Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) /ДОПК/ вр. чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба на „Бедрум” ЕООД срещу Решение № 3016/04.05.2018г. на Административен съд София град по АХД № 7918/2017г,
С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт № Р-22221016005990-091-001/31.03.2017 г., издаден от П.П - орган, възложил ревизията и Й.И - ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 959/19.06.2017 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ - София, при ЦУ на НАП. Касаторът твърди, че решението е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. В касационната жалба се излагат доводи за наличие на достатъчно писмени документи, от които може да се установи реалното извършване на процесните доставки на стоки и услуги от сочените във фактурите доставчици. В обобщение се поддържа, че от съвкупния анализ на доказателствата по делото може да се направи категоричен извод за изпълнение от страна на „Бедрум” ЕООД на предвидените в ЗДДС материалноправни предпоставки за признаване правото на приспадане на данъчен кредит по спорните фактури. Иска отмяната на решението заедно с отмяна на процесния РА. Претендира разноски.
Ответната страна - директорът на дирекция „ОДОП“ – гр. С., оспорва касационната жалба и изразява становище за нейната неоснователност. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба и за неправилност на обжалвания съдебен акт.
Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е основателна.
С процесния РА на „Бедрум” ЕООД е отказано правото на приспадане на данъчен кредит в размер на 39 781, 48 лв. по фактури, издадени от „ВЛ СТРОЙ“ ЕООД, „СТРОЙ - МТ“ ЕООД, „ЕЛ MET СТРОЙ“ ЕООД и „МДМ ЕЛЕН 013“ ЕООД.
Предмет на фактурите са различни видове услуги и материали: наем на билбордове, изработка и монтаж на видеоклипове, изработка на плакати и флаери, пребоядисване на маси и столове, строителни материали и изграждане на външен бар, маси, сепарета, ВИП сепарета със спалня, спални и тапициране на столове. Ревизиращите органи са приели липсата на доказателства за реално осъществени доставки по спорните фактури по смисъла на чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС и отказаният данъчен кредит е на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 70, ал. 5 от ЗДДС.
За да отхвърли жалбата на дружеството срещу процесния РА, съдът е приел, че е издаден от органи по приходите, разполагащи с материална компетентност и при правилно прилагане на материалния закон. Според съда ангажираните доказателства не са достатъчни, за да се направи безпротиворечив и категоричен извод, че посочените в процесните фактури доставчици реално са извършили съответните доставки на услуги, респ. са доставили съответните стоки. По отношение на фактурираните услуги съдът е приел, че доставчиците не са разполагали с персонал, необходим за изпълнението, както и не се установява за чия сметка са вложените материали услугите. както и не е доказано доставчиците да разполагат с кадрова и техническа обезпеченост за изпълнение на доставките.
Настоящият съдебен състав на Осмо отделение, Върховен административен съд намира, че решението е валидно, допустимо, но неправилно като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон.
Спорът по съществото си е концентриран относно наличието или липсата на реално извършени доставки на услуги и материали от четиримата доставчици с описания по – горе предмет.
Съгласно националния данъчен закон и постоянната практика на СЕС по тълкуване на чл. 167, чл. 168 и чл. 178 от Директива 2006/112/ЕО, възникването и надлежното упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит изисква установяване преди всичко наличието на действително осъществени облагаеми доставки на стоки и услуги. От т. 33 от Решение на Съда на ЕС от 6 декември 2012 г. по дело С – 285/11, следва, че по принцип правото на приспадане не би могло да му бъде отказано, ако се установи, че разглежданите в главното производство доставки на стоки са реално осъществени и впоследствие тези стоки са били използвани от получателя за целите на неговите облагаеми сделки. В т. 32 от цитираното решение е посочено, че преценката за това дали данъчно задълженото лице може да упражни право на приспадане на основание на доставки на стоки, се извършва въз основа на всички елементи и фактически обстоятелства по делото, в съответствие с правилата за доказване, установени в националното право.
Съгласно чл. 68, ал. 2 от ЗДДС правото на приспадане на данъчен кредит възниква, когато подлежащият на приспадане данък стане изискуем. Данъкът е изискуем, съгласно чл. 25, ал. 6 от ЗДДС, към момента на възникване на данъчното събитие и като последица от тази изискуемост, данъкът следва да се начисли. При доставка на стоки данъчното събитие настъпва към момента на прехвърляне на правото на собственост, респективно правото на разпореждане с вещта като собственик по дефиницията на чл. 14, т. 1 от Директива 2006/112/ЕО/ фактическото предаване на стоката/, а при доставката на услуги – към момента на извършването им /чл. 25, ал. 2 от ЗДДС/. В тежест на данъчно задълженото лице е да установи, че е получател по действително осъществена доставка на стоки и услуги.
Основателни са твърденията на касационния жалбоподател за наличието на достатъчни писмени доказателства /неоспорени от данъчната администрация/ за обосноваване на извода за извършване на доставките по фактури, издадени от „ВЛ СТРОЙ“ ЕООД, „СТРОЙ - МТ“ ЕООД, „ЕЛ MET СТРОЙ“ ЕООД и „МДМ ЕЛЕН 013“ ЕООД. В случая, каквото е и становището на Върховната административна прокуратура по делото, съвкупната преценка на представените още в ревизионното производство доказателства - спорните фактури, банкови извлечения, поръчки, описи, заявки и приемо-предавателни протоколи, оборотни ведомости, установява реалното осъществяване на доставките именно от дружествата - доставчици. Приемо-предавателните протоколи, в качеството им на частни документи, нямат материална доказателствена сила, обвързваща съда и страните, но това не означава, че те нямат значение за процеса, защото следва да бъдат преценявани с оглед на всички доказателства по делото и те са свързани както с процесните фактури, така и с реалния резултат от доставките. По всички доставки са доказани извършените от ревизираното лице плащания. Констатирано е, че в счетоводството на РЛ са налице първичните счетоводни документи, съставени са редовно, вкл. е извършено надлежно деклариране и отразяване в дневник за покупки. Видно е, че в счетоводството на РЛ са спазени основните счетоводни принципи и е налице редовно заведено двустранно счетоводство. Фактурите са отразени и в дневника за продажби, отчетните регистри и СД по ЗДДС на издателя на фактурите. Не може да бъде споделена констатацията на първоинстанционния съд за липса на индивидуализация на извършените услуги и доставените стоки. Мебелите и материалите са описани като вид артикул, количество, единична и обща цена. По делото е назначена и приета съдебно-техническа експертиза, като вещото лице е констатирало наличието на мебели - маси, столове, сепарета и ВИП сепарета, които като артикули съответстват на фактурираните от „ВЛ СТРОЙ“ ЕООД и „ЕЛ MET СТРОЙ“ ЕООД, а също така експертът подробно е описал моделите, размерите и съставните части на мебелите, както и че същите са тапицирани и боядисвани. Изискването на първоинстанционния съд за посочване във фактурите и приемо – предавателните протоколи на данни относно вида на положената боя и тапицерия, качество на мебелите, материал за изработка, информация за съставните им части, начина на изработка на масите и столовете и др., с цел доказване на идентичността им с констатираните на място мебели от експертизата, е лишено от основание и житейски необосновано. Представените от ревизираното дружество доказателства са игнорирани немотивирано, като в същото време непредставянето на точно определените от съда доказателства е приравнено на липса на доставка. Този подход е довел до изводи, които не отговарят на целта на закона. На следващо място и във фактурите и съпътстващите ги документи, имащи за предмет услуги, доставките са индивидуализирани в достатъчна степен, така че да може да се провери реалното им осъществяване и използването на резултата от тях от получателя за неговите облагаеми сделки. При извършената преценка на доказателствения материал, поотделно и в съвкупност на доказателствата и доказателствените средства, касационният съд намира, че доставките, така както са фактурирани са реално извършени. Обратно на изводите на първоинстанционния съд, намира за установено и изяснено, с оглед осъщественото приемо-предаване, както вида на дейностите, така и стойността им, и като цяло - извършването на фактурираните услуги.
Необосновано както приходните органи, така и съдът са обсъждали въпроса за кадрова, техническа и материална обезпеченост на доставчиците да изпълнят процесните услуги. Първоинстанционният съд е следвало да се съобрази с практиката на СЕС, а именно с Решение по дело C-18/13. Съгласно него: Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска данъчнозадължено лице да извърши приспадане на данъка върху добавената стойност, начислен в издадените от доставчик фактури, когато, въпреки че услугата е била доставена, се установява, че тя не е била действително извършена от този доставчик или от негов подизпълнител, по-специално тъй като последните не са разполагали с необходимите персонал, материали и активи, разходите за тяхната услуга не са били оправдани в счетоводната им документация или се е оказало, че някои документи не са били подписани от посочените в тях като доставчици лица, стига да са изпълнени следните две условия - посочените обстоятелства да сочат за наличието на измама и въз основа на обективните данни, представени от органите по приходите, да се установява, че данъчнозадълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото на приспадане, е част от тази измама - нещо, което запитващата юрисдикция следва да провери. В настоящото съдебно производство не са изложени доводи за наличието на измама и органите по приходите, не са установили, че данъчнозадълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото на приспадане, е част от тази измама.
Следователно, по гореописаните фактури се установява действителното извършване на доставките на услуги по смисъла на чл. 9 от ЗДДС, поради което на получателя следва да бъде признато правото на приспадане на данъчен кредит и РА се явява незаконосъобразен.
Като е потвърдил РА, явяващ се незаконосъобразен в тази си част, съдът е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и тъй като делото е изяснено от фактическа страна да бъде постановено ново, с което се отмени РА като незаконосъобразен.
В полза на касационния жалбоподател се дължат разноски в общ размер на 5 585 лева за двете съдебни инстанции /държавна такса, възнаграждение за вещо лице, уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение/ съгласно представения списък.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховен административен съд, състав на осмо отделение РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 3016/04.05.2018г. на Административен съд София град по АХД № 7918/2017г като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Ревизионен акт №Р-22221016005990-091-001/31.03.2017 г., издаден от П.П - орган, възложил ревизията и Й.И - ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 959/19.06.2017 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ - София, при ЦУ на НАП
ОСЪЖДА Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – гр. С. при ЦУ на НАП да заплати на „Бедрум” ЕООД ЕИК 201998290 разноски в общ размер на 5 585 лева. Решението не подлежи на обжалване.