С решение от 18.04.2018 г. по адм. д.№10335/2017 г.Административен съд София - град е отменил заповед №РВР17-РД56-206/03.08.2017 г. на зам. кмета на район "Връбница", Столична община.

Решението се обжалва с касационни жалби от кмета на район "Връбница", Столична община и "Максимум сентер" ЕООД. Жалбите са подадени в срок. Жалбоподателите молят решението да бъде отменено като постановено при допуснато нарушение на материалния закон.

Ответниците по касационните жалби З.К и И.К ги оспорват.

Представителят на Върховната административна прокуратура предлага решението да бъде оставено в сила.

Върховният административен съд обсъди касационните основания и установи следното:

Оспорената пред Административен съд София - град заповед на зам. кмета на район "Връбница", Столична община е издадена на основание чл. 62, ал. 2 АПК. С нея е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в друга заповед на същия орган, като на страница първа, абзац първи, от горе на долу се чете: "Съгласно приложеното мотивирано предложение на основание 190, ал. 1 и 6 ЗУТ, вместо:"Съгласно приложеното мотивирано предложение на основание чл. 193, ал. 3 и 4 ЗУТ.

Административен съд София - град е приел, че не е налице очевидна фактическа грешка, а промяна на правното основание, на което е издадена заповедта и оттам и на волята на нейния издател. Посоченото в заповедта правно основание и това след направената поправка са относими към различни обществени отношения, поради което подмяната на едното с другото не може да се окачестви като очевидна фактическа грешка.

При постановяване на решението Административен съд София - град не е допуснал нарушение на закона.

Оспорената заповед е издадена на основание чл. 62, ал. 2 АПК. С нея е поправено правното основание, на което е издадена друга заповед на зам. кмета на район "Връбница", Столична община, като место посоченото "чл. 193, ал. 3 и 4 ЗУТ" се чете "чл. 190, ал. 1 и 6 ЗУТ.

Законосъобразнто и обсновано Административен съд София - град е приел, че поправката не представлява очевидна фактическа грешка. Такава е налице тогава, когато има несъотвествие между действителната воля на административния орган и изразената такава в издадения от него акт. Действителната воля на административния орган не може да бъде подменяна или допълвана по реда на чл. 62, ал. 2 АПК, както е направено в случая. Изменено е праното основание за издаването на заповедта, с което е подменана волята на администраивния орган и съдържанието на заповедта, тъй като двете разпоредби - чл. 193, ал. 3 и 4 и чл. 190, ал. 1 и 6 ЗУТ регламентират различни по характер обществени отношения - отклонения от общи мрежи на техническата инфраструктура през чужди имоти и временен път.

Решението на Административен съд София - град е законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.

Столична община следва да бъде осъдена да заплати на З.К и И.К разноски по делото за тази инстанция в размер на 1300 лв. адвокатско възнаграждение.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение от 18.04.2018 г. по адм. д.№10335/2017 г. на Административен съд София - град.

ОСЪЖДА Столична община да заплати на З.К и И.К разноски по делото за тази инстанция в размер на 1300 (хиляда и триста) лв. адвокатско възнаграждение. Решението е окончателно.