Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „ОБЩИНСКА БАНКА” АД против решение № 341 от 22.11.2019г. по в. т.д. № 459 / 2019г. на Апелативен съд - Пловдив, с което е потвърдено решение № 56, постановено по иск по чл. 439 ГПК на 03.05.2019г. по т. д. № 261 / 2018г. на Окръжен съд - Пазарджик, както и решение № 69 от 27.05.2019г., постановено по реда на чл. 247, ал. 1 ГПК, с които е уважен предявения от М. Д. К. отрицателен установителен иск срещу банката за несъществуване на вземане в размер на 29 172, 97 лева, представляваща главница по договор за банков кредит № 695 от 17.07.2009г., за която е издадена заповед за изпълнение на парично задължение, както и за законна лихва върху главницата.

В жалбата е изложено становище за незаконосъобразност на въззивното решение. Касаторът поддържа оплакването, че съдът неправилно е приложил Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015г. по тълк. д. №2/2013г. на ОСГТК на ВКС, вместо ППВС № 3 от 18.11.1980г. на ВС, по изпълнително дело, образувано преди тълкувателното решение, поради което иска отмяна на въззивното решение и отхвърляне на иска. Претендира разноски за всички инстанции.

Ответникът по жалбата и ищец по делото, М. Д. К., в писмен отговор изразява становище за липса на предпоставките по чл. 280 ГПК за допускане на касационния контрол, съответно сочи доводи за неоснователност на жалбата. Претендира заплащане на направените разноски за адвокатски хонорар в размер на 1405 лева за настоящата инстанция.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:

Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

С предявения иск е по чл. 439, ал. 1 ГПК се оспорва вземането по изпълнително дело № 20115220402102/21.03.2011г. по описа на ДСИ при Районен съд – Пазарджик, образувано от взискателя „Общинска банка” АД срещу М. К. – длъжник, въз основа на издаден изпълнителен лист от 11.03.2011г. за сумата 17 901, 51 евро, въз основа на заповед № 687 от 11.03.2011г. за незабавно изпълнение на парично задължение по договор за банков кредит № 695 от 17.07.2009г.

За да потвърди уважаването на отрицателния установителен иск, въззивният съд е приел, че обжалваното решение е постановено при действието на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015г. по тълк. д. №2/2013г. на ОСГТК на ВКС в т. 10 от диспозитива на което ППВС №3/1980г. на ВС е обявено за изгубило силата си, поради което приложими са разрешенията, дадени в тълкувателното решение, независимо че изпълнителното дело е образувано преди тълкувателното решение. В мотивната част на обжалвания акт апелативният състав е изложил съображения, че съгласно т. 10 от цитираното тълкувателно решение, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, то нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. Въз основа на изложеното и след като е съобразил, че по изпълнителното дело по искане на взискателя са предприети редица изпълнителни действия, последното от които е с постановление от 29.09.2012г. за възлагане на недвижимия имот, който имот е ипотекиран в полза на банката за обезпечение на предоставения банков кредит, съдът е приел, че петгодишната погасителна давност е изтекла към 29.09.2017г. Съответно съдът е заключил, че спорното вземане вече е било погасено към момента на предявяване на исковата молба - 04.09.2018г. Решаващият състав е пояснил, че издаденото на 18.01.2017г. постановление за прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК е ирелевантно при отчитане на давностния срок, тъй като давността започва да тече от датата, на която взискателят е предприел последното валидно изпълнително действие.

В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са посочва следните правни въпроси, за които се поддържа, че са значими за изхода на спора, тъй като са включени в предмета на делото и са обусловили правните изводи на съда: „1/ От кой момент се счита за отменено действието на Постановление № 3 от 18.11.1980г. на ВС, съответно – от кой момент поражда действие даденото разрешение с т. 10 от Тълкувателно решение № 2/2013г. от 26.06.2015г., постановено по тълкувателно дело № 2 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС, с оглед разпоредбата на чл. 116, б. ”в” ЗЗД, и прилага ли се възприетото тълкуване в Тълкувателно решение № 2/2013г. от 26.06.2015г. по тълк. д. № 2 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС за вземания по изпълнително дело, което е образувано преди приемането му?; 2/ Следва ли въззивният съд да постанови решението си, след като разгледа всички събрани доказателства по делото и аргументира собствена преценка, като въз основа на нея да приеме кои факти и обстоятелства от значение за спора са установени и кои не са били установени, като същевременно прецени и какви са правните последици за страните от установените от него факти?”. Касаторът се позовава на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, като цитира следната съдебна практика: по въпрос 1 – решение №170/17.09.2018г. по гр. д.№ 2382/2017г. на ІV г. о. на ВКС и решение №51/21.02.2019г. по гр. д.№ 2917/2018г. на ІV г. о. на ВКС; по въпрос 2 – решение №115/17.09.2018г. по гр. д.№ 2150/2017г. на ІV г. о. на ВКС, решение №102/25.11.2016г. по гр. д.№ 1055/2016г. на ІІ г. о. на ВКС и решение №212/21.02.2019г. по гр. д.№ 4268/2017г. на ІІІ г. о. на ВКС.

Първият формулиран от касатора въпрос е предмет на разглеждане по тълк. д. № 3/ 2020г. на ОСГТК на ВКС, образувано за приемане на тълкувателно решение по въпроса: ”От кой момент поражда действие отмяната на ППВС № 3/18.11.1980 г., извършена с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. №2/2013г. на ОСГТК на ВКС, и прилага ли се последното за вземания по изпълнително дело, което е образувано преди приемането му?”. Доколкото въпросът е поставен от касатора и е от значение за изхода на делото, производството по настоящото дело следва да се спре на основание чл. 292 ГПК.

Водим от горното, Върховният касационен съд

ОПРЕДЕЛИ

СПИРА производството по т. д. № 447/ 2020г. по описа на ВКС, ТК, II т. о., до произнасянето на ОСГТК на ВКС по тълкувателно дело № 3/2020г.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.