4№ 224

гр. София, 19.11.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДАВърховен касационен съд на Р. Б, Гражданска колегия, Четвърто отделение в откритото заседание на десети ноември две хиляди и двадесета година в състав:Председател: В. Р

Членове: З. А

Г. Ми секретаря В. С разгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 1025 по описа за 2020 г.

Производството е по чл. 290 - 293 ГПК.

До касационно обжалване е допуснато решение № 180/ 08.11.2019 г. по гр. д. № 405/ 2019 г., с което Пловдивски апелативен съд е отменил решение № 652/ 20.05.2019 г. по гр. д. № 268/ 2017 г. на Пловдивски окръжен съд и е отхвърлил иска на „АШД“ ЕООД срещу Д. Т. Р. - Б., предвиден в чл. 422 ГПК, за сумата 24 350 евро – връщане на заем, за което вземане е издадена заповед за изпълнение по чл. 418 ГПК № 202/ 03.04.2017 г. по ч. гр. д. № 379/ 2017 г. на Районен съд – [населено място].

Решението е допуснато до касационен контрол по процесуално-правния въпрос: Договорът за учредяване на ипотека доказва ли обезпеченото вземане и за отговора има ли значение обстоятелството, че по вписания нотариален акт за ипотека е издадена заповед за изпълнение по чл. 417, т. 6, пр. 2 ГПК, вр. чл. 173, ал. 3 ЗЗД, а предявеният иск е за съществуване на вземането (предвиденият в чл. 422 ГПК)?

Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че отговорът на въпроса, дали договорът за учредяване на ипотека доказва обезпеченото вземане, е винаги конкретен. Условие за действителност на ипотеката е нотариалният акт, с който се учредява, да съдържа индивидуализация на обезпеченото вземане (чл. 170, вр. чл. 167, ал. 2 ЗЗД). Индивидуализацията изисква посочване на страните (кредитор и длъжник), правопораждащия юридически факт и размера на вземането. Когато страните по ипотечното право...