Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационната жалба (с вх. № 267/17.І.2020 г.) на варненското „В. Б груп“ ЕАД /ЕИК[ЕИК]/, подадена чрез двамата негови управители против решение № 247 на Варненския апелативен съд, ТК, ІІ-и с-в, от 12.ХІ.2019 г., постановено по т. дело № 492/2019 г., с което е било изцяло потвърдено първоинстанционното решение № 440/21.V.2019 г. на ОС-Варна по т. д. № 1827/2018 г.: за отхвърлянето им – като неоснователни – на положителните установителни искове на това дружество с правно основание по чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 417, т. 10, предл. 1-во ГПК, предявени срещу ответниците С. Д. С. от [населено място] и варненското „Флексикар“ ЕООД /ЕИК[ЕИК]/, чийто предмет е било признаването за установено в отношенията между страните по спора, че тези двама ответници дължат на търговеца настоящ касатор сумата 100 000 (сто хиляди лева), представляваща част от задължение по запис на заповед от 18.ІХ.2015 г., същият с падеж 1 година по-късно, издаден от първия ответник за сума в общ размер от 295 000 лв. (двеста деветдесет и пет хиляди лева) и с поемател ищеца /т. е. касатора/, който менителничен ефект е бил авалиран от втория ответник - ЕООД, за което вземане е била издадена Заповед № 6157/16.VІІІ.2018 г. за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ /по чл. 417 ГПК/ по ч. гр. дело № 12353/2018 г. по описа на Районен съд –Варна.

Единственото оплакване на търговеца настоящ касатор е за постановяване на атакуваното въззивно решение при допуснати от състава на Варненския апелативен съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила /чл. чл. 201 е 101 ГПК/, поради което той претендира касирането му и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на този въззивен съд, ведно с присъждане на направените за настоящето касационно производство разноски.

В изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК към жалбата подателят й „Вива бизнес груп“ ЕАД обосновава приложно поле на касационния контрол с едновременното наличие на допълнителните предпоставки по т. 1 и по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното решение Варненският апелативен съд се е произнесъл по следните два процесуалноправни въпроса в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в постановените по реда на чл. 290 ГПК решение № 108/16.V.2011 г. на ІV-то г. о. по гр. дело № 1814/09 г.; Р. № 542/7.ІІ.2012 г. на ІV-то г. о. по гр. дело № 1083/2010 г. и съответно - в Р. № 267/4.ІІІ.2014 г. на І-во г. о. по гр. дело № 30/2013 г.

1./ „Съществува ли задължение за съда, служебно, да назначи експертиза, при възникнали съмнения относно правилността на първоначално приобщеното към делото експертно заключение?“;

2./ „Съществува ли задължение за съда да обезпечи упражняване на правата на страните по чл. 201 ГПК, чрез даване на указания на страна по делото за прецизиране на оспорването на експертно заключение, предвид правилото на чл. 101, ал. 1 ГПК, предвиждащо задължение на съда да следи служебно за надлежното извършване на процесуалните действия от страните, а при констатирана нередовност – да даде указания в какво се състои същата?“

Докато от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, било произнасянето на въззивната инстанция по процесуалноправния въпрос:

„Налице ли е задължение за съда, при заявено оспорване на експертно заключение, служебно, да даде указания на оспорващата страна, във връзка с правата й по чл. 201 ГПК?“

По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК двамата ответници по касация С. Д. С. от [населено място] и „Флексикар” ЕООД-гр. Варна /ЕИК[ЕИК]/ писмено са възразили чрез общия техен процесуален представител по пълномощие от АК-Варна както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на единственото оплакване за неправилност на атакуваното въззивно решение, претендирайки за потвърждаването му, а също и за присъждане на разноски в размер на 3 580 лв. (три хиляди петстотин и осемдесет лева), посочени в списък по чл. 80 ГПК и приложените към него данъчна фактура № 193/12.ІІ.2020 г., платежно нареждане от 26.ІІ.2020 г. и адвокатско пълномощно.

Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред Варненския апелативен съд, касационната жалба на „В. Б груп“ ЕАД-гр. Варна ще следва да се преценява като процесуално допустима.

Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване са следните:

Въззивната инстанция е могла да констатира, че нито една от двете страни по спора, предмет на образуваното пред нея производство по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК – във вр. чл. 417, т. 10, предл. 1-во ГПК, не е навеждала довод за наличие на каузално правоотношение, изпълнението на задълженията по което процесният запис на заповед да обезпечава. Предвид съсредоточаването на този спор само до автентичността на менителничния ефект /дали положените в ценната книга два подписа за „издател“ и „авалист“ са на физическото лице С. Д. С./, съставът на Варненския апелативен съд е кредитирал - „като обективно и компетентно, обективно дадено и съответстващо на останалия събран доказателствен материал“ - заключението на назначената по делото съдебно-графологична експертиза. Въз основа на данните, че при изготвянето на това заключение е бил използван сравнителен метод с идентификационна стойност на увеличението 2 към 1, позволяващ изследване както на общите, така и на частните признаци, отразени в писмено-двигателния навик на лицето и констатацията на експерта, че е бил имитиран подписа на последното с по-бавен темп, с по-ниска координация и с прекъсвания на определени места, въззивният съд е изградил решаващия си правен извод, че при така доказаната неавтентичност на записа на заповед и на авала, липсва законопредвиден, задължителен, кумулативен реквизит по чл. 535, т. 7 ТЗ, който да обуслови ангажирането на отговорността на посочените издател и авалист на процесния запис на заповед от 18.ІХ.2015 г. /с падеж на 18.ІХ.2016 г./. Изрично въззивната инстанция е преценила като неоснователно оплакването на въззивника /настоящия касатор/ за допуснато от първостепенния съд процесуално нарушение - предвид констатацията му за преклудиране на доказателственото искане на „В. Б груп“ ЕАД за назначаване на тройна графическа експертиза, обстойно мотивирайки се за това със своето Определение № 565/7.VІІІ.2019 г.

Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на тълкувателно решение № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е бил включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по това дело. Последователно разграничено е в мотивите към тази точка на ТР, че материалноправният и/или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода на делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. На плоскостта на това разграничение в процесния случай по необходимост се налага извод, че и трите правни въпроса, формулирани в изложението на касатора по чл. 284, ал. 3 ГПК към жалбата му, се отнасят изцяло до правилността на постановеното от Варненския апелативен съд решение за отхвърляне на неговите положителни установителни искове по чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 417, т. 10, предл. 1-во ГПК и чл. 537 ТЗ, представлявайки в същността си само вариации на поддържаното в касационната жалба оплакване за допуснати от състава на този въззивен съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила: чл. 201 ГПК и чл. 101 ГПК. Ето защо, при така установената липса на главното основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допустимост на касационното обжалване, безпредметно се явява обсъждането налице ли е някоя от релевираните допълнителни предпоставки за това – било по т. 1 или по т. 3 на същия законов текст.

В заключение, тезата на касатора не само не държи сметка за алтернативността на тези две допълнителни основания за селектиране на жабата му при практически един и същ правен въпрос, произтичащ в случая от съотношението между служебното и състезателното начало в гражданския процес, както те са прогласени в текста на трите алинеи на чл. 7 от процесуалния закон, съответно – в трите алинеи от разпоредбата на чл. 8 ГПК, но представлява и погрешно негово отъждествяване на касационното отменително основание по чл. 281, т. 3, предл. 2-ро ГПК, от една страна, с основание за допустимост на касационния контрол – от друга, което обективно не е годно да обоснове приложно поле на последния.

При този изход на делото в настоящето касационно производство по чл. 288 ГПК и предвид изрично направеното от двамата ответници по касация искане по чл. 81, във вр. чл. 78, ал. 3 ГПК, жалбоподателят „В. Б груп“ ЕАД-гр. Варна ще следва да бъде осъден общо да им заплати сума в размер на 3 580 лв. (три хиляди петстотин и осемдесет лева), представляваща изплатен хонорар за един техен адвокат от АК-Варна за изготвяне на подадения по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК писмен отговор по касационната жалба.

Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 247 на Варненския апелативен съд, ТК, ІІ-и с-в, от 12.ХІ.2019 г., постановено по т. дело № 492/2019 г.

О С Ъ Ж Д А касатора „В. Б груп“ ЕАД /ЕИК[ЕИК]/ със седалище и адрес на управление в [населено място], [улица] – НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 81 ГПК, във вр. ЧЛ. 78, АЛ. 3 ГПК – да заплати ОБЩО на двамата ответници по касация С. Д. С., ЕГН [ЕГН], от [населено място],[жк], [жилищен адрес] вх. „Е“, ап. № 85 и Флексикар“ ЕООД /ЕИК[ЕИК]/ със седалище и адрес на управление в [населено място], [улица], СУМА в размер на 3 580 лв. (три хиляди петстотин и осемдесет лева), представляваща изплатен хонорар за един техен адвокат от АК-Варна.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1

2