Производството е по чл. 33 и сл. от Закона за Върховния административен съд (ЗВАС).

Образувано е по касационна жалба на В. А. М. от гр. П. срещу решение № 284 от 15.06.2006 г. по адм. дело № 60/2006 г. по описа на Плевенския окръжен съд, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № 177/31.01.2006 г. на директора на Регионалната дирекция на вътрешните работи - Плевен. Направено е оплакване за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, като е поискана отмяната му, както и тази на оспорения административния акт, поради липса на основание за налагане на принудителната административна мярка по чл. 76, т. 2 от Закона за българските документи за самоличност (ЗБДС). Жалбоподателят счита, че не е извършил вмененото му във вина престъпление по чл. 339, ал. 1 от НК.

Директорът на РДВР - Плевен не е ангажирал становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че решението е правилно и следва да се остави в сила.

За да се произнесе, Върховният административен съд, пето отделение, съобрази следното:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна. След проверка на правилността на решението с оглед направеното касационно оплакване, намира, че жалбата е неоснователна.

Окръжният съд е установил, че с процесната заповед на директора на РДВР - Плевен, по повод на подадено от жалбоподателя заявление за издаване на паспорт и след извършена проверка в Бюрото за съдимост при Районен съд - Левски, на същия е наложено временно органичение на основание чл. 76, т. 2 от ЗБДС. Установено е, че с влязла в сила на 15.06.2005 г. присъда по НОХД № 1608/2005 г. на Плевенския районен съд, В. А. М. е осъден на лишаване от свобода за срок от три месеца за извършено от него престъпление по чл. 339, ал. 1 от НК, като на основание чл. 66 от НК е отложено...