Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.

Образувано е по частна жалба на Мото-пфое” ЕООД, ЕИК 000646811, срещу определение № 666 от 29.04.2020г. постановено по ч. гр. д. № 547/2020г. на Пловдивски окръжен съд, с което е потвърдено определение постановено в открито съдебно заседание на 27.09.2019г. по гр. д. № 19514//2018 г. на Пловдивски районен съд за прекратяване производството по предявения установителен иск за собственост на основание чл. 299 ГПК.

В частната жалба се поддържа, че определението е неправилно. Неправилни са разбиранията на съда, че са ирелевантни отношенията между „Агройокон-92” ООД и Л. С. като съдружник и управител на дружеството. Твърди се, че решението по гр. д. № 15469/2013г. не е формирало сила на пресъдено нещо по отношение на Л. С., защото искът спрямо него е лишен от правен интерес и недопустим. На следващо място са развити съображения, че поради особените отношения на страните в случая /търговско дружество и управител/съдружник/, то последиците на давността не могат да се прилагат, т. е. между тях не може да тече нито придобивна, нито погасителна давност. Затова по отношение на Л. С. придобивна давност не е текла.

В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се поставят правни въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото: 1/ необходим другар ли е съпругът на ищеца по иск за установяване правото на собственост, ако съпругът е управител на дружеството - ответник; 2/ какъв е редът за защита на кредитора на дружеството - ответник по иск за собственост, чийто управител е съпруг на ищеца, не предприема действия за защита правата на дружеството и в резултат на иска собственици на имота стават двамата съпрузи.

Ответниците В. Л. С. и Й. Л. С. оспорват жалбата и молят да не се допуска касационно обжалване.

Ответниците Л. Я. С., А. А. С., и „Агройокон-92” ООД не вземат становище.

Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, намира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

П. П районен съд е предявен иск по чл. 134, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК от „Мото-Пфое“ЕООД като процесуален субституент на “Агройокон-92“ООД против В. С., Л. С., Й. С. и А. С. за установяване, че “Агройокон-92“ООД е собственик по силата на постановление за възлагане на недв. имот от 09.08.1999г. на недвижим имот - Цех за млечни произведения, представляващ едноетажна, масивна, стоманобетонна промишлена сграда със застроена площ от 218 кв. м. с идентификатор № ***, построена в ПИ с идентификатор № **, за който са образувани УПИ *,* и * в кв. 601 по плана на [населено място], с площ от 13485 кв. м., отредени за обществено застрояване.

Установено е, че с влязло в сила решение от 14.03.2014г. по гр. д. № 15469/2013г. на Пловдивски районен съд е признато за установено по отношение на “Агройокон-92“ООД, че В. Л. С. и Й. Л. С. са собственици на процесният цех за млечни произведения от 231 кв. м., при квоти 95/100 ид. ч. за В. С. и 5/100 ид. ч.за Й. С..

Идентичността на процесният недвижим имот с идентификатор № *** с имота, предмет на описаното по-горе решение по гр. д.№ 15469/2013г., е установена от приетите по делото технически експертизи.

При тези данни първоинстанционният съд е приел, че е налице обективен и субективен идентитет между гр. д.№ 19514/2018г. и гр. д.№ 15469/2013г., което прави по-късно предявения иск недопустим съгласно чл. 299 ГПК. По отношение на субективния идентитет между двете дела съдът е приел, че спрямо В. С. и Й. С. силата на пресъдено нещо се разпростира, тъй като те са страни и по двете дела, а по отношение на другите двама ответници Л. С. и А. С. силата на пресъдено нещо е намерила проявление, тъй като те са съпрузи съответно на В. и на Й.. Правото на собственост е признато на основание давностно владение, което обуславя придобиване на имота в режим на СИО, което неминуемо се отразява и в правната сфера на съпрузите им, т. е. силата на пресъдено нещо се разпростира спрямо тях като неучаствали в делото необходими другари.

Въззивният съд е намерил тези изводи за правилни. Наведеното в частната жалба възражение за нищожност на решението от 14.03.2014г. постановено по гр. д.№ 15469/2013г. е намерил за недопустимо. Съгласно чл. 270, ал. 2 от ГПК нищожността на решението може да се предяви по исков ред безсрочно или чрез възражение; възражението обаче следва да бъде направено в производство по обжалване на първоинстанционното решение, а в случая решението по гр. д.№ 15469/2013г. е постановено по реда на чл. 238 ГПК /неприсъствено решение/ и не подлежи на обжалване. Затова единственият път за предявяване нищожността е по исков ред, а не чрез възражение и то в производство по чл. 274 и сл. от ГПК.

Възражението за липса на идентичност на страните по двете дела, конкретно по отношение на ответника Л. С., съдът също е намерил за несъстоятелно. По делото не се спори, че В. и Л. С. са съпрузи, Й. С. е техен син, а А. С. - тяхна снаха; също така Л. С. е съдружник и управител на “Агройокон-92“ООД. Застъпената от жалбоподателя теза е, че между управителя на търговско дружество и самото дружество не може да тече нито придобивна, нито погасителна давност. Дори да е започнала да тече давност, тя е спряла основание чл. 115, ал. 1, б.“г“ ЗЗД на 18.12.2003г. когато той е вписан като управител на “Агройокон-92“ООД, а от 2006г. и като съдружник в същото дружество. Затова жалбоподателят счита, че решението по гр. д.№ 15469/2013г. не обвързва със сила на пресъдено нещо Л. С., защото това би довело до недопустимо заобикаляне на разпоредбата на чл. 115, ал. 1, б.“г“ ЗЗД. Не може едно и също лице да упражнява две процесуални качества в рамките на едно и също производство поради очевиден конфликт на интереси.

Съдът е изтъкнал, че в настоящото производство подлежи на преценка наличието на пълна тъждественост от обективна и субективна страна между двете дела. За да е налице такъв идентитет следва да бъдат налице кумулативните предпоставки на чл. 298, ал. 1 ГПК, а именно: страните по двата иска за собственост да са едни и същи, спорът да касае един и същ недвижим имот, да е едно и също основанието. Само тогава е приложима разпоредбата на чл. 299, ал. 1 от ГПК, съгласно която спор, разрешен с влязло в сила решение, не може да бъде пререшаван повторно. Затова са ирелевантни за спора доводите, касаещи вътрешните отношения между “Агройокон-92“ООД и Л. С. като съдружник и управител на дружеството, включително дали е тече между тях давност. Тези доводи имат отношение към спора, по който е постановено влязло в сила решение.

По тези съображения Пловдивски окръжен съд е потвърдил първоинстнационното определение за прекратяване на производството по делото.

Настоящият състав на Върховния касационен съд, ІІ гражданско отделение, намира, че липсват предпоставки за допускане на касационно обжалване.

Първият правен въпрос: дали съпругът на ищеца по установителен иск за собственост е необходим другар, ако този съпруг е и управител на дружеството - ответник, не е разрешен от съда и не е определящ за извършеното прекратяване на производството. По отношение другарството между съпрузите по дела относно недвижими имоти, представляващи съпружеска имуществена общност, е постановено Тълкувателно решение № 3/2016г. на ОСГК на ВКС според което другарството е необходимо, но не задължително. Няма спор в практиката, че съпругът, който не е участвал в такова производство е обвързан от силата на пресъдено нещо на решението и неговият път за защита е по реда на отмяната по чл. 304 ГПК - в този смисъл е ППВС № 2/1977г., както и мотивите на горепосочения тълкувателен акт. От значение за изхода на настоящето производство е дали силата на пресъдено нещо на решението по гр. д. № 15469/2013г. на Пловдивски районен съд се разпростира и спрямо неучаствалия в това производство ответник по настоящия иск Л. С.. Даденият от съда отговор е в пълно съответствие с горепосочената практика. Втората част на въпроса, касаещ твърдението, че неучаствалият съпруг на ищеца е управител на дружеството -ответник, няма отношение към преценката за идентичност на двата спора.

Вторият формулиран правен въпрос е: какъв е редът за защита на кредитор на дружество, което е ответник по иск за собственост, но чийто управител е съпруг на ищеца и не предприема действия за защита правата на дружеството, а в резултат на уважаването на иска собственици на имота стават двамата съпрузи. Този въпрос няма отговор в мотивите на съда и е извън разрешаваните в обжалваното определение въпроси. Съдът не е длъжен да дава указания какъв е пътят на защита, а преценява дали предприетият по делото път за защита е допустим. От друга страна, вярно е, че постановеното неприсъствено решение, с което по отношение на дружеството е призното право на собственост върху имота в полза на съпругата на управителя и на неговия син, накърнява правата на кредиторите на дружеството и те следва да разполагат със средство за защита. С предявената искова молба ищецът не се е позовал на невъзможност да се защити по друг начин, нито на недобросъвестно упражняване на процесуални права или на злоупотреба с право. При това положение липсва основание да не бъде зачетена силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение.

Въз основа на изложеното следва да бъде отказано допускане на касационно обжалване на определението на Пловдивски окръжен съд.

Воден от горното Върховният касационен съд, състав на II г. о.ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 666 от 29.04.2020г. постановено по ч. гр. д. № 547/2020г. на Пловдивски окръжен съд по частната касационна жалба на Мото-Пфое” ЕООД.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.