Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационната жалба на П.Р от [населено място], подадена чрез пълномощник, против решение № 2027 от 23.11.2017 г. по адм. д. № 1673/2017 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № 17-1030-000772 от 28.04.2017 г. на началник сектор "Пътна полиция" при Областна дирекция (ОД) на Министерство на вътрешните работи (МВР) - Пловдив.

Касаторът развива доводи за неправилност на съдебния акт и твърди, че е постановен при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяна на съдебния акт и произнасяне по съществото на спора, при което приложената ПАМ бъде отменена като незаконосъобразна.

Ответникът – Началник сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР - Пловдив, не изразява становище.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, седмо отделение, като се запозна с обжалваното съдебно решение, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

Първоинстанционният съд е приел за установено, че при извършена проверка на водача П.Р на 28.03.2017 г. около 10, 30 ч. в [населено място] на [улица], А. В, като водач на лек автомобил - "Ф. Т", собственост на И.С, с рег. [рег. номер на МПС], като: 1. При движение на заден ход, не се убеждава, че пътят зад него е свободен и се блъска в стъклена врата и прозорец на офиса на автомивката – движи се на заден ход, без да се е убедил, че няма да създаде опасност за другите участници в движението ПТП, с което виновно е нарушил чл. 40, ал., пр. 2 от ЗДвП; 2. Отказва да бъде изпробван за алкохол с техническо средство 7410. Издаден е талон за медицинско изследване № 0039620 – отказва да му бъде извършена проверка с техническо средство за употребата на алкохол и не изпълнява предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му, с което виновно е нарушил чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДВП; 3. Не представя СРМПС Част II, с което виновно е нарушил чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП.

Първоинстанционният съд е събрал относими писмени доказателства, обсъдил ги е отделно и в тяхната съвкупност и обосновано е приел, че обжалваната ПАМ е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. След анализ на разпоредбата на § 6, т. 1 от ДР на ЗДвП, съдът е приел, че доколкото районът на автомивка Вестра е земна площ, предназначена или обикновено използвана за движение на пътни превозни средства или на пешеходци и доколкото движението се регулира от правилата на Закон за движение по пътищата, не е обозначен като път, неотворен за обществено ползване и условията за ползването му са еднакви за всички, то няма съмнение, че това е "път за обществено ползване" и органите на сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР - Пловдив разполагат с правомощие да осъществяват контролните си функции, произтичащи от съответните текстове на ЗДвП.

Предвид безспорно установеното обстоятелство, че водачът е управлявал МПС, при което отказва да бъде изпробван за алкохол с техническо средство 7410, а след като му е издаден талон за медицинско изследване № 0039620, не изпълнява предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му, съдът е обосновал извод за наличие на предпоставките обосноваващо прилагане на ПАМ по чл. 171, ал. 1, б"б" ЗДвП. Решението е правилно.

Съдът е приложил правилно материалния закон, изводите му са обосновани и в съответствие с ангажирания доказателствен материал. Правилно съдът е приел, че от съдържанието на акта ясно се разбира, че процесната ПАМ е приложена за това, че водачът на МПС е отказъл да бъде изпробван с алкохол с техническо средство 7410, както и че му е издаден талон за медицинско изследване № 0039620, като последният не е изпълнил предписанието за медицинско изследване на концентрацията на лакохол в кръвта. В съответствие с чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП (в приложимата редакция преди изм. ДВ бр. 77 от 2017 г.), за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага ПАМ временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи. Обстоятелството, че в процесната ПАМ са описани и други, установени от контролните органи, нарушения на водача на МПС, не обосновава незаконосъобразност на приложената ПАМ на това основание. Настоящото производство не е административнонаказателно, а по обжалване на ПАМ, която представлява индивидуален административен акт по смисъла на закона. По изложените съображения доводите на касатора за приложение на чл. 28 и чл. 29 ЗАНН са ирелевантни. ПАМ не е административно наказание, нейното прилагане не е осъществяване на административнонаказателна отговорност, различни са както предназначението, така и целта на ПАМ и административните наказания.

Неоснователни са доводите на касатора, че проверката е осъществена в частен имот, който не представлява път по смисъла на чл. 2 ЗДвП. От представените по делото доказателства се установява, че водачът е управлявал МПС в [населено място], бул. [улица] № [номер], А.В.К от контролните органи нарушения на ЗДвП са извършени на път пред посочената автомивка, а не вътре в района на автомивката, поради което цитираната от касатора съдебна практика е неотносима към предмета на правния спор. По делото не са представени доказателства за поставено обозначение, че пътят не е отворен за обществено ползване в съответствие с чл. 2, изр. второ ЗДвП, поради което изводите на първоинстанционния съд, че административният орган е разполагал с правомощие да приложи процесната ПАМ по ЗДвП съответстват на материалния закон.

Срокът на обжалваната ПАМ съответства на относимата разпоредба на чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП, където императивно е установен срокът на ПАМ, а именно: до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца, поради което възраженията на касатора в тази насока са неоснователни.

Като е приел, че оспорената ПАМ е издадена от компетентен орган, в допустимата от закона форма, при спазване процесуалните правила, в съответствие с материалноправните разпоредби и с целта на закона, първоинстанционният съд е достигнал до верни правни заключения.

Предвид изложеното, настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. първо АПК, Върховният административен съд, седмо отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2027 от 23.11.2017 г. по адм. д. № 1673/2017 г. по описа на Административен съд - Пловдив. Решението е окончателно.