Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "Местни данъци и такси" в О. Р, подадена чрез процесуален представител, срещу Решение № 23 от 17.05.2018 г., постановено по административно дело № 176/2018 г. по описа на Административен съд – Русе.

С оспореното решение е отменен Акт за установяване на общински публични вземания № СУД002079/25.10.2017 г., издаден от старши инспектор в отдел "КСМДТ" в Дирекция "МДТ" при О. Р, в частта му, с която на Р.В за периоди 2011 г. - 2016 г. включително, са установени задължения за данък недвижими имоти (ДНИ) в общ размер на 235, 02 лв. и лихви в общ размер на 85, 56 лв. и такса битови отпадъци (ТБО) в общ размер на 130, 94 лв. и лихви в общ размер на 48, 11 лв., мълчаливо потвърден от директора на Дирекция "МДТ" при О. Р при условията на чл. 156, ал. 4 от ДОПК.

Касационният жалбоподател - Директорът на Дирекция "МДТ" в О. Р, счита решение в обжалваната част за неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон отм. енително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Оспорва извода на съда, че процесният имот попада в изключението по чл. 10, ал. 3 от ЗМДТ, която разпоредба предвижда, че не се облагат с данък земеделските земи. Счита, че на основание чл. 10, ал. 1, предл. първо от ЗМДТ, имотът подлежи на облагане с ДНИ, като поземлен имот в строителните граници на населено место, а съдът неправилно е разгледал само втората хипотеза на чл. 10, ал. 1 от ЗМДТ, като приел за водещо предназначението по чл. 8, ал. 1 от ЗУТ според подробен устройствен план. Наред с това, оспорва извода на съда, че за задълженията за ДНИ и ТБО за 2011 г. е изтекла погасителна давност с твърдения, че на...