Производството е по реда на чл. 290 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на В. М. П. и Ц. Л. П. против решение № 260054 от 06.11.2020 г., постановено по гр. д. № 438 по описа за 2020 г. на Окръжен съд - Ловеч, с което е отменено решение № 76 от 19.02.2020 г. по гр. д. № 652 по описа за 2018 г. на Троянския районен съд в частта, с която на основание чл. 59 ЗЗД съдът е осъдил ответниците М. М. П. и Н. Н. П. да заплатят на ищците В. М. П. и Ц. Л. П. сумата от 6 525 лева, представляваща обезщетение за неоснователно ползване на недвижим имот, находящ се в [населено място], [улица], представляващ поземлен имот с идентификатор. ...................... по КККР на [населено място], ведно с построените в него сгради, както и сумата от 1 462, 47 лева – мораторна лихва, като е постановено друго решение за отхвърляне на тези искове.

Касаторите твърдят, че решението на Ловешкия окръжен съд е необосновано и неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Молят то да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което предявените от тях искове да бъдат уважени.

Ответниците по касационната жалба М. М. П. и Н. Н. П. считат, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което молят да бъде оставено в сила.

Върховният касационен съд на Р. Б, състав на Трето отделение на Гражданска колегия, след като обсъди становищата на страните по посочените в жалбата основания за касация на решението, приема следното:

Касационната жалба срещу решението на Ловешкия окръжен съд е допустима: подадена е от легитимирани страни в срока по чл. 283 от ГПК и срещу решение на въззивен съд по иск с цена 8 000 лв. и обусловен от него иск за мораторна лихва. Решението е допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК с определение № 60494 от 15.06.2021 г. по настоящото дело по следния въпрос:

Когато съделителят, на когото е възложен недвижимият имот, не плати паричното уравнение в шестмесечния срок по чл. 349, ал. 6 от ГПК, необходимо ли е постановяване на съдебно решение с изричен диспозитив за обезсилване на решението за възлагане и изнасяне на имота на публична продан, при положение че съсобствеността е прекратена преди искането за обезсилване, или в този случай делбеният процес вече е приключил. Ако не е настъпил друг факт, обуславящ прекратяване на съсобствеността, отговорът на въпроса се съдържа в т. 11 на ТР № 1 от 19.05.2004 г. по гр. д. № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС. В тази точка е прието, че без постановен изричен диспозитив за обезсилване в правния мир ще съществува влязло в сила решение, което се ползва със силата на пресъдено нещо, имащо действие по отношение на всички по аргумент от чл. 220 от ГПК отм., Затова искането за обезсилване и съответното съдебно решение е необходимо, за да продължи делбата. Ако преди да е отправено искане за обезсилване на решението за възлагане, собствеността е ликвидирана по друг начин/чрез сделка или публична продан/, то тогава няма да има нужда от постановяване на изричен диспозитив, тъй като делбеният процес вече е приключил.

При този отговор на поставения въпрос по съществото на спора и по оплакванията в касационната жалба се констатира следното:

С решение № 247 от 3.12.2009 г., постановено по гр. д. № 512 по описа за 2019 г. на Троянския районен съд е допуснато извършването на делба на недвижим имот, находящ се в [населено място], [улица], представляващ поземлен имот с идентификатор. .......................... по КККР на [населено място], ведно с построените в него сгради, при квоти 1/6 идеална част за М. П., 4/6 идеални части за В. и Ц. П. в режим на съпружеска имуществена общност и 1/6 идеална част за В. П.. Имотът е възложен на М. П. с решение № 72 от 17.03.2011 г. по същото дело на Троянския районен съд, като той е осъден да плати на В. и Ц. П. за уравнение на дяловете им сумата от 30 416, 66 лева. Въз основа на това решение В. П. се е снабдил на 12.02.2013 г. с изпълнителен лист за дължимата за уравнение на дяловете сума, било е образувано изпълнително дело № 99/2013 г., по което с постановление от 31.01.2014 г. на ДСИ при Троянския районен съд 1/6 идеална част от имота е възложена на В. П. за сумата от 3 688, 88 лева. Постановлението за възлагане е потвърдено с решение от 13.05.2014 г. по гр. д. № 287/2014 г. на Ловешкия окръжен съд. Междувременно, по искане на М. П. от 12.02.2014 г., е прогласено обезсилване по право на решението за възлагане по чл. 349, ал. 2 от ГПК и изнасянето на имота на публична продан с решение № 63 от 26.03.2014 г. по гр. д. № 512/2009 г. на Троянския районен съд. Това решение обаче е обезсилено като недопустимо и производството е прекратено с решение № 211 от 18.07.2014 г. по в. гр. д. № 286/2014 г. на Ловешкия окръжен съд. С определение № 699 от 22.12.2014 г. по гр. д. № 5946/2014 г. на І ГО на ВКС не е допуснато касационно обжалване на решението на въззивния съд.

Производството по настоящото дело е образувано въз основа на искова молба от 17.07.2018 г., подадена от В. и Ц. П. срещу М. М. П. и Н. Н. П.. Ищците са заявили, че са станали изключителни собственици на процесния недвижим имот на основание постановлението за възлагане на 1/6 идеална част от 31.01.2014 г. на ДСИ А. Й., потвърдено с решение от 30.05.2014 г., постановено по гр. д. № 287 по описа за 2014 г. на Окръжен съд – Ловеч. Затова след 30.5.2014 г. М. М. П. и неговата съпруга Н. Н. П. ползвали имота без правно основание в периода от 01.06.2014 г. до 8.3.2018 г., поради което ищците са поискали ответниците да бъдат осъдени да им заплатят обезщетение в размер на 8 000 лева, като искът е предявен частично от общо дължимата сума от 13 200 лева/ 300 лева месечно за общо 44 месеца/, както и мораторна лихва в размер на 1 462, 47 лева.

В отговора на исковата молба ответниците са оспорили исковете и са заявили, че ищците не са доказали правото си на собственост върху процесния недвижим имот. Посочили са, че не са ползвали лично имота, поради което не дължат обезщетение. Този имот бил предоставен на М. П. за пазене на основание чл. 486 ГПК, поради което той е осъществявал фактическата власт в изпълнение на законовите му задължения. Оспорили са и претендирания от ищците размер на дължимото месечно обезщетение.

Троянският районен съд е констатирал, че майката на първия ищец и първия ответник Бона П. е прехвърлила на сина си В. П., собствените си 4/6 идеални части от процесния поземлен имот с идентификатор. ............................ по КККР на [населено място], ведно с построените в него сгради, срещу задължението за издръжка и гледане. С постановление от 31.01.2014 г. на ДСИ 1/6 идеална част от имота е възложена на В. П. съгласно протокол от 24.09.2013 г., с който той е обявен за купувач за сумата от 3 688, 88 лева. Също така като взискатели по изпълнителния лист за сумата 30 416, 66 лева по цитираното изпълнително дело ищците са закупили на публична продан 1/6 идеална част от възложения на М. П. недвижим имот. Съдът е приел за установено по делото, че ищците са станали собственици на целия имот, който е бил ползван от ответниците през процесния период без наличие на правно основание, въпреки че са знаели за правата на В. М. П. и Ц. Л. П. върху имота. Ето защо е уважил предявения иск по чл. 59 от ЗЗД за сумата от 6 525 лева и иска за мораторна лихва до размера от 1 462, 47 лева.

Въззивният съд е отменил първоинстанционното решение и е постановил друго, с което е отхвърлил предявените искове. Този съд е приел за недоказано, че ищците са придобили правото на собственост върху имота на заявените от тях основания. Макар със съдебното решение от 30.05.2014 г. на Окръжен съд - Ловеч по гр. д. 287/2014 г. да е потвърдено постановление от 31.01.2014 г. за възлагане на недвижимия имот по изпълнително дело № 99/2013 г. на ДСИ - [населено място], това постановление не променя правните последици от решенията в делбеното производство. Ищците не са направили искане за обезсилване на решението за възлагане по чл. 349, ал. 6, пр. 2 от ГПК. Без да бъде постановен изричен диспозитив на обезсилване на съдебното решение по чл. 349, ал. 2 ГПК, това решение съществува и се ползва със сила на пресъдено нещо и последици спрямо всички при действието на чл. 220 ГПК. Доколкото М. П. се е намирал в процесния имот въз основа на решение № 72/17.03.2011 г. по гр. д. № 512/2009 г. на Троянски районен съд, което не е било обезсилено по право, предявеният иск по чл. 59 ЗЗД се явява неоснователен. Крайният извод на въззивния съд, че съсобствеността между страните не е ликвидирана, е законосъобразен със следните уточнения и допълнения от настоящата инстанция. Установява се по делото, че М. П. не е заплатил дължимата на В. и Ц. П. сума за уравнение на дяловете в размер на 30 416, 66 лв. Те от своя страна не са поискали обезсилване на решението за възлагане, а са се снабдили с изпълнителен лист за сумата. Те твърдят, че в принудителното изпълнение, образувано въз основа на изпълнителния лист, са придобили на публична продан 1/6 идеална част от имота за сумата от 3 688, 88 лева и по този начин са станали изключителни собственици на целия имот. Това тяхно твърдение почива на незаконосъобразно тълкуване и прилагане на разпоредбата на чл. 349, ал. 6 от ГПК и е в противоречие с разясненията, дадени в т. 10 от ТР № 1 от 19.05.2004 г. по гр. д. № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС, което не е загубило силата си, макар да е постановено при действието на чл. 288, ал. 2 и ал. 3 от ГПК отм., Възлагателното решение по чл. 349, ал. 6 от ГПК поражда вещноправен ефект и превръща спорната съсобственост в индивидуална собственост под отлагателното условие, че сумата за плащане на паричното уравнение е платена в шестмесечния срок. Ако условието не настъпи, то не настъпва и вещноправният ефект на съдебния акт и от процесуалноправна страна са налице условията да се прогласи настъпилото обезсилване на възлагателното решение по право и да се възстанови висящността на делбения процес във втората му фаза. От материалноправна страна следва, че спорната съсобственост е запазена. Това означава, че съделителят, който е следвало да получи плащане за уравнение на дела си в шестмесечния срок, след изтичане на срока и неизпълнение може само да иска обезсилване на възлагателното решение, но не може да се снабди с изпълнителен лист за облигационното вземане, което вече не съществува по право. Този съделител има само правото да иска обезсилване на решението за възлагане и продължаване на делбата. В случая обаче на ищците е издаден изпълнителен лист, въз основа на който 1/6 идеална част, принадлежаща на ответника, е изнесена на публична продан и им е възложена. Тъй като ищците не са имали правото на принудително изпълнение на вземането, за което е издаден изпълнителният лист, те се явяват привидни кредитори и извършената публична продан на 1/6 идеална част няма вещноправен ефект. В този смисъл е т. 1 на ТР № 4 от 2017 г. от 11.03.2019 г. по тълк. д. № 4/2017 г. на ОСГТК на ВКС. Привидността на вземането става очевидна при крайната равносметка на насрещните престации. Съделителят с 1/6 идеална част от имота и ответник по настоящото дело реално не получава никаква сума за уравнение на дела си, а ищците не извършват разходи, за да придобият тази 1/6 идеална част, защото тя им е възложена срещу сумата от 3 688, 88 лева, която е част от несъществуващото вземане от 30 416, 66 лв. Следователно непородилата вещноправен ефект публична продан не може да бъде зачетена и от материалноправна гледна точка страните са останали съсобственици на делбения имот. Ето защо през исковия период ответникът е имал основание да ползва имота, поради което предявеният иск по чл. 59 от ЗЗД и акцесорният иск за обезщетение в размер на законната лихва са неоснователни.

Предявеният иск не може да се счита за частично основателен съобразно притежаваната идеална част от ищците, тъй като правното му основание е чл. 59 от ЗЗД и почива на твърдението, че след влизане в сила на публичната продан на 1/6 идеална част ищците са станали изключителни собственици на целия имот. Основанието ищците да претендират обезщетение като съсобственици срещу другия съсобственик, ползващ целия имот, е друго и не е предявено в настоящото производство.

По тези съображения настоящата инстанция приема, че обжалваното решение трябва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора касаторите дължат на М. М. П. и Н. Н. П. сумата 800 лв. разноски пред настоящата инстанция.

Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Р. Б, Гражданска колегия, Трето отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 260054 от 06.11.2020 г., постановено по гр. д. № 438 по описа за 2020 г. на Ловешкия окръжен съд

ОСЪЖДА В. М. П.-[ЕГН], и Ц. Л. П.-[ЕГН], да заплатят на М. М. П.-[ЕГН], и Н. Н. П.-[ЕГН], сумата 800/осемстотин/ лв. разноски за касационното производство.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: