по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на директора на Столично управление "Социално осигуряване" (СУСО) – гр. С. срещу решение № 1977 от 25.03.2013 г. по адм. дело № 5741/2012 г. на Административен съд – София град.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е основателна, но по съображения, различни от изложените в нея.

От данните по делото е видно, че с разпореждане № 4811121715 от 17.02.2012 г. длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, т. 2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) при СУСО е уважило искането на Ц. И. Д. от гр. С., направено със заявление от 03.02.2012 г., да бъде преизчислен размерът на отпуснатата й лична пенсия за осигурителен стаж и възраст с придобит след пенсионирането осигурителен стаж, но определеният с това разпореждане краен размер на преизчислената пенсия е равен на размера, получаван от пенсионерката преди преизчисляването. Позитивната за пенсионерката разлика е само в новия, по-висок индивидуален коефициент, преизчислен от 1, 093 на 1, 100 и в новия признат й общ осигурителен стаж, превърнат в ІІІ категория труд – от досегашните 37 години 9 месеца и 29 дни (разпореждане от 24.04.2009 г.) на 38 години, 6 месеца и 5 дни. Същественото за нея обаче – размерът на отпусната й пенсия, е останал непроменен – все 268, 54 лв.

Поради това Ц. И. Д. е оспорила пред Административен съд – София град законосъобразността на решение № РО-332 от 10.05.2012 г., с което касационният жалбоподател е отхвърлил жалбата й срещу разпореждане № 4811121715 от 17.02.2012 г. Подадената от нея жалба пред Административен съд – София град започва така: "Моля за Вашето разпореждане да бъде увеличено правото ми да получа очакваното заслужено увеличение на пенсията за придобит осигурителен трудов стаж".

С посоченото по-горе решение Административен съд – София град е отменил решението на касационния жалбоподател и на основание чл. 173, ал. 2 АПК е изпратил пенсионната преписка, наречена от него административна, на ръководителя на пенсионното осигуряване при СУСО "за ново произнасяне при спазване на дадените указания по тълкуването и прилагането на закона". За да постанови този резултат съдът е приел, че "главният директор на СУСО се е задоволил само да изтъкне защо ограниченият размер на индексиране в сила от 01.07.2006 година е в размер на 150 лева и как този размер влияе върху коефициентите за следващите години, без да изложи никакви мотиви относно това дали определеният нов индивидуален коефициент е по-благоприятен за пенсионера и дали същият ще доведе до определяне на по-висок размер на пенсията". В тази връзка Административен съд – София град е посочил, че "не кредитира заключението на вещото лице, изготвило съдебно-счетоводна експертиза, тъй като то е необективно и по същество представлява преповтаряне на мотивите, изложени в административния акт и не съдържа изводи какъв е размерът на пенсията след датата на подаване на заявлението за преизчисляване – вещото лице е посочило, че размерът е 218, 32 лева, който е посочен в разпореждането и в решението само до 2009 година". В заключение Административен съд – София град е приел, че "липсата на мотиви относно размера на пенсията по отношение на 2010 година, 2011 година и 2012 година и дали новият определен индивидуален коефициент е по-благоприятен за оспорващата, предпоставя отмяната на оспореното решение".

Решението на Административен съд – София град е неправилно.

Основната причина за тази неправилност е обстоятелството, че този съд не е разбрал перфектното заключение, изготвено от вещото лице Д. И. В., в което се съдържат отговори на всички поставени от него (от съда) въпроси. След детайлно анализиране на всички определящи размера на пенсията обстоятелства, вещото лице на два пъти е подчертало същественото значение на чл. 2, ал. 2 от ПМС № 180/2006 г. и произтичащото от тази разпоредба съществено обстоятелство, че какъвто и да би бил новият (преизчисленият) размер на пенсията до 2006 г., в 2006 г. той винаги ще бъде все 150 лв. Така например, в процесния случай новият индивидуален коефициент 1, 100 и новият, макар с малко, но по-голям осигурителен стаж, са довели до увеличаване на размера на пенсията за 2006 г. на 154, 55 лв., но поради правилото на чл. 2, ал. 2 от ПМС № 180/2006 г. този размер е редуциран отново на 150 лв., т. е. какъвто е бил и преди сега направеното преизчисляване. Оттук нататък крайният размер на пенсията ще бъде все 218, 32 лв., колкото и години нов осигурителен стаж да бъдат добавяни. Този неблагоприятен за пенсионерката резултат се дължи, според касационния жалбоподател и според вещото лице, на задължителното редуциране на пенсията все на 150 лв. за 2006 г. А поради "суспендирането" (според употребения в касационната жалба израз) на чл. 100 КСО с § 8, ал. 1 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (ПЗР на ЗБДОО) за 2010 г., с § 5 ПЗР на ЗБДОО за 2011 г. и с § 4 ПЗР на ЗБДОО за 2012 г. размерът на пенсията ще бъде все този, който е бил определен за 2009 г. – 218, 32 лв. Разбира се, правилото на чл. 2, ал. 2 ПМС № 180/2006 г. се прилага само за пенсиите, които и след индексирането им на основание § 6 ПЗР на ЗБДОО за 2006 г. с коефициента, определен с решение 1.1 по протокол № 18 от 28.12.2005 г. на Надзорния съвет на НОИ, са в размер до 150 лв. Това ПМС не се прилага за пенсиите, които тогава (28.07.2006 г.) са били над 150 лв.

Административен съд – София град не е съобразил, че всъщност основният въпрос, на който е бил длъжен да даде отговор, е законосъобразно ли и през 2013 г. длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, т. 2 КСО при СУСО е приложило ограничението по чл. 2, ал. 2 на ПМС № 180/2006 г., според което размерът на индексираните пенсии не може да бъде по-голям от 150 лв. А отговорът на този въпрос несъмнено е позитивен, защото и заключението на вещото лице Д. И. В. показва, че преизчисленият размер на пенсията, вкл. и след индексиране по § 6 ПЗР на ЗБДОО за 2006 г. е под 150 лв., поради което попада в обхвата на ПМС № 180/2006 г. и законосъобразно размерът на пенсията за 2006 г. е редуциран на 150 лв. А това означава, както се посочи и по-горе в тези мотиви, че независимо от новия, по-голям индивидуален коефициент и от увеличения осигурителен стаж, новият (преизчислен) размер на пенсията за 2006 г. ще бъде все 150 лв. докато при последващо преизчисляване надхвърли този размер и така излезе извън обхвата на ПМС № 180/2006 г.

При този позитивен отговор на обсъждания въпрос за Ц. И. Д. остава само възможността да оспори с отделна жалба законосъобразността на чл. 2, ал. 2 от ПМС № 180/2006 г., защото инцидентното оспорване на тази разпоредба в настоящето касационно производство не е допустимо.

По изложените съображения настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че касационната жалба е основателна, а оспореното с нея съдебно решение е неправилно (постановено е в нарушение на материалния закон и е необосновано), поради което следва да бъде отменено. Тъй като правният спор, предмет на първоинстанционното съдебно производство, е напълно изяснен от фактическа страна, на основание чл. 222, ал. 1 АПК този спор следва да бъде разрешен по същество като жалбата на Ц. И. Д. срещу решение № РО-332 от 10.05.2012 г. на главния директор на СУСО се отхвърли като неоснователна.

Страните по делото не са правили искания за присъждане на направените от тях съдебни и деловодни разноски, поради което този въпрос не се обсъжда сега.

Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение, РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 1977 от 25.03.2013 г. по адм. дело № 5741/2012 г. на Административен съд – София град и вместо него постановява:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Ц. И. Д. от гр. С. срещу решение № РО-332 от 10.05.2012 г. на главния директор на Столично управление "Социално осигуряване". РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ А. Е. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Г. Г./п/ А. А. А.Е.