Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.

С определение №60370/20.10.2021 г. по гр. д.№3956/2021 г. на Върховен касационен съд, II ГО е спряно изпълнението на решение № 1180 от 07.07.2021 г. по гр. д.№ 3372/2020 г. на Окръжен съд – Варна в частта, по силата на която „Дончев комерс 96“ ЕООД е осъдено да заплати на М. П. М. на основание чл. 49 ЗЗД сума в размер на 5 926.80 лв. ведно със законната лихва, считано от 03.07.2018 г. до изплащането; оставена е без разглеждане касационната жалба на „Дончев комерс 96“ ЕООД срещу въззивното решение в частта, с която са уважени исковете, предявени от А. Р. М. и Е. Р. М. и производството по делото в тази част е прекратено; оставена е без уважение молбата на „Дончев комерс 96“ ЕООД по чл. 282, ал. 2 ГПК за спиране изпълнението на въззивното решение в частта по уважените искове на А. Р. М. и Е. Р. М..

Изложени са съображения, че в частта по предявените от А. Р. М. и Е. Р. М. искове въззивното решение е постановено по субективно съединени искове, всеки от които е с цена под 5000 лв. (чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, пр. първо), поради което в тази част подадената от „Дончев комерс 96“ ЕООД касационна жалба следва да бъде оставена без разглеждане, което от своя страна обуславя оставяне без уважение на искането за спиране на изпълнението на въззивното решение в тази му част, която е влязла в законна сила.

В частта, с която касационната жалба на „Дончев комерс 96“ ЕООД е оставена без разглеждане и е оставена без уважение молбата за спиране изпълнението на въззивното решение, определението се обжалва с частна жалба вх.№68629/10.11.2021 г., подадена от „Дончев комерс 96“ ЕООД чрез процесуалния представител на дружеството адв. Д. Б. В. от АК-Варна.

Жалбоподателят поддържа, че в тази част определението е недопустимо, а по същество – неправилно, постановено при съществени нарушения на материалния и процесуалния закон.

Навежда доводи, че при постановяване на атакувания съдебен акт съставът на ВКС се е произнесъл извън очертания предмет на искането с правно основание чл. 282, ал. 2 ГПК за спиране на изпълнението по образуваните срещу дружеството изпълнителни дела по описа на ЧСИ Л. С., с което е бил сезиран, като не само е изложил доводи по основателността на искането за спиране на изпълнителните действия (какъвто е бил предметът на сезиране с молбата), но е постановил такива и по допустимостта на подадената касационна жалба.

Излага съображения, че предпоставките, при които ВКС може да спре изпълнението на решението, въпреки отречения от чл. 282, ал. 1 ГПК суспензивен ефект на касационната жалба, са законодателно определени – спиране на изпълнението се допуска, когато е упражнено правото на касационно обжалване и е внесено обезпечение в размерите по чл. 282, ал. 2 или ал. 3 ГПК. Поддържа, че произнасянето по направеното на основание чл. 282 ГПК искане е обусловено от формалното наличие на въведените в закона предпоставки, а не от преценката за целесъобразност на спирането като обезпечителна мярка. Навежда довод, че правните последици на определението по чл. 282 ГПК не следва да засягат хода на висящото пред съда дело, а да се изчерпват с временната забрана на чл. 432, т. 4, пр. 1 ГПК за извършване на действия по принудително изпълнение на решението до настъпването на предвидени в закона основания за възобновяване или прекратяване на изпълнителното производство.

Поддържа също така, че при постановяване на обжалваното определение съдът изцяло е игнорирал обстоятелството, че предявените искове са за деликт и увреждане на съсобствена вещ и доколкото е налице съсобственост между ищците, то дължимото обезщетение е едно, но присъдено в условията на разделност според квотите им в съсобствеността. И доколкото всички факти спрямо страните са общи, то поддържа, че те следва да бъдат установени еднакво спрямо тях, и правните изводи на съда също следва да бъдат еднакви за всички страни, както и разрешението по материалноправния спор.

В писмен отговор в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК ответниците по частната жалба А. Р. М. и Е. Р. М., чрез процесуалния си представител адв. П. Х. от АК-Варна, изразяват становище, че жалбата е неоснователна по изложените в отговора съображения. Претендират присъждане на направените по делото разноски.

Върховният касационен съд, състав на Гражданска колегия, I ГО, при проверка допустимостта на жалбата, констатира следното:

Подадената частна касационна жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 276, ал. 2 ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна поради следните съображения:

Съображенията на жалбоподателя, че спиране на изпълнението се допуска във всички случаи, когато е упражнено правото на касационно обжалване и е внесено обезпечение в размерите по чл. 282, ал. 2 или ал. 3 ГПК, не могат да бъдат споделени. По реда на чл. 282, ал. 2 ГПК жалбоподателят може да поиска спиране изпълнението на въззивното решение, когато то не е влязло в сила, т. е. когато срещу въззивното решение е подадена или може да бъде подадена касационна жалба. По отношение на влезлите в сила въззивни решения разпоредбата на чл. 282, ал. 2 ГПК не намира приложение. Спиране на изпълнението на влязло в сила въззивно решение може да бъде допуснато от ВКС само при подадена молба за отмяна по реда на чл. 303 и сл. ГПК, но едновременно разглеждане на подадена касационна жалба срещу въззивното решение в частта, в която същото не е влязло в сила и на подадена молба за отмяна на същото решение, но във влязлата му в сила част, е недопустимо. Поради това при произнасянето по молбата за спиране при подадена касационна жалба ВКС следва да извърши преценка и на обстоятелството дали постановеното от въззивния съд решение подлежи на касационно обжалване или е влязло в сила и ако установи, че въззивното решение не подлежи на касационно обжалване, да остави молбата за спиране на неговото изпълнение без уважение.

Молбата за спиране на изпълнението на постановеното от въззивния съд решение може да бъде подадена самостоятелно или заедно с подадената касационна жалба. Когато молбата за спиране е подадена заедно с касационната жалба, пред ВКС се образува производство по подадената касационна жалба, в рамките на което съответният състав се произнася както по искането за спиране на изпълнението на въззивното решение, така и по допустимостта и основателността на подадената касационна жалба. Тричленният състав на ВКС в подобна хипотеза при произнасянето по искането за спиране извършва проверка и по допустимостта на подадената касационна жалба, при която преценява дали и в кои части въззивното решение е влязло в сила.

В настоящия случай касационната жалба на „Дончев комерс 96“ ЕООД е подадена на 09.08.2021 г. и след образуване на производството по гр. д.№3956/2021 г. по описа на II г. о. на ВКС на 19.10.2021 г. е подадена молба с вх.№ 67809, съдържаща искане за спиране на изпълнението на обжалваното въззивно решение с посочване на номера на делото на ВКС. Компетентен да се произнесе по молбата за спиране на изпълнението следователно е съставът на ВКС, който е компетентен да се произнесе и по подадената от „Дончев комерс 96“ ЕООД касационна жалба, поради което доводите на жалбоподателя за недопустимост на обжалваното определение следва да се приемат за неоснователни.

Неоснователни са и доводите на жалбоподателя за неправилност на обжалваното определение, обосновани с особеностите на производството по предявен по реда на чл. 49 ЗЗД иск от съсобственици.

Последователно и непротиворечиво ВКС приема в своята практика, че ищците – съсобственици на недвижим имот, които са заявили претенции за обезщетение от увреждането на съсобствения им имот съобразно притежаваните от тях идеални части в съсобствеността, са обикновени другари в производството. С оглед естеството на спорното правоотношение всеки от тях е легитимиран да претендира и получи обезщетение спрямо правата в съсобствеността, които е доказал да притежава. Въззивното решение в подобна хипотеза е постановено по гражданско дело, образувано по субективно и обективно съединени искове за нанесени имуществени вреди, всеки от които е с различна цена (така в определение № 89 от 08.02.2018 г., постановено по гр. д. № 4664/2018 г. на III г. о. на ВКС).

Такава хипотеза е налице и в настоящия случай – М. П. М., А. Р. М. и Е. Р. М. са предявили при условията на обективно и субективно съединяване искове за присъждане на обезщетение за причинени вреди на съсобствения им недвижим имот, като предявените от А. Р. М. и Е. Р. М. искове са с цена под 5000 лв.

В съответствие с установеното в чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК ограничение и практиката на ВКС по приложението на тази разпоредба, тричленният състав на II г. о. на ВКС е приел, че в частта по предявените от А. Р. М. и Е. Р. М. искове постановеното от въззивния съд решение не подлежи на касационно обжалване, а доколкото в тази част въззивното решение е влязло в сила, то и искането за спиране на неговото изпълнение по реда на чл. 282, ал. 2 ГПК е неоснователно. Тези изводи изцяло се споделят от настоящия състав на I г. о. на ВКС.

Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение №60370/20.10.2021 г., постановено по гр. д.№3956/2021г. по описа на ВКС, II ГО в обжалваната част, с която е оставена без разглеждане касационната жалба на „Дончев комерс 96“ ЕООД срещу въззивното решение на Окръжен съд – Варна, постановено на 07.07.2021 г. по гр. д.№ 3372/2020 г в частта, с която са уважени исковете, предявени от А. Р. М. и Е. Р. М. и производството по делото в тази част е прекратено, като молбата на „Дончев комерс 96“ ЕООД по чл. 282, ал. 2 ГПК за спиране на изпълнението на въззивното решение в тази част е оставена без уважение.

ОСЪЖДА „Дончев комерс 96“ ЕООД, ЕИК 103916323 представлявано от Д. Т. Д., със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], вх.Б, ап. 6, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да заплати на А. Р. М., ЕГН [ЕГН], от [населено място], [улица] сумата от 200 лв. (двеста лева), представляваща направените по делото разноски, и на Е. Р. М., ЕГН [ЕГН], от [населено място], [улица], вх.А, ет. 4, ап. 9 – сумата от 200 лв. (двеста лева), представляваща направените по делото разноски.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове: