Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) /ДОПК/.

Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция „Обжалване и данъчно - осигурителна практика“ гр. П. при ЦУ на НАП, срещу решение № 428/26.02.2018 г., постановено по адм. дело № 84/2018 г. по описа на Административен съд Пловдив, с което е отменен ревизионен акт (РА) № Р-16001615006022-091-001 от 21.12.2015 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърден с Решение № № 122/07.03.2016 г. на директора на Дирекция “ОДОП“ Пловдив, в частта с която на Т.Д регистрирана като земеделски производител /ЗП/, допълнително са определени задължения за данък върху добавената стойност в размер на 8 185, 79 лева за данъчни периоди 15.05.2011г. - 31.01.2012 г. ведно с лихви за забава и в частта, с която на основание чл. 74 ЗДДС е отказано право на данъчен кредит в размер на 1 768, 32 лева за данъчен период м. 01.2012 г. ведно с лихви за забава в размер 4 221, 26 лева. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон и необоснованост, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната на съдебното решение и отхвърляне на жалбата срещу РА в обжалваната част. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба – Т.Д, [населено място], чрез процесуалния си представител излага становище за неоснователност на касационната жалба, с искане да се остави в сила като правилно обжалваното решение и да се присъдят разноски в размер на 800 лв.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Настоящият състав на Върховния административен съд, първо отделение, намира, че касационната жалба е подадена в законоустановения в чл. 211, ал. 1 от АПК срок и от...