Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс(АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс(ДОПК).

Образувано е по касационна жалба на "Е. Б." ЕООД, гр. В., срещу решение № 667 от 15.03.2013 г. по адм. дело №1158/2012г. по описа на Административен съд Варна, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт № 251103895/12.12.2011г., издаден от органа по приходите при ТД на НАП-Варна, потвърден с решение № 17/02.03.2012г. на Директора на дирекция "ОУИ" - Варна, сега с променено наименование Дирекция "О"ЕООД и "Т"ООД и са начислени лихви. С решението дружеството е осъдено да заплати на ответната дирекция юрисконсултско възнаграждение в размер на 4 111, 08 лв.

В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението, иска се отмяната му и отмяна на РА.

Ответникът – директорът на Дирекция "О"ЕООД и "Т"ООД .

За да отхвърли жалбата съдът е приел, че въпреки разпределението на доказателствената тежест от съда и указания към страните кои са подлежащите на доказване обстоятелства за всяка страна, жалбоподателят не е ангажирал каквито и да е доказателства в хода на оспорването, а от събраните в хода на ревизионното производство доказателства не се установяват двете важни предпоставки за признаване на данъчен кредит - отделянето на стоката, предвид родовата й определеност и предаването от фирмите-доставчици, съответно приемането от фирмата-получател, както и последващата реализация на стоките, съответно с отразените във фактурите по вид и количства плодове и зеленчуци, от което следва, че органът по приходите законосъобразно е отказал право на приспадане на данъчен кредит с издадения РА. По отношение на издадените РА на доставчиците се е позовал на решения по дела С-642/11 и С-643/11 на СЕС, до приключването на които производството по настоящото дело е било спряно. Изложени са мотиви и за неприложимост на решение по съединени дела С-80/11 и С-142/11 на СЕС. Решението е...