Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Областния управител на О. К, срещу Решение № 61 от 28.04. 2017 г., постановено по административно дело № 236/ 2016 г. на Административен съд– Кюстендил (АС Кюстендил), с което е отхвърлена жалбата му обективирана в Заповед №РД-30-166/ 06.07.2016г. против Решение № 142 по Протокол №15/ 26.05.2016г. на Общински съвет Рила (ОбС– Рила), повторно прието с Решение № 150 по Протокол № 16/ 28.06.2016г. на същия ОбС.

В жалбата са развити доводи за неправилност на съдебния акт, поради нарушения на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК.

Счита, за неправилно приетото от АС Кюстендил, че оспореното Решение № 142 от 26.05.2016г., повторно прието с Решение № 150 по 28.06.2016г. на ОбС Рила съответства на материалния закон. В тази връзка твърди, че е налице противоречие с чл. 3, ал. 2 и чл. 6, ал. 1 от ЗОС (ЗАКОН ЗА ОБЩИНСКАТА СОБСТВЕНОСТ) (ЗОбС), тъй като могат да се обявяват за частна общинска собственост имоти, а не части от имоти, както е приел ОбС Рила. Посочено е това, че обособените помещения са обект на право на собственост. Намира, че складовете и мазетата са не само пространствено, но и функционално свързани с другите помещения. Смята, че обособяването на трите помещения, след като с решение е трансформирал собствеността на други три обекта в същата сграда не съответства на целите на закона, а го заобикаля.

Изложено е твърдение, че неправилно АС Кюстендил приема, че Решение № 142 от 26.05.2016 г., повторно прието с Решение № 150 по 28.06.2016г. на ОбС Рила е мотивирано и отговаря на изискванията на чл. 59, ал. 1 от АПК.

Моли да се отмени решението на АС Кюстендил като неправилно или да се върне делото за разглеждане на друг състав на административния съд.

О. О съвет на О. Р в съдебно заседание, чрез адв. Е.Б от АК Кюстендил оспорва касационната жалба и моли същата да се остави без уважение. В съдебно заседание и подадения писмен отговор моли да се остави в сила решението на АС Кюстендил като правилно и законосъобразно.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Намира, че при постановяване на обжалваното съдебно решение не са допуснати нарушения, съставляващи касационни основания за неговата отмяна. Счита, че същото е валидно, допустимо и правилно и като такова следва да бъде оставено в сила.

Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, за която оспореният с нея съдебен акт е неблагоприятен, което я прави процесуално допустима.

С процесното решение ОбС– Рила е обявил за частна общинска собственост следните обособени помещения:

- складово помещение със застроена площ от 9 кв. м.;

- складово помещение /мазе/ със застроена площ от 16 кв. м. и

- мазе със застроена площ от 70кв. м., находящи се в сутерена на двуетажна масивна стоманобетонна сграда, изградена в УПИ X-199 в кв. 33 по плана на с. С., община Р. при посочени в решението граници и съседи на имота. Същото е взето с гласовете на 10 общински съветника при поименно и явно гласуване.

С оспорения съдебен акт - Решение № 61 от 28.04. 2017 г., постановено по административно дело № 236/ 2016 г. на АС Кюстендил е отхвърлена жалбата на Областния управител на О. К, обективирана в Заповед №РД-30-166/ 06.07.2016г. против Решение № 142 по Протокол №15/ 26.05.2016г. на Общински съвет Рила, повторно прието с Решение № 150 по Протокол № 16/ 28.06.2016г. на ОбС – Рила.

Решаващият съд за да достигне до този резултат констатира, че оспореното решение е законосъобразен акт. Изложени са съображения, че решението е прието от компетентен орган, като същото е взето в предвидената за него писмена форма.

Приема се, че при вземане на решението са спазени процесуалните правила, като заседанията на съвета са проведени редовно при наличие на изискуемия се кворум по см. на чл. 27, ал. 2 от ЗМСМА.

Счита, че решението съответства на материалния закон. На база приетите писмени доказателства и назначената съдебно техническа експертиза е установено, че мазетата са празни и занемарени, не обслужват нуждите на нито едно от помещенията от втория и третия етаж от сградата, представляващи публична общинска собственост.

Изложени са съображения, че общината не е манифестирала фактически действия за стопанисване на помещенията с грижата на добър стопанин и следователно, мазетата са престанали да изпълняват предназначението си да служат за задоволяване на обществени потребности.

В заключение смята, че решението на ОбС за трансформация на общинската собственост е взето при наличие на материалноправната предпоставка за законност, което е мотивирало съдът да отхвърли оспорването.

Настоящият състав на ВАС счита, че решението на адм. съд е неправилно, като подадената срещу него касационна жалба е ОСНОВАТЕЛНА.

Решението на ОбС за промяната на вида собственост от публична общинска в частна е прието, при условията на чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА, във връзка с чл. 6, ал. 1 от ЗОбС. При неговото приемане е налице законово въведеното мнозинство от 2/ 3 от общия брой на общинските съветници.

От представените по делото доказателства се установява, че е внесено е предложение от кмета на общината, което е било съгласувано с постоянните комисии и е прието на сесия на общинския съвет. За вземане на решенията е спазено специалното правило за мнозинство по чл. 6, ал. 3, пр. 1 от ЗОС по аргумент от чл. 45, ал. 10 от ЗМСМА.

От друга страна НЕПРАВИЛНО АС Кюстендил приема, че Решение № 142 от 26.05.2016 г., е мотивирано и отговаря на изискванията. В процесното решение на общински съвет липсват подробни съображения, които да отговарят на приетата правна квалификация. В неговата обстоятелствена част не е изложена ясна фактическа обстановка, която да сочи защо е приет процесния адм. акт, съобразно чл. 59, ал. 1 от АПК.

Административният орган не е обосновал защо процесния имот е изгубил предназначението си да задоволява трайно обществени потребности от местно значение по смисъла на чл. 3, ал. 2, т. 3 ЗОбС, тъй като решението на ОбС Рила и придружаващите го документи, не дават обоснован отговор на този въпрос. Н. на инвестиционно намерение на трето лице не е достатъчен аргумент за приложението на приетата от ОбС правна норма на чл. 6, ал. 1 от ЗОбС. Не може в съдебното производство за първи път да се установява дали помещенията имат нужната височина, обем и достъп с вход и могат ли да бъдат обособени като самостоятелни обекти, които да отговарят на законовите изисквания.

Обосновано касационният жалбоподател счита, че оспореното Решение № 142 от 26.05.2016г., повторно прието с Решение № 150 по 28.06.2016г. на ОбС Рила НЕ СЪОТВЕТСТВА на материалния закон. Съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 1 от ЗОбС, общинската собственост следва да се управлява в интерес на населението в общината съобразно разпоредбите на закона и с грижата на добър стопанин.

Според разпоредбата на чл. 6, ал. 1 ЗОбС, имотите и вещите - публична общинска собственост, които са престанали да имат предназначението по чл. 3, ал. 2, се обявяват от общинския съвет за частна общинска собственост. Същите следва да са загубили предназначението си и да не служат за трайно задоволяване на обществени местни потребности.

Правилно касационнният жалбоподател счита, че е налице противоречие на адм. акт с чл. 3, ал. 2 и чл. 6, ал. 1 ЗОбС, тъй като могат да се обявяват за частна общинска собственост имоти, а не части от имоти, както е приел ОбС Рила. В случая дори предмет на решението на ОбС е не част от имот, а части от обекти - читалище, дискотека или сладкарница, находящи се в същата сграда, чието обслужване е било осигурено с процесните помещения.

Необосновано от съда се приема, че предвид приетата съдебно техническа експертиза може да се приеме, че процесните помещения са обособени самостоятелно. Не са самостоятелни обекти общите части и помещения в сградата, мазета, тавански, складови и други помещения, обслужващи самостоятелните обекти в сградата. Складовете и мазетата са обслужващи помещения - чл. 112 от Наредба № 7 от 22 декември 2003 г. на МРРБ. В съдебната практика се приема, че мазето няма самостоятелен статут - като по общо правило е прилежаща част към жилищен, търговски или друг обект. Избата може да е предмет на сделка самостоятелно само ако е променен статутът й по начин, даващ възможност за притежанието й като самостоятелен обект. Избеното помещение не трябва да е единствено складово помещение на друг обект в сградата, за който по закон задължително се предвижда наличие на такова.

Процесните помещения не отговарят на дефиницията за "Обект" в & 5, т. 39 от Допълнителните разпоредби на ЗУТ (ЗАКОН ЗА УСТРОЙСТВО НА ТЕРИТОРИЯТА) (ЗУТ), която определя, че това е самостоятелен строеж или реална част от строеж с определено наименование, местоположение, самостоятелно функционално предназначение и идентификатор по ЗКИР (ЗАКОН ЗА КАДАСТЪРА И ИМОТНИЯ РЕГИСТЪР). Обособяване като отделен обект на помещение може да бъде реализирано само в надлежно административно производство – при наличие на предпоставките за това, включително при спазване на чл. 185, ал. 3- ал. 7 ЗУТ. В случая нямаме данни за самостоятелен обект – чл. 27, ал. 1, т. 3 и & 1, т. 1 ЗКИР.

Предназначението на имотите, характерът и начинът на застрояването им се определят с подробен устройствен план - чл. 16 от ЗУТ.Сата на предназначението на помeщенията се реализира в самостоятелно производство - чл. 39, ал. 2- ал. 4 ЗУТ. Съгласно § 5, т. 41 от ЗУТ "Промяна на предназначението" на обект или на част от него е промяната от един начин на ползване в друг съгласно съответстващите им кодове, представляващи основни кадастрални данни и определени съгласно ЗКИР (ЗАКОН ЗА КАДАСТЪРА И ИМОТНИЯ РЕГИСТЪР) (ЗКИР) и нормативните актове за неговото прилагане.” Трайното предназначение и начинът на трайно ползване на недвижими имоти са документирани в кадастралната карта и кадастралните регистри по смисъла на чл. 2 Наредба № 3 от 2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри. Не може да се приеме категорично, че процесните помещения не обслужват останалите помещения от втория и третия етаж, включително нямат връзка с читалище, дискотека или сладкарница, каквото е устройственото предназначение на сградата.

С процесното решение на общинския съвет се променя вида на общинската собственост от публична в частна, което пряко касае режима на разпореждане с нея. В случая липсват материалноправните предпоставки за промяна на характера на общинската собственост по чл. 6, ал. 1 от ЗОбС от публична в частна. Не са налице данни по делото предназначението на обектите предмет на процесното решение да е променено, както с изменение на ПУП, така и по КККР. След като имотът не е променил предназначението си за трайно задоволяване на обществени нужди, не са налице и предпоставките за промяна от публична общинска в частна общинска собственост.

Административният съд, отхвърляйки оспорването на областния управител, е приел неправилно решение, което следва да бъде отменено.

Предвид изложеното, касационният състав намира, че следва да се отмени, както решението на Административен съд Кюстендил, така и обжалваното решение на ОбС Рила.

Мотивиран от горното и на основание чл. 222, ал. 1 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 61 от 28.04.2017 г., постановено по административно дело № 236/ 2016 г. на АС Кюстендил и В. Т. П.:

ОТМЕНЯ Решение № 142 по Протокол №15/ 26.05.2016г. на Общински съвет Рила, повторно прието с Решение № 150 по Протокол № 16/ 28.06.2016г. на Об С Рила.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.