О П Р Е Д Е Л Е Н И Е№ 419София, 13.11.2020 година

Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. С

ЧЛЕНОВЕ: С. К

Г. Г

при секретар

като изслуша докладваното от съдия С. К

гражданско дело № 1919 от 2020 година, и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба с вх.№37/13.03.2020г., подадена от Е. Ц. И., чрез процесуалния представител адв.Г. Й. от АК-П., срещу решение №50, постановено на 02.03.2020г. от Окръжен съд - Кърджали по в. гр. д.№307/2019г., с което решението на първоинстанционния съд е обезсилено и делото е върнато за ново разглеждане на първоинстанционния съд за произнасяне по надлежно предявения иск.

В изложението към касационната жалба се поддържа, че са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по реда на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Според касатора в обжалваното въззивно решение съдът не е приложил точно нормата на чл. 269 ГПК, като правният ефект от неточното прилагане е пълно неприлагане на нормата в истинския смисъл. Поддържа, че в конкретния случай това е свързано с неправилно прилагане на чл. 269 ГПК по отношение на първоинстанционното решение – макар търсената от съда защита да съответства на диспозитива на постановеното от първоинстанционния съд решене, при прилагането на чл. 269 ГПК въззивната инстанция необосновано е приела, че първоинстанционното решение е недопустимо по причина, че липсва цифрово изписване на правната квалификация на исковата претенция, нещо, което чл. 140 ГПК, чл. 235 ГПК и чл. 236 ГПК не вменяват в императивно задължение на съда. Счита, че ВКС следва да съблюдава точното прилагане на закона чрез разкриване на точния смисъл на правната разпоредба както...