Върховният административен съд на Р. Б. - Пето отделение, в съдебно заседание на четвърти ноември в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:А. Д. ЧЛЕНОВЕ:И. С. М. Н. при секретар Н. А. и с участието на прокурора Рая Бончеваизслуша докладваното от съдиятаИ. С. по адм. дело № 7491/2021

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на „Агро – ИД“ ООД, представлявано от неговия управител, подадена чрез процесуален представител срещу решение № 791 от 01.06.2021 г., постановено по административно дело № 306/2021 г. от Административен съд Бургас, с което е отхвърлена жалбата му против Уведомително писма изх. № 01-2600/665#9/19.02.2019г. (УП), издадено от Заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, с което е прекратен агроекологичен ангажимент по мярка 214 „Агроекологични плащания“ (АЕП) от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 -2013 г. (ПРСР), направление „Биологично производство“ за кампания 2017 г. и е отказана финансова помощ на дружеството по подаденото от него заявление с УИН 02/060617/18407. По наведени доводи за неправилност на решението се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което оспорения административен акт бъде обявен за нищожен, а алтернативно да бъде отменен като незаконосъобразен и преписката върната на органа за ново разглеждане, като бъде допусната и извършена поправка на явна фактическа грешка, а именно да бъдат преместени кодовете на имотите, които погрешно са отбелязани към друга мярка, както и да му бъдат присъдени направените деловодни разноски. Изложени са подробни твърдения за неправилност на изводите на съда за мотивираност на акта, а също за неоснователност на направения извод, че на дружеството е предоставена възможност да поправи допусната техническа грешка.

Ответникът по касационната жалба – Заместник изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие“, в представен от процесуален представител писмен отговор оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна. Излага подробни съображения за мотивираност на акта, както и за неоснователност на твърдението, че в случая се касае до техническа грешка предвид предоставената възможност за корекция на заявлението на жалбодателя, която е и реализирана от него.Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното:

Обжалваното решение е валидно и допустимо – постановено е от компетентен съд, след надлежно сезиране с жалба против административен акт от лице, чийто права и законни интереси са засегнати се него, а разгледано по същество е правилно.

Първоинстанционният съд, след извършената пълна проверка за законосъобразност по реда на чл. 168, ал.1 АПК приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на предвидените в закона административнопроизводствени правила и в съответствие с материалния закон и неговата цел.

По жалбата на „Агро – ИД“ ООД срещу посоченото УП е било образувано адм. дело № 11929/2020 г. по описа на АС Бургас, като с постановеното по него решение 1090 от 11.08. 2020 г. жалбата на дружеството против УП е отхвърлена. В мотивите на решението съдът е приел за установено въз основа на приетите по делото писмени и гласни доказателства – изслушано експертно заключение, че актът е постановен при правилно приложение на материалния закон.

С решение № 1337 от 02.02.2021 г., постановено по адм. дело №11929/2020 г. Върховният административен съд отменя това решение на АС Бургас и връща делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд с указания да бъде извършена пълна проверка за законосъобразност на акта, включително относно наличие или липсата на отменителните основания по чл. 146, т. т. 2, 3 и 5 АПК, предвид наведените в жалбата доводи.

По делото не е спорно, че обжалваното пред първоинстанционния съд УП е издадено от компетентен орган – Заместник изпълнителният директор на ДФЗ – РА, на когото със заповед № 03-22/715ш/27.06.2017 г. Изпълнителният директор на ДФЗ е делегирал правомощията си по чл. 20а от Закона за подпомагане на земеделските стопани, включително да издава всички уведомителни писма по одобрени и неодобрени за участие парцели, както и неизпълнени ангажименти по мярка 214 “Агроекологични плащания“.

Настоящият състав намира, че наведеният в касационната жалба довод за неправилност на извода съда за постановяване на акта в предвидената в чл. 59, ал. 2 АПК форма е неоснователен.

Противно на твърденията в акта се съдържат освен реквизитите посочени в чл.59, ал.2, т. т. 1-3 АПК с посочване на наименованието на органа – издател, наименованието на акта и неговия адресат и тези по т. 4 – 6, тъй като подробно са изложени релевантните факти, послужили за постановяването му, а също и правните основания за това. Акта има и разпоредителна част, с която е отказана финансова помощ и е прекратен агроекологичният ангажимент на дружеството по направление „Биологично растениевъдство“ , като съдържа и указание за реда на начина на обжалването му. Посочените в него други документи са част от преписката, при което законосъобразно органът се е позовал на тях. В тази насока следва да бъде посочено и обстоятелството, че жалбодателят не оспорва установения по преписката и в хода на съдебното производство факт, че за кампания 2017 г., по мярка 214 „Агроекологични плащания“ - Биологично растениевъдство“ е заявил за подпомагане земеделски парцели с обща площ 38,77 ха, при заявени 121,24 ха за кампания 2016 г.( 82,47 ха по-малко), а по мярка 11 “Биологично земеделие“, отново биологично растениевъдство е заявил 143,10 ха за 2017 г., при заявени през 2016 г. 61,70ха( 81,4 ха повече). При това е вярно, че заявената за кампания 2017 г. площ по мярка 214 в по-малко е почти равна на заявената в повече по мярка 11, но това не може да обоснове извод за допусната техническа грешка. Това е така предвид следното:

Заявлението за подпомагане за кампания 2017 г. е подадено от жалбодателя на 29.05.2017 г. (л. 424 и сл. от адм. дело № 622/2019 г. на АС Бургас), като на същата дата са извършени административни проверки на въведените със заявлението данни( л. 419 – 421 от същото дело), като са констатирани следните грешки: 1. Фермерски блокове без физически блок – 12 броя; 2. Заявена площ или част от нея попада извън полигона с правно основание 8 парцела; 3. Над 0,05 ха от БЗС излиза извън площите, подходящи за подпомагане за ДПП,ЕНП попадащо/прилежащо към недопустима част не участва в окончателната калкулация 13 парцела; 4. Заявени парцели в преход по мярка 11, за който след изтичане на минималните периоди за преход към биологично производство не се получава подпомагане за 5 парцела; 5. Не са декларирани същите площи по направление „Биологично растениевъдство, спрямо декларираните от предходната година за 9 парцела и жалбодателят е уведомен за задължението си да спазва конкретни заповеди на министъра на земеделието и храните във връзка със заявеното участие по мярка 11; 6. Заявени 8 парцели по направление, различно от декларираното през предходната кампания и 7. Заявено направление по мярка 214, което изисква сертификат за биологично производство, издаден до 30.09.2017 г. Видно от направеното от отбелязване жалбодателят е запознат с резултатите от автоматичните проверки на 05.06.2017 г.

На 14.06.2017 г. е подадено ново заявление, което настоящият състав приема като подадено по реда на чл. 11, ал. 1 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания (Наредба № 5/2009 г.), доколкото няма спор по делото, че срокът за промени в подадените заявления, нормативно определен до 31.05. съответната година за 2017 г. е бил определен до 23.06.2017 г., с което жалбодателят в резултат на уведомяването му за горепосочените грешки е осъществил правото си да отстрани същите.

Извършените автоматични проверки на въведените данни след корекцията, последно стартирана на 14.06.2017 г. (л. 290- 291 от същото дело) са отразени като информация спрямо декларирани данни за ЗДП.

Така установените факти обосновават извод, че на жалбодателя е дадена възможност да направи желаните от него промени в подаденото от него заявление за подпомагане за кампания 2017 г., която възможност е реализирана от него.

По определението по § 1, т. 4 от Допълнителните разпоредби на Наредба № 5/2009 г. явни фактически грешки по смисъла на чл. 11, ал. 6 са грешки, касаещи данните по чл. 3, ал. 1, т. 1, т. е. данни за идентификацията на кандидата за подпомагане, определени в чл. 3, ал. 2 на Наредба № 105 от 2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на Интегрираната система за администриране и контрол. Във второто изречение на цитирания нормативен текст изрично е посочено, че не са явни фактически грешки непосочването в заявлението на схеми и/или мерки за подпомагане, както и случаите, когато земеделският парцел не е посочен или е посочен в друг физически блок.

При това наведените доводи за неправилност на изводите на първоинстанционния съд за предоставяне на възможност на жалбодателя да отстрани нередовности на заявлението си е неоснователен.

Неоснователен е доводът че жалбодателят не е имал възможност да отстрани технически грешки в заявлението, тъй като непосочването на земеделски парцели за подпомагане в едно направление, независимо от посочването им за подпомагане не попада в категорията на явни фактически грешки по цитираното по – горе определение. В случая не може да бъде прието твърдението за техническа грешка при подаване на заявлението предвид ясните и конкретни констатации и указания отразени в резултатите от автоматизирани проверки от 29.05.017 г., с които жалбодателят е бил запознат и предвид установената от вещото лице процедура на подаване на заявленията, при която на земеделския стопанин се предоставя подаденото заявление за предходната година. При това доколкото в жалбата се излагат твърдения, че желанието му е било да заяви земеделските площи по мерките, за които е поел петгодишен ангажимент същият е могъл при коригирането на подаденото заявление за кампания 2017 г. да направи съпоставка с предоставеното му заявление за кампания 2016 г., за да установи кои точно парцели са заявени по мярка 214 и кои по мярка 11, но това не е направено, при което твърдението за допусната техническа грешка е необосновано.

Предвид установеното законосъобразен е изводът в обжалваното решение, че актът е издаден при спазване на предвидените административнопроизводствени правила.

При направени правилни фактически установявания обосновано в обжалваното решение е прието, че актът е постановен при правилно приложение на материалноправните норми – безспорно по делото е установено, че заявените от дружеството земеделски площи за подпомагане за кампания 2017 г. са по-малко с повече от 10% от тези, за което е поет агроекологичен ангажимент, като не е спорно по делото, че намалението е с повече от 30 %, което обоснова извод за нарушаване на предвиденото в чл. 24, ал.2 от Наредба № 11 от 6.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 Агроекологични плащания от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г.(Наредба 11/2009 г.), при което правилно и в съответствие с разпоредбата на 18, ал. 3, т. 3 Наредба 11/2009 г. ДФЗ прекратява поетия агроекологичен ангажимент. Правилно са приложени и нормите на чл. 63, т.1 във вр. с чл. 77, т.4 от Регламент (ЕС) 1306/2013 г. на Европейския парламент и на съвета от 17.11.2013 г.

относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 352/78, (ЕО) № 165/94, (ЕО) № 2799/98, (ЕО) № 814/2000, (ЕО) № 1290/2005 и (ЕО) № 485/2008 на Съвета (консолидирана версия), предвиждащ в случаите, когато даден бенефициер не изпълнява критериите за допустимост, ангажиментите или други задължения, свързани с условията за предоставяне на помощта или подкрепата, предвидена в секторното законодателство в областта на селското стопанство, помощта не се изплаща или се оттегля изцяло или частично и, когато е приложимо, съответните права на плащане съгласно член 21 от Регламент (ЕС) № 1307/2013 не се предоставят или се отменят.

Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна.

При този изход на делото и на основание чл. 143, ал.3 АПК касационният жалбодател следва да заплати на администрацията при ответника деловодни разноски в размер на 100 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 791 от 01.06.2021 г., постановено по административно дело № 306/2021 г. от Административен съд Бургас.

ОСЪЖДА „Агро – ИД“ ООД, с ЕИК[ЕИК] да заплати на Държавен фонд „Земеделие“ деловодни разноски в размер на 100(сто) лева.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Анна Димитрова

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ Илиана Славовска

/п/ Мария Николова