Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на петнадесети февруари в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:С. А. ЧЛЕНОВЕ:МАДЛЕН П. П. при секретар П. К. и с участието на прокурора Нели Христозоваизслуша докладваното от председателяС. А. по адм. дело № 7525/2021

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на началник отдел „Оперативни дейности“ – гр. В. Т. в Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП срещу решение № 281/18.06.2021 г., постановено по адм. дело № 238/2021 г. по описа на Административен съд – гр. Монтана, с което по жалба на ЕТ „Е. Б.“ – гр. Монтана е отменена заповед за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № 11053/23.03.2021 г., издадена от посочения по-горе административен орган „запечатване на обект „бензиностанция“, находяща се в с. Септемврийци, О. В. О. М. на основание чл. 186, ал.1, т.1, б. „г“ ЗДДС и забрана за достъп до нея за 14 дни“ Релевират се всички отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касационния жалбоподател неправилно съдът е приел, че причината за несъответствието на данни за доставка до НАП се дължи на технически проблем – прекъсване на електрозахранването, за който търговецът не носи отговорност. Според касатора адресат на оспорената заповед е юридическо лице, поради което в случая няма как да се коментира субективното отношение на санкционирания към извършеното нарушение и в случая посочените причини за допускане на нарушението се твърди, че са ирелевантни. Касаторът излага довод, че задължение на регистрирания по ЗДДС търговец, като извършващ доставки на течни горива в търговския обект, е да предава по дистанционна връзка на НАП данни, които дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение. За свидетелските показания касаторът излага оплакване, че съдът неправилно ги е интерпретирал и е приел, че проверяващите са били известени за техническия проблем в обекта. Счита, че търговецът е бил длъжен да уведоми НАП ако има проблем, а и няма уведомление до сервизната фирма съгласно чл. 49б от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. Относно представените в съдебното производство протоколи касаторът счита, че след като те не са били представени при проверката в обекта, следва да се приеме, че са изготвени във връзка със съдебното обжалване. Според касатора фактът, че в края на деня при извеждане на Z – отчета излиза количество гориво, не означава, че същото може да бъде контролирано, защото там се отчита общото количество налично при приключване на деня, но това не дава възможност за проследяване движението на горивото. Излага са довод, че обстоятелството, че търговецът използва гориво за собствени нужди не го освобождава от задължението да подава данни до НАП, които да дават възможност за определяне на наличните количества горива във всеки един момент, тъй като съществува възможността да се използва и за други цели (продажби), а това води до негативни последици за фиска. Подробни съображения, обосноваващи посочените оплаквания се съдържат в касационната жалба, с която се иска отмяна на обжалваното решение и да се потвърди наложената принудителна административна мярка. Представена е писмена защита от юриск. К. Н., която поддържа касационната жалба и иска да се присъди юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции и заплатената държавна такса в размер на 70 лв.

Ответникът по касационната жалба ЕТ „Е. Б.“ – гр. Монтана чрез процесуалния си представител адв. В. П., я оспорва в депозиран по делото писмен отговор с искане за оставяне в сила на обжалваното решение като правилно. Направено е и искане и за присъждане на направените разноски по делото.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, а обжалваното решение като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено.

Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима и разгледана по същество е основателна поради следните съображения:

За да отмени наложената на ЕТ „Е. Б.“ принудителна административна мярка на „обект „бензиностанция“ находяща се в с. Септемврийци, О. В. О. М. на основание чл. 186, ал.1, т.1, б. „г“ ЗДДС и забрана за достъп до нея за 14 дни“ първоинстанционният съд е приел въз основа на подробно описаната фактическа обстановка в обжалваното решение, че въпреки установените от приходните органи разлика в данните, отчетени от нивомерната система на ЕСФП с данните, подадени по реда на чл. 3, ал. 3 от Наредба № Н - 18/13.12.2006 г., това неотчитане е вследствие на прекъсване на електрозахранването в търговския обект. Описани са подробно от съда двата акцизни данъчни документи (АДД) от 13.11.2020 г и от 01.12.2020 г. за доставки на дизел, като е прието, че от първия АДД са подадени данни към НАП от нивомерната система на обекта само 965,30 литра от общо 5015 литра, а от втория АДД не са подадени никакви данни от полученото количество от 5039 литра. В тази връзка съдът се е позовал на представените с жалбата на ЕТ „Е. Б.“ протоколи от сервизната фирма „Л. К. ЕООД, както и че ответникът в първоинстанционното производство не е оспорил тези частни документи. Въз основа на така приетото в обжалваното решение е направен извод, че оспорената заповед за ПАМ е незаконосъобразна, тъй като не е доказано и не са надлежно установени фактическите и правни основания за издаването й. Освен това според съда не е оспорено от ответника в първоинстанционното производство, че в монтираната при жалбоподателя нивомерна система няма допълнителна намеса, която да препятства възможността за контрол, нито пък да води до изкривяване или манипулиране на данните, подавани по електронен път до НАП. Направен е извод от съда, че по делото е установено, че документите за доставка на въпросните количества горива са коректно въведени чрез клавиатура на ЕСФП и същите са налични със съответния номер в информационната система „Контрол на горивата“, което прави автоматично необоснована констатацията, че неподаването на данни лишава НАП от възможност да се определи наличното количество гориво, а оттам да бъде определен коректно размера на данъчните задължения. Според съда при проверката от приходните органи не е било установено и не са събрани доказателства нарушението да е довело до неотразяване на приходи, защото доставеното гориво е за собствени нужди за зареждане на превозни средства на търговеца за неговата дейност. Освен това в решението е посочено, че вярната квалификация на твърдяното нарушение е чл. 3, ал. 12 във връзка с ал. 3 от Наредба № Н – 18/13.12.2006 г., а не както е отразено в оспорената ПАМ.

В решението съдът е приел, че в заповедта са посочени фактическите и правни основания за издаването на принудителната мярка, но мотивите за срока й са формални и не съдържат съображения на органа по прилагането на посочения срок. Не е ясно според съда по какъв начин с наложената ПАМ се постига превенция срещу констатираното противоправно поведение.

Въз основа на гореизложените мотиви първоинстанционният съд е приел, че процесната ПАМ е незаконосъобразна и я отменил. Обжалваното решение е неправилно постановено.

Принудителната административна мярка по чл. 186, ал.1, т.1, б. „г“ ЗДДС се налага на лице, което не подава данни от ЕСФП по чл. 118 ЗДДС в НАП. Това означава, че само неподаването на данни, а не отчитане или не на приходи от дейността е достатъчно за да се наложи тази мярка. По делото не се спори, че в процесната бензиностанция не се продава гориво, а се използва за стопанската дейност на търговеца по зареждане на негови собствени превозни средства. В тази връзка изрично в първия протокол от проверката на приходните органи от 09.03.2021 г. е отбелязано, че няма парични средства по фискално устройство и фактическа наличност на парични средства, тъй като не се извършва продажба на горива. В този протокол е записано, че при проверката не е присъствал собственика на обекта, а негов служител М. Х. на длъжност деловодител, поради което са дадени указания на собственика в срок до 17.03.2021 г. да представи всички документи от доставките на дати 01.12.2020 г. и 13.11.2020 г. Втората проверка е извършена от приходните органи на 18.03.2021 г. в присъствието на Е. Х.– упълномощен представител на собственика на обекта на едноличния търговец Е. Б. (пълномощното е на лист 41 и лист 42 от първоинстанционното дело). При тази проверка е установено, че и на 13.11.2020 г. и на 01.12.2020 г. не са подавани данни или частично са подавани данни към НАП така, както се посочи по горе по двата АДД. Възражение не е постъпило и не е отразено такова в протокола от упълномощения представител на търговеца, поради което не е изяснено каква е причината за неподаването на данните. Едва с жалбата пред първоинстанционния съд едноличният търговец е представил 2 бр. протоколи от 16.11.2020 г. и 01.12.2020 г. от сервизната фирма, обслужвала търговеца „Л. К. ЕООД без достоверни дати. Наистина те като частни документи не са оспорени от приходната администрация, каквито мотиви са изтъкнати от първостепенния съд, но и същите не се ползват с материална доказателствена сила, а и няма данни да са изготвени на датите, на които е посочено в тях. Неправилно съдът е приел, че протоколите от сервизната фирма установяват прекъсвания на електрозахранването на 13.11.2020 г. и на 01.12. 2020 г., тъй като търговецът не е доказал, че е налице такова прекъсване и не е представил доказателства от съответното енергийно предприятие за възникнало прекъсване при подаване на ел. ток на посочените две дати. Освен това основателно в касационната жалба е посочено, че дори да се приеме, че е налице прекъсване на електрозахранването, то това не означава, че след възстановяването му не следва да се подадат неизпратените данни до НАП за получените количества гориво на 13.11.2020 г. и 01.12.2020, в случая на дизел. От показанията на свидетеля Димитров – един от органите по приходите, извършили проверката ако е налице краткосрочно прекъсване на електрозахранването предвид, че ЕСФП има UPS, поради което системата отчита, т. е подават се данни въпреки прекъсването на тока, а ако прекъсването е дългосрочно може да се прекъсне подаването на данни само ако се изтощят батериите на акумулатора на ЕСФП, но такива данни по делото няма, нито се твърди такова обстоятелство.

Неправилно съдът е приел, че заповедта за ПАМ е незаконосъобразна и защото няма данни и твърдения на приходните органи за неотразяване на приходи. Адресатът на заповедта за ПАМ е едноличен търговец, но стопанисваната от него бензиностанция снабдява с гориво собствените му превозни средства и машини, а не продава горива на трети лица, поради което при извършването на първата проверка на 09.03.2021 г. в протокола изрично е отбелязано, че не са установени налични парични средства, тъй като не се извършват продажби на гориво.

Неправилно в обжалваното решение е прието, че липсват мотиви относно срока на мярката по чл. 186, ал. 1 ЗДДС. Наложеният с ПАМ 14 – дневен срок е доста под максималния срок, посочен от законодателя - 30 дни, поради което макар и кратки мотиви, органът е мотивирал този срок с извършеното нарушение и липсата на данни за подаване на получените количества в дизел чрез ЕСФП пред НАП. С оглед на установеното по делото, че процесната бензиностанция е за собствени нужди, а не за продажба на горива, поради което не е необходимо да се излагат от органа мотиви за срока по отношение местоположението на обекта и клиентопотока в него, както обикновено се мотивират тези срокове в други заповеди за ПАМ. З. неправилно в обжалваното решение е прието, че липсват мотиви относно срока на наложената мярка.

Разпоредбите на чл. 186, ал.1, т.1, б. „г“ ЗДДС във връзка с чл. 3, ал. 11, респ. ал. 12 от Наредба № Н – 18/13.12.2006 г. във връзка с чл. 118, ал. 8 ЗДДС имат предвид неподаване на данни към НАП на получените количества горива, а не неотчитане на приходи от тях (макар, резултатът от подаването може и да е такъв в случай на продажба на горива, но настоящият казус не е такъв), както неправилно е приел решаващият съд, поради което и въз основа на изложените мотиви от настоящата касационна инстанция обжалваното решение като неправилно на посочените в касационната жалба основания следва да бъде отменено и на основание чл. 222, ал. 1 АПК да се постанови друго решение по съществото на спора, с което жалбата на ЕТ „Е. Б.“ бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана.

Предвид изхода на делото и направеното искане в касационната жалба и в писмените бележки от юриск. К. Н., депозирани по делото, на Национална агенция за приходите следва да се присъдят разноски в общ размер от 270 лв. (200 лв. за юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 143, ал. 4 АПК за двете съдебни инстанции и 70 лв. за заплатена държава такса за касационното обжалване.).

Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение РЕШИ:

ОТМЕНЯ изцяло решение № 281/18.06.2021 г., постановено по адм. дело № 238/2021 г. по описа на Административен съд – гр. Монтана и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на ЕТ „Е. Б.“ – гр. Монтана против заповед № 11053/23.03.2021 г., издадена от началник отдел „Оперативни дейности“ – гр. В. Т. в Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП за наложена принудителна административна мярка „запечатване на обект „бензиностанция“, находяща се в с. Септемврийци, О. В. О. М. на основание чл. 186, ал.1, т.1, б. „г“ ЗДДС и забрана за достъп до нея за 14 дни“.

ОСЪЖДА ЕТ „Е. Б.“ – гр. Монтана да заплати на Национална агенция за приходите 270 лв., представляващи разноски за двете съдебни инстанции.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Светлозара Анчева

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ М. П. п/ Весела Павлова