Върховният административен съд на Р. Б. - Пето отделение, в съдебно заседание на четиринадесети октомври в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:А. Д. ЧЛЕНОВЕ:И. С. Т. К. при секретар Н. А. и с участието на прокурора М. Т. докладваното от съдиятаТ. К. по адм. дело № 7492/2021
Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.
Образувано е по касационна жалба на министъра на образованието и науката, подадена чрез процесуален представител юрк. М. П., срещу решение № 94/11.06.2021г., постановено по адм. дело №115/2021г. по описа на Административен съд - Шумен, с което е отменена негова заповед № РД 10 - 1035/04.03.2021г. за прекратяване на служебното правоотношение на С. М. на длъжност началник на РУО - Шумен, на основание чл.107, ал.1, т.5 във вр. с сл. 108, ал.1 от Закона за държавния служител.
В касационната жалба са развити доводи за неправилност на съдебният акт, като постановен при неправилно приложение на материалния закон и съдопроизводствените правила - касационно основание по чл.209, т.3 от АПК. По подробно развити съображения в жалбата се иска отмяна на решението и постановяване на ново по съществото на спора, с което жалбата срещу заповедта се отхвърли като неоснователна. Не претендира разноски за настоящата съдебна инстанция.
Ответната страна - С. М., чрез процесуалния си представител адв. В., в представен писмен отговор и в съдебно заседание оспорва същата и моли съдът да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна. Претендира присъждане на разноски, съгласно приложен списък.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховния административен съд, състав на пето отделение, при извършена служебна проверка на атакуваното решение по реда на чл.218, ал.2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в законния срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:
С обжалваното решение Административен съд - Шумен е отменил заповед №РД 10 - 1035/04.03.2021г. на министъра на образованието и науката, с която на осн. чл.107, ал.1, т.5 и чл.108, ал.1 от ЗДСл. е прекратено служебното правоотношение на С. М., на длъжност началник на РУО - Шумен, считано от датата на връчване на заповедта.
За да се произнесе по спора, съдът е приел, че оспорената пред него заповед е издадена от компетентния по чл.108, ал.1 ЗДСл., орган по назначаването и в предвидената от закона писмена форма, както и при наличие на изискуемите в нормата реквизити, при липсата на допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Съдът е отменил заповедта, поради липсата на предпоставките по чл.107, ал.1, т.5 от ЗДСл. за прекратяване на служебното правоотношение, а именно обективна невъзможност на служителката да изпълнява служебните си задължения. Изложил е съображения, че включеното в длъжностната характеристика за длъжността началник на РУО изискване за дигитална компетентност не представлява обстоятелство, създаващо нова фактическа обстановка по смисъла на чл.107, ал.1, т.5 от ЗДСл. и същото е регламентирано в чл.15, ал.2 от Наредбата за условията и реда за оценяване изпълнението на служителите в държавната администрация, в сила от 10.12.2019г. и това изискване е включено в длъжностната характеристика за длъжността на 12.02.2021г., повече от година след въвеждането му с наредбата. След като служителите, заемали процесната длъжност са изпълнявали своите служебни задължения без изискване за дигитална компетентност в рамките на продължителен период след приемане на цитираните от органа норми, според съдът това изискване не е нововъзникнало и не може да обуслови наличието на нова фактическа обстановка по смисъла на чл.107, ал.1, т.5 от ЗДСл.
Съдът е анализирал доказателствения материал по делото и в заключение правилно е приложил материалния закон. Върховният административен съд многократно е постановявал в практиката си, че обективна невъзможност в хипотезата на чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл е налице когато в резултат на възникнала нова фактическа обстановка, по причини, които са извън волята на страните по служебното правоотношение, служителят е поставен в невъзможност да изпълнява служебните си задължения. В случая съдът правилно е приел, че не са доказани от органа по назначаване обективни обстоятелства, които са поставили касационния ответник в невъзможност да изпълнява служебните си функции и задачи. За да е налице обективна невъзможност по смисъла на чл.107, ал.1, т.5 от ЗДСл. е необходимо да са изпълнени три кумулативни условия: а/ да е създадена нова фактическа обстановка; б/ същата да води до невъзможност служителя да изпълнява задълженията си по длъжностна характеристика и в/ причините за тази невъзможност да не зависят от волята на страните в правоотношението. В случая посочените от органа по назначаването фактически основания за издаване на заповедта не обосновават извод за наличие на обективна невъзможност служителя да изпълнява задълженията си, тъй като включеното в длъжностната характеристика за длъжността началник на РУО изискване за дигитална компетентност не представлява обстоятелство, създаващо нова фактическа обстановка по смисъла на чл.107, ал.1, т.5 от ЗДСл.
По отношение на измененията в длъжностната характеристика, трябва да се подчертае, че промените в изискванията за изпълнение на присъщите функции и задачи на длъжността следва да са обосновани от обективно настъпили нови фактически и/или нормативни промени и съобразени със законовите условия за това. По определение от чл. 2, ал. 5 ЗДСл във връзка с чл. 2 от чл. 2 от Наредбата за длъжностните характеристики на държавните служители, съдържанието на всяка длъжност в администрацията се определя от конкретните задачи, действия, актове, връзките, които заемащия длъжността трябва да извърши, за да се постигнат целите на администрацията; от задълженията и правомощията на служителя; от условията, на които трябва да отговаря служителя, за да може да изпълни по искания начин определените задачи, действия, актове. Тези специфики на всяка една конкретна длъжност във всяка една държавна администрация се установяват с длъжностната характеристика. По аргумент от чл. 14, ал. 3 от Закона за администрацията, допълнителните изисквания за заемане на длъжността могат да бъдат определени и с правилника на съответната администрация.
Съгласно чл. 8, ал. 1 от Наредбата за длъжностните характеристики на държавните служители изменение на длъжностната характеристика може да се извърши само при наличие на лимитативно посочените предпоставки: 1. настъпили промени в характера и организацията на работата; 2. изменение във функциите на звеното, регламентирани с устройствения правилник на администрацията; 3. въвеждане на нови стандарти, модели и/или технологии за осъществяване на определена административни дейности или работни процеси; 4. предписания от контролни органи. В едномесечен срок от настъпилите промени по ал. 1 се разработва и утвърждава проект на изменената длъжностна характеристика - чл. 8, ал. 2. Екземпляр от утвърдената длъжностна характеристика се връчва на служителя, заемащ длъжността и се подписва от него - чл. 8, ал. 3 от наредбата. В обсъждания случай, с оглед изложените фактически обстоятелства в заповедта може да се приеме, че органът по назначаване е мотивирал изменението на изискванията с необходимостта от ефективно изпълнение на длъжността ( обработване на информация, създаване на съдържание, дигитална комуникация, информационна сигурност и др.) в РУО. При това положение, както правилно е отбелязал съдът, тези обстоятелства е следвало да намерят отражение в длъжностната характеристика за длъжността в разумен срок от настъпилите изменения (приемайки, че едномесечният срок по чл. 8, ал. 2 НДХДС е инструктивен), а в случая това е сторено повече от една година след влизане в сила на разпоредбите на чл. 15, ал.2 от Наредбата за условията и реда за оценяване изпълнението на служителите в държавната администрация, което е в отклонение на общия принцип по чл. 6, ал. 1 АПК. Правилно съдът е отбелязал, че изискването за дигитална компетентност е регламентирано и в длъжностната характеристика за процесната длъжност, утвърдена още през 2016г., което затвърждава категорично извода за липса на възникнала нова фактическа обстановка, обусловила обективна невъзможност за изпълнение на служебните задължения от Милева.
Поставените нови изисквания с длъжностната характеристика не са довели до обективна невъзможност служителят да изпълнява функциите, задачите и дейността си, очертани в длъжностната характеристика и Правилника за устройството и функциите на РУО , т. к. са преодолими и зависят от волята на страните по служебното правоотношение. Правилен е изводът на съда, че административният орган не е взел предвид също така представените от РУО - Шумен и самата служителка удостоверения, че притежава необходимите дигитални умения, необходими за изпълнение на заеманата от нея длъжност. Следва да бъде отбелязано също така, че по силата на чл.35, ал.1 от ЗДСл. , органът по назначаването създава условия за обучение за професионално и служебно развитие на държавния служител, за това при възникнало изискване за нови умения и компетенции, същият е следвало да осигури необходимото обучение, като даде възможност на служителката да придобие необходимата професионална компетентност за работата си в съответствие с настъпилите нормативни промени. Ето защо не е налице нова фактическа обстановка, по силата на която и извън волята на страните служителят е поставен в обективна невъзможност да изпълнява служебните функции и задачи и съдът правилно е отменил обжалваната заповед, издадена на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл, като материално незаконосъобразна.
Правилни са изводите на АС - Шумен и за противоречие на издадената заповед с целта на закона, поради недобросъвестно, до степен превратно упражняване на правомощието на органа по назначаването при прекратяване на служебното правоотношение с оспорената заповед. Доказателство за това е и факта, че заповедта е издадена на дата 04.03.2021г., която съвпада с датата на която служителката е била възстановена на същата длъжност началник на РУО - Шумен, в резултат на отмяна с влязло в сила решение на ШАС по адм. дело №151/2020г. на предходна заповед за прекратяване на служебното правоотношение на друго правно основание - чл.107, ал.2 от ЗДСл. Хронологията на издаваните заповеди и резултата от съдебното им обжалване, сочат на единствен извод за целенасочени действия от страна на органа по назначаването за прекратяване на служебното правоотношение на служителката на всяка цена, независимо от наличието или не на законово правно основание за това.
Като е достигнал до извода за незаконосъобразност на оспорената пред него заповед, поради нарушение на материалния закон и я е отменил на основание чл.146, т.4 от АПК, съдът е постановил законосъобразно и обосновано от доказателствата по делото решение при правилно приложение и тълкуване на материалния закон.
Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна.
При този изход на делото и на основание чл.143, ал.1 АПК, министерството на образованието и науката следва да бъде осъдено да заплати на ответника по касация направените разноски в размер на 1000лв. за адвокатско възнаграждение за изготвяне на отговор на касационната жалба и процесуално представителство в проведеното открито съдебно заседание, предвид представеният договор за правна защита и съдействие като доказателство за реалното им заплащане и представеният списък на разноските.
По изложените съображения и на основани ечл.221, ал.2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 94 от 11.06.2021г., постановено по адм. дело №115/2021г. от Административен съд - Шумен.
ОСЪЖДА министерството на образованието и науката - гр. София да заплати на С. М., ЕГН [ЕГН] от гр. Шумен, [улица], сумата от 1000 / хиляда/ лева, представляваща разноски за касационната инстанция.
Решението е окончателно.
Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Анна Димитрова
секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ Илиана Славовска
/п/ Тинка Косева