Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 ДОПК вр. с чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на „Нора фарм“ ЕООД, ЕИК – 200699641, подадена чрез адв. А.Н, против решение № 109/24.01.2018 г. на Административен съд Варна, постановено по адм. д. № 1900 по описа за 2014 г. на този съд. С решението е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт № 031302865/06.01.2014 г. на органи по приходите при ТД на НАП гр. В., потвърден с Решение № 156/25.04.2014 г. на директора на Дирекция „ОДОП“ гр. В. при ЦУ на НАП, с който са определени задължения за ДДС в общ размер на 180 230, 29 лева за периода м. 12.2009, 02.2010, 12.2010, 01.2011, 11.2011, 12.2011, 12.2012 и 12.2013 година и лихви в общ размер на 34 228, 42 лева, както и корпоративен данък за 2009 г. в размер на 12, 27 лева, за 2010 г. – 2 489, 52 лева и за 2011 г. - 6 225, 84 лева и лихви в общ размер на 1874, 97 лева.

В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон и е необосновано - основание по чл. 209, т. 3 АПК за отмяна на решението. Според касатора решението е постановено при неправилна преценка на релевантните факти, както и на събраните по делото писмени доказателства. Твърди се, че неправилно са приложени нормите на ДОПК, регламентиращи определянето на данъчната основа. Същата е определена въз основа на множество копия от фактури, върху част от които не е посочено кой е техния автор, името, фамилията или подписа на една от страните по сделките. Смята за неправилен извода на съда, че не се оспорват обстоятелствата, свързани с фактическото получаване на стоката по тези фактури. Във всички производства това обстоятелство се оспорва по отношение на всички неподписани фактури, като...