/стандартната стойност при внос, определена от ЕК към момента на съставяне на декларацията за допускане на стоката до свободно обращение. Доказателствената тежест да докаже, че партидата е освободена според условия, потвърждаващи правилното определяне на цените по, посочени в чл. 70 от МКС или да определи митническата стойност по вторичния метод на чл. 74, 2 б. в) от МКС, е на вносителя.

Преценката за спазване на материалния закон при постановяване на обжалваното съдебно решение, следва да бъде извършена според тълкуването на чл. 75 5 от Делегиран регламент (ЕС) 2017/891, дадено в решение от 21.09.2023 г. по дело С – 770/21 г. на Съда на Европейския съюз (СЕС), по преюдициално запитване на Административен съд, София град по идентичен спор между същите страни относно условията за освобождаване на обезпечение, предоставено на основание чл. 75, 2, ал. 1 от делегирания регламент във връзка с вноса на пресни тиквички, с произход от Турция.

В конкретния случай, правилно съдът е установил, че фактическото основание, послужило на митническия орган да откаже освобождаване на предоставеното обезпечение за вноса на процесния продукт, е последващата му продажба на загуба на територията на страната. Законосъобразно съдът е приел, че последващата реализация на стоката под себестойността й, сама по себе си не може да определи като непълно доказването на освобождаването на партидата според условия, потвърждаващи правилното определяне на митническата стойност съгласно чл. 70 от МКС. Този извод на първоинстанционния съд е в съответствие с решението на Съда на ЕС по дело С-160/18, т. 44 и с решение на Съда на ЕС по дело С-770/21, т. 82, според които сама по себе констатацията, че вносител е препродал стоките в Съюза на загуба, не може да позволи на митническите органи автоматично да заключат, че декларираната договорна стойност не отговаря на действителността и да я отхвърлят само на това основание.

Според тълкуването на чл. 75, 5 от Делегиран регламент (ЕС) 2017/891, дадено в т. 3 от диспозитива на решението по дело С-770/21, за отхвърлянето на декларираната договорна стойност на партида внесени стоки, следва да са изпълнени следните кумулативни условия: декларираната договорна стойност да е значително по-висока в сравнение със стандартната стойност при вноса, определена от Е. К. партидата да е продадена на загуба на митническата територия на ЕС и въпреки факта, че е бил поканен да представи всеки документ, доказващ, че въпросната партида е освободена при условия, потвърждаващи достоверността на тази стойност, вносителят не е представил достатъчни за тази цел документи, без да е оспорена автентичността на фактурата, нито действителното й плащане от вносителя.

В конкретния случай не е спорно и по делото е установено, че декларираната митническа стойност на процесната стока - 98.37 евро/100кг е значително по-висока от определената от Комисията за 08.04.2019 г. стандартна вносна стойност (СВС) на тиквички с произход от ERGA OMNES, включително и от Турция от 46.4 евро/100 кг. (с повече от 50 %), както и че партидата е продадена на загуба.

Поради това, преценката за доказване на условията за освобождаване на обезпечението, съответно на основанията за отхвърляне на декларираната договорна стойност на внесената стока, следва да се извърши според това дали представените от вносителя документи по чл. 75, 5, четвърта аления от Делегиран регламент (ЕС) 2017/891 са достатъчни, да потвърдят достоверността на тази стойност.

В тази връзка в решението на Съда на ЕС по дело С-770/21 е посочено, че вносителят трябва да докаже не само, че продажбата на загуба се обяснява с обстоятелства, които не засягат правилното определяне на цените, посочени в чл. 70 от МКС, но и че другите условия за освобождаване на партидата потвърждават правилното определяне на посочените цени (т. 81, т. 82). В съответствие с член 75, параграф 5, четвърта алинея от Делегиран регламент 2017/891 вносителят трябва да предостави на митническите органи освен фактурата всички документи, необходими за извършването на съответната митническа проверка по отношение на продажбата и освобождаването на всеки продукт от внесената партида, включително документите, свързани с транспорта, застраховката, обработката и съхраняването на посочената партида /т. 84/. Списъкът на документи не е изчерпателен, поради което Съдът на ЕС е посочил, че няма пречка, ако документите, свързани с транспорта, застраховката, обработката и съхраняването на партидата от съответните стоки не са достатъчни да докажат достоверността на декларираната договорна стойност, вносителят да представи на митническите органи други документи, свързани с продажбата и освобождаването на партидата, като например договор с износителя или друг еквивалентен документ за установяване на релевантните елементи на договорното правоотношение, сред които са условията, свързани с уговорката за цената, на която е закупена внесената партида (т. 85).

По тези съображения Съдът на ЕС, е приел, че чл. 75, 5 от Делегиран регламент № 2017/891 следва да се тълкува в смисъл, че когато представените от вносителя документи, посочени в аления четвърта на тази разпоредба, свързани с транспорта, застраховката, обработката и съхраняването на посочената партида са достатъчни да докажат достоверността на декларирането договорна стойност, вносителят не може да бъде задължен да представя и писмен договор, който го обвързва с износителя или еквивалентен документ, в който се посочва цената, на която е внесената партида е закупена (т. 86).

В разглеждания случай освен фактурата, от вносителя са представени фактури за транспорт на стоката до територията на ЕС и транспорт след въвеждането й в ЕС, международна товарителница за автомобилен превоз на товари (CMR), сертификат за движение EUR.1, износна митническа декларация от 03/04/2019 г, фактури за продажба на стоките на първо търговско ниво, стокови разписки за получаване на стоките (от Л. Б. ЕООД), потвърждения за получени доставки (от Л. Б. ЕООД), справка – калкулация за формиране на продажната цена на база придобивната цена, извлечения от счетоводни сметки за отразяване на осъществения внос и извършените продажби. В хода на съдебното производство са представени и отчетните регистри по ЗДДС на ОГЛ - ФУУД Трейд Лебенсмителфертриб ГмбХ, Германия – справки – декларации, дневници за покупки и продажби за м.04 и 05.2019 г., както и доказателство за плащане на цената – платежно нареждане (S.W.I.F.T) от 07.05.2019 г.

Представените от вносителя документи по чл. 75, 5, алинея четвърта от Делегиран регламент (ЕС) 2017/891 се отнасят до транспорта на стоката, последващата й продажба на митническата територия на ЕС, както и за обстоятелствата, при които е продадена на по-ниски цени след вноса. Посочените документи не съдържат каквито и да било данни за цената, на която е закупена внесената партида стока и не удостоверяват релевантните елементи на договорното правоотношение с износителя, поради което не са достатъчни да установят достоверността на декларираната договорна стойност на стоката. От това следва, че е изпълнено и третото, посочено от Съда на ЕС условие за отхвърляне на декларираната договорна стойност.

С оглед на изложеното неправилно съдът е приел, че вносителят е представил удовлетворяващо доказателство за условията на освобождаване и е постановил отмяна на оспорения митнически акт.

Неоснователни са доводите в писмените бележки на ответника по касация, че цената на стоките в българската митническа декларация съответства на цената на стоката, посочената в турската митническа декларация за износ. В приложената по делото декларация за износ от 03.04.2019 г. не е посочена цената на процесната стока, а единствено количеството на стоката, както и номер и дата на фактурата, приложена към декларацията. Разпоредбата на чл. 75, 5, алинея четвърта от Делегиран регламент (ЕС) 2017/891 има предвид други документи, освен фактурата. В тази връзка неотносими към преценката по тълкуването на материалния закон са и доводите на дружеството - вносител относно доказателствената стойност на фактурата за възникването на договорно правоотношение, основани на съдебната практика на ВКС.

Представените документи - фактура, преводни нареждания, потвърждения на заплатените суми, изходящи от вносителя, извлечения от счетоводните му книги, справки – декларации по ЗДДС, дневници за покупки и продажби - не потвърждават наличието на договорно правоотношение между турски доставчик и дружеството – вносител за доставки на стоки по цена, съответстваща на декларираната. Освен фактурата, представените документи не съдържат каквото и да било волеизявление на износителя относно релевантните условия на договорното правоотношение, включително и относно цената на доставената стока.

С оглед тълкуването на чл. 75, 5 и 6 от Делегиран регламент (ЕС) 20017/891, дадено в т. 1 от решението по дело С-770/21 и при положение, че в конкретния случай, вносителят не е избрал да определи митническата стойност на внесената партида вторичния метод по чл. 74, 2, б. в) от МКС в предвидените в тези разпоредби срокове, неправилно съдът е приел, че вместо да задържа предоставеното обезпечение за плащане на вносно мито, определено по фиксираната стойност за внос на продуктите, митническият орган е следвало да определи дължимото мито чрез прилагането на посочения вторичен метод.

Предвид всичко изложено, следва да се приеме, че обжалваното съдебно решение е постановено в нарушение на материалния закон, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК следва да се отмени. Спорът е изяснен от фактическа страна и следва да се реши по същество, като се отхвърли жалбата на ОГЛ - ФУУД Трейд Лебенсмителфертриб ГмбХ, Германия (OGL Food Trade Lebensmittelvertrieb GmbH) против решение № РТД 3000-1548/24.06.2020 г./32-179871 на директора на ТД Тракийска, понастоящем директор на ТД М. П. в А. М.

При този изход на спора, следва да се отмени и решението в частта за разноските.

На основание чл. 143, ал. 3 АПК във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и искането на касационния жалбоподател по разноските, на А. М. следва да присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева за двете съдебни инстанции.

Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 3787/10.06.2021 г. на Административен съд, София град, постановено по адм. дело № 7045/2020 г. и вместо него постановява:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на ОГЛ - ФУУД Трейд Лебенсмителфертриб ГмбХ, Германия (OGL Food Trade Lebensmittelvertrieb GmbH) против решение № РТД 3000-1548/24.06.2020 г./32-179871 издадено от директора на ТД Тракийска, понастоящем директор на ТД М. П. в А. М.

ОСЪЖДА ОГЛ - ФУУД Трейд Лебенсмителфертриб ГмбХ, Германия (OGL Food Trade Lebensmittelvertrieb GmbH) да заплати на А. М. сумата 200 лева разноски за юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ СВЕТЛОЗАРА АНЧЕВА

секретар:

Членове:

/п/ М. П. п/ ВЕСЕЛА ПАВЛОВА