ОПРЕДЕЛЕНИЕ№ 208София, 13.11.2020 г.
В. К. С, Първо търговско отделение, в състав:
Председател: Е. Ч
Членове: Р. Б
В. Х
разгледа в закрито заседание докладваното от съдията Христакиев т. д. № 2779 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 250 ГПК.
Постъпила е молба на ищеца-жалбоподател „Колегер инвест“ ЕООД за допълване на постановеното определение по чл. 288 ГПК, с което не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение на Пловдивски апелативен съд.
Ответникът не изразява становище.
Направеното искане по чл. 250 ГПК е обосновано с твърденията, че за да постанови определението си, касационната инстанция е разгледала заявеното от жалбоподателя основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, но не и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, а именно противоречието с практика на ВКС на изводите на въззивния съд, че процесният договор за застраховка не е влязъл в сила поради неизпълнението на предвидено в застрахователния договор условие.
Молбата е неоснователна.
По реда на чл. 250 ГПК може да бъде допълнен съдебен акт, при чието постановяване съдът не се е произнесъл по цялото искане на страната. В случая такава непълнота не е налице.
Касационното производство е фаза на исковото производство като цяло и поради това неговият предмет се определя от предмета на самото исково производство, от една страна, и от неговото развитие в предходните инстанции и от посоченото в жалбата, от друга страна. С други думи, предмет на касационното производство е тази част от иска/исковете, по отношение на която се е произнесъл въззивният съд и е подадена допустима касационна жалба. От тази гледна точка непълнота на определението по чл. 288 ГПК, респ. на решението по чл. 290 ГПК, може да бъде налице само когато касационната инстанция не се е произнесла, и то в разпоредителната част на определението, по отношение на част от исковете, респ. частта от един иск, по отношение на които въззивното решение е обжалвано. За разлика от обективното съединяване на искове, предявени на различни основания, въвеждането на различни основания за Върховен касационен съд, I т. о., определение по т. д. № 2779/2019 г., стр. 3/3
касационно обжалване (чл. 281 ГПК) или различни основания за допускане на обжалване (чл. 280 ГПК), отнасящи се до един и същи иск или една и съща част на иска (съобразно определения по горепосочения начин предмет на касационното производство) не води, както при обективното съединяване на искове, до обективно съединяване на жалби, по които, респ. по чието допускане, касационната инстанция да се произнася поотделно с оглед различните основания по чл. 281, съответно чл. 280 ГПК.
В разглеждания случай не се поддържа касационната инстанция да не се е произнесла по допускането на обжалване във връзка с иск или част от иск, въведени като предмет на касационното производство, поради което и съобразно изложеното по-горе искането по чл. 250 ГПК е неоснователно.
Независимо от горното следва да се посочи, че не е налице дори и твърдяното в молбата непроизнасяне. За допускане на касационно обжалване жалбоподателят е формулирал шест отделни въпроса, във връзка с които е поддържал както основанието по т. 1, така и това по т. 3 на чл. 280, ал. 1. Видно от мотивите на определението по чл. 288 ГПК пет от въпросите (от втори до шести) съдът е намерил за неотговарящи на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК (да са от правно, а не от фактическо естество, съответно да са обусловили конкретни правни изводи на въззивния съд), което изключва обсъждането на специалните предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по отношение на тези въпроси.
Що се отнася до първия въпрос относно правното действие на уговорката за влизане в сила на застрахователния договор в момент, по-късен от момента на заплащане на премията (във връзка с което са изложените в молбата доводи), в мотивите на определението ясно е посочено, че не е налице както основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, така и това по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК предвид съответствие на извода на въззивния съд с посочената в определението практика на ВКС.
С тези мотиви съдътОПРЕДЕЛИ:Оставя без уважение искането на „Колегер инвест“ ЕООД по молба вх. № 7088/21.09.2020 г. за допълване на основание чл. 250, ал. 1 ГПК на определение № 497/27.08.2020 г. по т. д. № 2779/2019 г. по описа на ВКС, I т. о.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: