Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано е по касационна жалба, подадена от Г.К от [населено място], срещу решение № 62 от 22.03.2018 г., постановено по адм. дело № 394 по описа за 2017 г. на Административен съд - Кюстендил, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение №2153-09-40 от 02.11.2017 г. на директора на ТП на НОИ – Кюстендил.

Изложените съображения за необоснованост, нарушения на съдопроизводствени правила и неправилно прилагане на чл. 68, ал. 1 – 3 от КСО са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК.

О. Д на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт, гр. К., не е взел становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура е дал мотивирано заключение за основателност на касационното оспорване.

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК.

За да се произнесе по същество, Върховният административен съд, шесто отделение, взе предвид следното:

Предмет на съдебен контрол в производството пред Кюстендилския административен съд е решение № 2153-09-40 от 02.11.2017 г. на Директора на Териториално поделение на Национален осигурителен институт (ТП на НОИ), гр. К., потвърждаващо разпореждане № [номер] от 17.08.2017 г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване, с което е изменена личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на Г.К, отпусната с разпореждане от 22.06.2017 г. Прието е, че лицето не е придобило изискуемия осигурителен стаж от 38 години и 4 месеца, поради което няма право на пенсия на основание чл. 68, ал. 1 – 2 от КСО. При зачетен осигурителен стаж с продължителност 36 години, 09 месеца и 18 дни е отпусната пенсия при условията на чл. 68, ал. 3 от КСО.

В жалбата,...