Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК.

Образувано е по молбата на С. Г. С. от [населено място] за отмяна на влязлото в сила решение № 18 (погрешно посочено в молбата с номер 14) от 04.04.2014г., постановено от Върховен касационен съд, II г. о. (погрешно посочено в молбата като IV г. о.) по гр. д.№2324/2013г. по реда на чл. 295, ал. 2 ГПК, с което е признато за установено по отношение на С. Г. С., че А. Г. Г., Б. Г. Г., Т. Р. С. и С. Р. С. (наследници на починалия в хода на делото Р. С. С.) са собственици на 5/6 идеални части от имот пл.№....в кв..... по плана на [населено място], местност „С. – 1ч.“, а по отменения кадастрален план съставляващ имот пл.№...., полигон. ...в местност „Д. – 3км.“, с площ 597 кв. м., при съседи по документ за собственост: А. С., Ц. С., Д. З. и М. П..

Излага съображения, че експертизата, въз основа на която е постановено решението на ВКС, чиято отмяна се иска, почива единствено на скица, в която съществува т. нар. „имот №....“, чието съществуване според молителя не е установено досега с нито един официален документ, не е съществувал никога през последните 100 години и не е нанасян в кадастралния план. Според молителя въпреки, че произхода на тази скица не е установен, вещото лице П. М. е възприело и възпроизвело на скицата съществуването на имот №...., като по този начин е довело до погрешна фактическа обстановка и неправилно съдебно решение. Поддържа, че произходът на тази скица не е установен, но въпреки това вещото лице П. М. е извършило престъпление през 1997 г., когато самоволно е извършило изчертаване на имота без никакви документи за това, като според експертизата на в. л. Ц. имотът е нанесен върху кадастралния и регулационен план без заповед, без графика и без скица, като няма заповед за нанасянето на такъв имот през последните 100 години. Счита, че нанасянето на имота от вещото лице П. М. е произволно, въз основа на което е узаконено незаконно придобиване на имот от заинтересованите лица, доколкото в н. а. №. ... г. същият имот е описан без планоснимачен номер, независимо, че във всички посоки като съседи фигурират имоти с такива номера, като никъде не фигурира имот с пл.№. ...и. ....

Поддържа, че експертизата, въз основа на която е постановено решението, чиято отмяна се иска, почива единствено на извадка, в която съществува т. нар. имот №...., чието съществуване не е установено в нито един официален документ, като извадката от кадастралния план е представена в съда с отрязана южна територия, където според молителя се намира имотът на ищците под №68а, което е видно от разписен лист от 1960 г., подписан от С. С. и Т. К. (С.).

Поддържа се, че след влизане в сила на решението на ВКС молителят е открил нови обстоятелства и се е снабдил с доказателства от съществено значение за изхода на делото, които не са му били известни към момента на постановяване на решението, а именно: скица, одобрена със заповед №215 от 10.04.1961г.; заповед №215/10.04.1961г. на СГНС; копие от разписен лист, касаещ имот пл.№....– собственост на С. Й. С. и Т. Т. К.; скица-копие от неодобрен кадастрален план за имот пл.№...., изработен през 1960г., кад. лист. ...; извадка от ПЗР за м.“С.“, одобрен с решение №468/2010г. на СОС; протокол №32 от 10.12.2001г. на СОС, решение №82.

Излага съображения, че от представената с молбата скица, одобрена със заповед №215/10.04.1961г. става видно, че имот пл.№.....се намира на повече от 100 метра от претендираното от ищците място, където се намират и имоти №....,. ...и. ...; че заповед №215/10.04.1961г., на която стъпват приетите по делото експертизи, се отнася за квартали 1 и 2, но не и за квартал 5 или полигон 15; че според разписния лист имотът на ищците е №68а, който според представената с молбата за отмяна извадка от кадастралния план се намира на голямо разстояние в южна посока от посочения от вещите лица като имот на ищците №....

В писмен отговор ответникът по молбата А. Г. Г., чрез процесуалния си представител адв.Д. Б. от САК, изразява становище, че молбата за отмяна е неоснователна по изложените в отговора съображения. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

В писмен отговор ответникът по молбата С. Р. С., чрез процесуалния си представител адв.Н. Б. от САК, изразява становище, че молбата за отмяна е неоснователна по изложените в отговора съображения. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Ответниците по молбата Л. Б. Н.-Г. и К. Б. Г., конституирани по реда на чл. 227 ГПК на мястото на починалия след подаване на молбата за отмяна ответник Б. Г. Г., не изразяват становище.

Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните във връзка с изложеното в молбата основание, и след преценка на основателността на изложените твърдения с оглед заявените основания за отмяна, приема следното:

В решението, чиято отмяна се иска, е посочено, че и двете спорещи страни основават правото си на собственост на наследство и реституция. Прието е от фактическа страна, че ищците (А. Г. Г., Б. Г. Г. (починал след подаване на молбата за отмяна и заместен от своите наследници по закон Л. Б. Н.-Г. и К. Б. Г.), Т. Р. С. и С. Р. С., които в настоящето производство имат качеството „ответници по молба за отмяна“) са наследници на С. С. и Т. С., които са притежавали съгласно н. а. от 1936г. имот от 600 кв. м., съставляващ имот пл.№.....в м.“Д. III“, който е отчужден през 1965г. по реда на ЗПИНМ за нуждите на Студентски град, като правото на собственост е възстановено през 1994г. със съдебно решение по адм. д.№607/1993г., като са възстановени 5/6 идеални части от имота (представляващ понастоящем имот с пл.№....с площ от 597кв. м.), понеже собственикът на останалата 1/6 идеална част не е поискал възстановяване.

Прието е, че ответникът (С. Г. С., който в настоящето производство има качеството „молител“) е наследник на С. Й. К., който е притежавал съгласно н. а. от 1958г., празно неурегулирано място от 1700 кв. м., при съседи: Й. С., П. Й., К. Б., Г. Щ. и път, като с решение от 20.12.1982г. на Софийския районен съд по гр. д.№115645/1982г. по реда на чл. 32, т. 2 ЗТСУ е признато по отношение на общината, че неправилно по плана на м.“Д.-Ч.“ не е нанесен имотът на Г. С. Й., М. П. К., М. С. К., М. С. Й. и С. Й. С., означен на скицата на вещото лице, съставляваща неразделна част от решението, след което със заповед на СНС – УАГ от 25.01.1983г. е наредено попълване на кадастралния план с нов имот №....по плана на м.“С. – 1ч.“, образуван от части от имоти пл.№№....и. ....в кв..... и непосредствено след това имотът е отчужден за нуждите на Студентски град и със заповед от 27.08.1992г. по искане на Г. С. Й. отчуждаването му е отменено.

Прието е за установено, че двата възстановени имота се застъпват, като според приетите пред първата инстанция единична и тройна технически експертизи имотът на ищците, описан в н. а. от. ...г. и отразен в кадастрален план от 1939г., не е имал собствен идентификационен номер по този план, а е част от бивш имот №...... Посочено е, че със заповед от 1963г. имотът е нанесен с идентификационен номер. ...., полигон. ...и след това е отчужден по ЗПИНМ по рег. преп.№161/1965г., като в действащия план бившият имот пл.№....е заснет като имот пл.№....по к. л.№.....

По отношение на имота на ответника е взето предвид, че експертизите сочат, че имотът по н. а. от. ...г. е идентичен по граници с имот пл.№....., а не е идентичен с имот пл.№....(респ. имот пл.№....), който е нанесен в плана в производството по чл. 32 ЗТСУ. Прието е, че имот №.....попада върху имот №....,. ...и. ...по плана от 1939г., като вещите лица установяват, че според нотариалните актове от 1936г. и 1958г., легитимиращи насрещните страни, двата имота нямат общи съседи, т. е. и те не са съседни помежду си и видно от скиците на лист 190 и лист 191 от първоинстанционното дело, имот пл.№...., идентичен с имота на наследодателя на ответника, се намира встрани (североизточно) от процесния.

Въз основа на така установената фактическа обстановка съставът на II г. о. на ВКС е приел, че по отношение на ищците са налице всички предпоставки за възстановяване на собствеността – имотът е бил собственост на наследодателите им С. и Т. С. и е одържавен за благоустройствено мероприятие по реда на ЗПИНМ, което не е реализирано, като по делото е установена идентичност между притежавания преди отчуждаването и възстановения имот, а паричното обезщетение е върнато.

Спрямо ответника по иска е прието, че липсва първата законова предпоставка, а именно имотът да е бил собственост на лицето, от което е отчужден. Взето е предвид, че имотът на наследодателя С. К. съгласно нотариалния акт за собственост, не съвпада с отчуждения, съответно с възстановения имот. Посочено е, че имотът, за който е проведено производство по чл. 32, т. 2 ЗТСУ и е нанесен в кадастралния план през 1983г., не е идентичен с притежавания от наследодателя имот, като е прието, че съдебното решение по гр. д.№11564/1982г. на СРС не обвързва ищците, които не са участвали в него – към момента на производството техният имот е бил вече одържавен и в делото е участвала общината, но ищците не се явяват частни правоприемници на държавата, съответно на общината.

Изложени са също така съображения, че следва да се отчете особеността на проведеното производство по чл. 32, т. 2 ЗТСУ и последиците от него, а именно че основанието на иска по чл. 32, т. 2 ЗТСУ произтича от правото на собственост, но е свързано с интереса да се отстранят съществени непълноти или грешки в кадастралния план и то към момента на одобряването му. Посочено е, че решението има установително действие към този минал момент – на одобряването на регулационния план и има значение за издаване на съответните административни актове и за уреждане на облигаторните права между заинтересованите страни, но няма прехвърлително или конститутивно действие.

По наведените в молбата за отмяна доводи:

Влязлото в сила съдебно решение на II г. о. на ВКС, с което спорът между страните е решен по същество, може да бъде отменено на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК само ако след влизането му в сила бъде открито ново обстоятелство, респ. страната се снабди с ново доказателство, имащо значение за изхода на спора, които при решаването му да не са могли да бъдат известни на молителя по обективни причини, респ. по обективни причини молителят да не е имал възможността да представи доказателствата и поради тази причина да не са взети предвид от съда при постановяване на решението. В случая се поддържа, че такива нови доказателства представляват скица, одобрена със заповед №215/10.04.1961г., от която според молителя става видно, че имот пл.№....се намира на повече от 100 метра от претендираното от ищците място, където се намират и имоти №....,. ....и. ...; заповед №215/10.04.1961г., на която според молителя стъпват приетите по делото експертизи и за която поддържа, че се отнася за квартали 1 и 2, но не и за квартал 5 или полигон 15; разписен лист, който според молителя сочи, че имотът на ответниците по молбата е №...., и който според представената с молбата за отмяна извадка от кадастралния план се намира на голямо разстояние в южна посока от посочения от вещите лица като имот на ищците №.....

Така представените от молителя писмени доказателства не обосновават поддържаното в молбата основание за отмяна на решение №18 от 04.04.2014 г., постановено по гр. д.№2324/2013 г. по описа на ВКС, II г. о.

На първо място по причина, че в изслушаната по гр. д.№2324/2013 г. на II г. о. на ВКС съдебно-техническа експертиза предмет на изследване е било единствено обстоятелството дали към 24.02.1992 г. е било започнато строителство в имот пл.№.....(стар), полигон. .., отразен в стария регулационен план на м.“Д. 3-ти километър“, сега имот пл.№.....по действащия кадастрален план на м.“С.-1ч.“ в [населено място], въз основа на какви документи и от кое лице е извършено строителството на намиращия се в имота жилищен блок. Извод за идентичност на процесния имот с имота, притежаван от наследодателите на предявилите иска лица преди отчуждаването в тази експертиза не се съдържа. Дори представените с молбата за отмяна писмени доказателства да бяха взети предвид от вещото лице при изготвянето на тази съдебно-техническа експертиза, изводът за застрояването на имота, както и за момента, в който строителството е започнало, не би се променил. Още повече, че още в решение № 460, постановено на 02.05.2012 г. по гр. д.№275/2011 г. на I г. о. на ВКС са дадени указания за изясняване на обстоятелствата за това били ли са налице материалноправните предпоставки по чл. 2 ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ и др. за отмяна на отчуждаването и възстановяване на собствеността в полза на ищците, предвид данните, че в имота се е извършвало строителство още към 1992 г. (според твърденията на ответника по иска). Именно с оглед твърденията на ответника по иска (сега молител) за извършено застрояване в имота е била допусната съдебно-техническата експертиза, която при нейното приемане не е била оспорена и доводи, свързани със скицата не са били навеждани. Изводите на тричленния състав на II г. о. на ВКС за идентичността на процесния имот с притежавания от наследодателите на предявилите иска лица преди отчуждаването са основани на приложените по делото при разглеждането му от инстанциите по същество скици и изслушаните пред първата инстанция единична и тройна технически експертизи.

Следва да се отбележи също така, че основните доводи, съдържащи се в молбата за отмяна, касаят твърдения за извършено от вещото лице П. М. престъпление, като представените с молбата за отмяна писмени доказателства целят установяването именно на това твърдение, което обаче не може да обоснове наличието на поддържаното в молбата основание за отмяна. Още повече, първата констатация за застъпването на имотите, посочваща притежавания от наследодателите на ищците (сега ответници по молбата за отмяна) имот като такъв с пл.№....по плана от 1961 г. се съдържа не в експертиза на в. л. П. М., а в становище на кметския наместник на ОНС „Студентски“ от 16.10.1992 г. по преписката за възстановяване на собствеността, образувана по подадената от С. С. Й., Р. С. С. и С. С. С., наследодатели на предявилите иска лица. В тази преписка се съдържа и скицата, на която имотът на тези лица е обозначен с пл.№...., за която скица няма данни да е била изготвена от в. л. П. М., доколкото се е съдържала и в отчуждителната преписка от 1965 г. В този смисъл следва да се приеме, че съдържащите се в молбата за отмяна твърдения не съответстват на данните по делото. Напротив, в заключението на изслушаната от първоинстанционния съд допълнителна съдебно-техническа експертиза на в. л. Ч. се съдържа констатация, че имотът на ответника (сега молител) не е бил нанесен в кадастралния план, одобрен със заповед № 439/30.09.1975 г. При изготвяне на тази експертиза вещото лице е посочило, че е взело предвид обстоятелството, че имотът на наследодателите на предявилите иска лица е бил нанесен в кадастралния план през 1963 г., като нанасянето е одобрено със заповед №332/09.08.1963 г. Скицата, чието издаване молителят С. С. оспорва, е била изготвена в производството по адм. д.№607/1993 г. с предмет отмяна на мълчалив отказ на кмета на СО за отмяна на отчуждаването на имота по молба на наследодателите на ответниците в настоящето производство, като постановеното в това производство решение от 26.10.1994 г. не е предмет на настоящата молба за отмяна. Решението от 26.10.1994 г. по адм. д.№ 607/1993 г. е било предмет на такова извънредно производство като с решение № 1297/10.02.2005 г., постановено по адм. д.№7927/2003 г. на ВАС, IV отделение подадената от С. Г. С. молба за отмяна е оставена без уважение.

Следва да се отбележи също така, че според заключението на изслушаната пред първоинстанционния съд съдебно-техническа експертиза на в. л.С. К., Т. Д. и Д. Ч. идентичността на имота, притежаван от наследодателите на предявилите иска лица (сега ответници по молбата), с отчуждения имот пл.№.....е установена от общината още през 1965 г., когато е била издадена и скицата за този имот, находяща се в отчуждителната преписка, по която вещите лица са работили. Вещите лица са констатирали, че имотът е бил нанесен при отчуждаването през 1965 г. Със заповед №215/10.04.1961 г. съответните имоти са отредени за нуждите на Министерство на народната просвета, но имотът е попълнен в кадастралната основа едва през 1963 г. със заповед №332/09.08.1963 г. Именно тази констатация е била взета предвид от тричленния състав на II г. о. на ВКС при постановяване на решението, чиято отмяна се иска и представените с молбата за отмяна доказателства не съдържат различна информация за релевантните за спора факти и обстоятелства – дори представената с молбата за отмяна скица, одобрена със заповед №215/10.04.1961 г. да бъде взета предвид, то следва да се отбележи, че тя не съдържа данни за нанасянето на имот пл.№...., който е нанесен в кадастралния план едва през 1963 г. Разписният лист, представен с молбата за отмяна, е към плана от 1960 г. и съответно не отразява състоянието на имота към 1963 г., когато същият е бил нанесен с друг планоснимачен номер. Представените с молбата за отмяна решения на Столичния общински съвет касаят одобряването на частичен застроителен план и частичен регулационен и кадастрален план за м.“С.“ през 2001 г., т. е. нанасянето на имоти след възстановяване на собствеността, което обстоятелство не касае основателността на наведените с молбата за отмяна твърдения.

Още повече в производството по настоящето дело молителят не установява обстоятелствата, при които се е снабдил с представените с молбата писмени доказателства, нито причината, поради която не е могъл да издири и представи тези писмени доказателства при разглеждането на делото от инстанциите по съществото на спора.

И само за пълнота на изложението следва да се отбележи, че в кориците на делото (лист 66) се намира скица за полигон 15 с отбелязване, че е издадена въз основа на заповед №215/10.04.1961г., която е идентична с представената с молбата за отмяна. Данните от тази скица са взети предвид от вещите лица С. К., Т. Д. и Д. Ч., които са посочили, че скица за имот пл.№71 в полигон 15 е издадена едва през 1965г.

Представените с молбата за отмяна доказателства следователно не биха могли да послужат при ново разглеждане на спора в поддържания от молителя смисъл, с оглед на което следва да се приеме, че не обосновават наличие на предвиденото в чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК основание.

По изложените по-горе съображения,Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от С. Г. С. от [населено място] молба за отмяна на влязлото в сила решение № 18 (погрешно посочено в молбата с номер 14) от 04.04.2014г., постановено от Върховен касационен съд, II г. о. (погрешно посочено в молбата като IV г. о.) по гр. д.№2324/2013г. по реда на чл. 295, ал. 2 ГПК, с което е признато за установено по отношение на С. Г. С., че А. Г. Г., Б. Г. Г., Т. Р. С. и С. Р. С. (наследници на починалия в хода на делото Р. С. С.) са собственици на 5/6 идеални части от имот пл.№....в кв..... по плана на [населено място], местност „С. – 1ч.“, а по отменения кадастрален план съставляващ имот пл.№71, полигон 15 в местност „Д. – 3км.“, с площ 597 кв. м., при съседи по документ за собственост: А. С., Ц. С., Д. З. и М. П..

ОСЪЖДА С. Г. С., ЕГН [ЕГН], от [населено място], [улица], [жилищен адрес]0, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК във вр. с чл. 81 ГПК да заплати на А. Г. Г., ЕГН [ЕГН], от [населено място],[жк], [улица] сума в размер на 400 лв. (четиристотин лева) и на С. Р. С., ЕГН [ЕГН], от [населено място], ж. к.“К. I“, [жилищен адрес] сума в размер на 400 лв. (четиристотин лева), представляваща разноски за адвокатско възнаграждение за настоящето съдебно производство.

Решението е окончателно.

Председател:

Членове: