ОПРЕДЕЛЕНИЕ№ 209
София, 17.11.2020 г.
В. К. С, Първо търговско отделение, в състав:
Председател: Е. Ч
Членове: Р. Б
В. Х
разгледа в закрито заседание докладваното от съдията Христакиев т. д. № 2911 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е молба на жалбоподателите „Лион инвест груп“ АД, „Бене консулт“ ЕООД, Д. М. и А. М. за поправка на очевидни фактически грешки и за допълване на постановеното по делото определение по чл. 288 ГПК, с което не е допуснато касационно обжалване по подадената от жалбоподателите касационна жалба.
Ответникът „УниК. Б“ АД и привлеченото на негова страна трето лице – помагач „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД оспорват исканията.
1. По чл. 247 ГПК.
Поддържа се, че очевидната фактическа грешка се изразява в това, че касационният състав е приел, че изложени в изложението по чл. 280 ГПК доводи по същността си представляват оплаквания за неправилност на въззивното решение като касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК, които не подлежат на разглеждане във фазата по допускане на касационното обжалване. Твърди се, че с това съдът е признал наличието на касационно основание по чл. 281, т. 3 ГПК, което е следвало да намери своето отразяване в диспозитива на определението, чрез допускане на касационно обжалване.
Изложените доводи не обосновават наличието на очевидна фактическа грешка по смисъла на чл. 247 ГПК като несъответствие между действително формираната, от една страна, и изразената в диспозитива, от друга страна, воля на съда. Преди всичко следва да се посочи, че касационният състав не е „признал наличието на касационно основание по чл. 281, т. 3 ГПК“, а изложеното в мотивите на определението по чл. 288 ГПК представлява единствено квалификация на изложените от жалбоподателите оплаквания и доводи като основания по чл. 281, т. 3, а не по чл. 280, ал. 1 ГПК, без произнасяне по действителното наличие на такива основания (т. е. дали оплакванията са основателни) предвид предмета на първата фаза по допускане на касационното обжалване.
2. По чл. 250 ГПК.
Не е налице и основание за допълване на определението по чл. 250 ГПК.
Изложените в молбата доводи се свеждат до тезата, че при постановяване на определението по чл. 288 ГПК касационният състав не е обсъдил изложените доводи за недопустимост на въззивното решение, както и всички формулирани от жалбоподателите правни въпроси по чл. 280, ал. 1 ГПК.
На първо място, следва да се отбележи, че изложеното в молбата не отговаря на съдържанието на мотивите на определението по чл. 288 ГПК, които съдържат обсъждане на всички въпроси и съображения, посочени в изложението по чл. 280 ГПК.
На второ място и независимо от горното, изложените в молбата доводи не могат да обосноват изобщо непълнота на определението по чл. 288 ГПК.
По реда на чл. 250 ГПК може да бъде допълнен съдебен акт, при чието постановяване съдът не се е произнесъл по цялото искане на страната.
Касационното производство е фаза на исковото производство като цяло и поради това неговият предмет се определя от предмета на самото исково производство, от една страна, и от неговото развитие в предходните инстанции и от посоченото в жалбата, от друга страна. С други думи, предмет на касационното производство е тази част от иска/исковете, по отношение на която се е произнесъл въззивният съд и е подадена допустима касационна жалба. От тази гледна точка непълнота на определението по чл. 288 ГПК, респ. на решението по чл. 290 ГПК, може да бъде налице само когато касационната инстанция не се е произнесла, и то в разпоредителната част на определението, по допускането на отделно подадена (от друга страна) касационна жалба, или по отношение на част от исковете, респ. частта от един иск, по отношение на които въззивното решение е обжалвано. За разлика от обективното съединяване на искове, предявени на различни основания, въвеждането на различни основания за касационно обжалване (чл. 281 ГПК) или различни основания за допускане на обжалване (чл. 280 ГПК), отнасящи се до един и същи иск или една и съща част на иска (съобразно определения по горепосочения начин предмет на касационното производство) не води, както при обективното съединяване на искове, до обективно съединяване на жалби, по които, респ. по чието допускане, касационната инстанция да се произнася поотделно с оглед различните основания по чл. 281, съответно чл. 280 ГПК.
С тези мотиви съдътОПРЕДЕЛИ:Оставя без уважение исканията на „Лион инвест груп“ АД, „Бене консулт“ ЕООД, Д. М. и А. М. по молба вх. № 263942/05.10.2020 г. по регистъра на Пловдивски окръжен съд за поправка на очевидна фактическа грешка по чл. 247 ГПК и за допълване по чл. 250 ГПК на определение № 502/23.09.2020 г. по т. д. № 2911/2019 г. по описа на ВКС, I т. о.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: