Производството е по реда на чл. 208-228 АПК във връзка с чл. 64, ал. 1, изречение второ от ЗЗК.

Образувано е по касационна жалба от адв. Л.Д в качеството му на пълномощник на „Досев и Ко“ ООД със седалище в гр. Р., срещу решение № 3235 от 14.03.2018 г., постановено по адм. дело № 7020/2016 г. от тричленен състав на Върховния административен съд, четвърто отделение. С него съдът е отхвърлил жалбата на касатора срещу решение № 287 от 11.05.2016 г. на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК или Комисията) по преписка № КЗК- 696/2015 г. С решението на КЗК е установено, че не е извършено нарушение по чл. 29, чл. 36, ал. 1 и ал. 2 ЗЗК от страна на „Поликомп” ЕООД .

С касационната жалба се твърди неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора в нарушение на процесуалните правила съдът не допуснал поискани и относими към правния спор доказателства, а за някои от доказателствените искания дори липсвало произнасяне. Съдът не обсъдил редица възражения на жалбоподателя. Нито органът, нито съдът били изследвали целия засегнат продуктов пазар. С това възражение са свързани и твърденията, че чрез програмата „Моите бонус точки“, предлагана от ответника „Поликомп“ ЕООД, същият продавал стоки, различни от продуктите на Л. К/Kaspersky Lab, след което чрез предлагането на бонус точки за следваща покупка продавал тези продукти на много по-ниска цена и клиентите били обвързани да купуват именно от него. До нарушение водел и фактът, че бонус програмата била отправена не само до дистрибутори, но и до всички търговци. Неправилен бил и възприетият от съда извод, че бонус точките не представлявали добавка по смисъла на чл. 36, ал. 2 ЗЗК. Намалението на цената на следващ закупен продукт не представлявало отстъпка, именно защото се правело на бъдеща закупена стока. За нарушение на конкуренцията счита предложението, дадено с бонус програмата, другият продукт да бъде фактуриран на името на друго лице, както и дадената възможност цената на следващия продукт да бъде намалена с до 90%. Счита също, че не попада сред изключенията на чл. 36, ал. 2 от ЗЗК флаш-паметта, давана при закупуване на продукт, тъй като върху последната освен наименованието на ответното дружество било записано и името на SONY, като не ставало ясно кое от двете дружества се рекламира, както и как е изчислено процентното съотношение между закупената стока и стойността на флашката. Твърди също, че оспореният акт противоречи на решение № 1435 от 11.11.2010 г. на КЗК, с което е дадено задължително тълкуване на чл. 36, ал. 2 ЗЗК. По отношение твърдяното нарушение на чл. 36, ал. 1 ЗЗК счита за неправилен извода на съда, че не е налице изискваният от разпоредбата резултат, тъй като именно поради бонус програмата на „Поликомп“ ЕООД клиент на касатора – „Жар“ ЕООД прекратил отношенията си с него. Нарушени били правото на защита на жалбоподателя и равнопоставеността на страните в процеса, тъй като напълно незаконосъобразно му бил отказан достъп до материалите по преписката и не му бил връчен екземпляр от обжалваното решение без заличени данни. Иска отмяна на обжалвания съдебен акт и присъждане на сторените по делото разноски.

Ответникът – Комисията за защита на конкуренцията в представени по делото писмени бележки оспорва касационната жалба като неоснователна. Моли за отхвърлянето й и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът – „Поликомп“ ЕООД, гр. Г., в писмен отговор и в открито съдебно заседание чрез процесуалните си представители адв.. Д и адв.. Д изразява становище за неоснователност на касационната жалба и иска същата да бъде оставена без уважение. Претендира и разноски, за които представя списък по чл. 80 ГПК.

Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че не са налице касационните основания за отмяна на обжалваното решение, поради което предлага същото да бъде оставено в сила.

Настоящият петчленен състав на Върховния административен съд, първа колегия, намира касационната жалба за процесуално допустима. Тя е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 64, ал. 1, изречение второ от ЗЗК и е срещу неблагоприятен за страната съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна, по следните съображения:

Производството пред тричленния състав на Върховния административен съд е било образувано по жалба на „Досев и Ко” ООД против решение № 287/11.05.2016 г. по преписка № КЗК-696/2015 г. на Комисията за защита на конкуренцията. С него Комисията е установила, че не е извършено нарушение по чл. 29, по чл. 36, ал. 1 и по чл. 36, ал. 2 ЗЗК от страна на „Поликомп“ ЕООД, гр. Г..

Съдът е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат, е приел, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентния за това орган, при изискуемия кворум на КЗК, в пределите на правомощията на Комисията. Същият бил обективиран в предвидената в чл. 62, ал. 1 ЗЗК писмена форма и съдържал визираните в този текст реквизити.

В производството не били допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. По случая било извършено всестранно, пълно и обективно разследване, съгласно установената в закона процедура. На страните била осигурена възможност да дават становища, да предявяват искания, да представят доказателства и да се запознават с материалите по преписката. Решението на Комисията било надлежно мотивирано, като били обсъдени всички доказателства и възражения, представени от страните, относими към извършеното проучване.

Относно съответствието на решението с материалноправните разпоредби на глава седма от ЗЗК, на първо място по отношение на програмата „Моите бонус точки”, предлагана от „Поликомп” ЕООД първоинстанционният съд е приел за правилен извода на КЗК, че не е осъществен съставът на нарушение на чл. 36, ал. 2 ЗЗК, доколкото законодателят е предвидил три изключения, при които забраната по този текст е неприложима и добавката не е забранена. В случая предоставените бонус точки не следвало да се разглеждат и като добавка по смисъла на тази разпоредба, тъй като предлагали на дистрибуторите, имащи регистрация и парола за достъп до интернет страницата на ответника, при покупка на продукти през тази страница и заплатени изцяло, да получат бонус точки, равняващи се на 0.5% от направената онлайн поръчка, които можели да използват само чрез приспадане от стойността при следваща покупка на продукт от интернет страницата. Съдът е приел, че по този начин не би могло да се стигне до пренасочване и деформиране на търсенето на съответния пазар, тъй като програмата била насочена единствено към регистрирани дистрибутори на дружеството. Като довод в тази насока съдът е приел и информацията, съдържаща се в предоставената от „Поликомп” ЕООД обобщена справка от 29.01.2016 г. за реализираните обороти и генерирани бонус точки за 2015 г., според която трите дружества са натрупали незначителен брой точки – не повече от 0.4% от стойността на общия оборот, реализиран през 2015 г.

На следващо място по отношение на промоцията на продукта на Л. К/Kaspersky Lab, съдът е приел за правилен извода на КЗК, че предлаганата флаш-памет, попада в хипотезата на първото изключение на чл. 36, ал. 2 ЗЗК.Уено е, че в периода от 30.05.2013 г. до 30.06.2013 г. „Поликомп” ЕООД е предлагало на своите дистрибутори при закупуване на 5 бр. от конкретни два продукта на Л. К/Kaspersky Lab подарък флаш-памет SONY – 4GB, но същата имала рекламен характер и се предлагала с ясно изразена реклама на дружеството като дистрибутор на продуктите на Л. К/Kaspersky Lab, като в нея се съдържали инструкции и информация за посочените в промоцията продукти. При това правилно Комисията била приела за доказана незначителната стойност на флаш-паметта, съгласно приетия от КЗК праг до 10 %.

Тричленният състав е приел за правилни изводите на КЗК, че „Поликомп” ЕООД не е реализирало с поведението си и състава на чл. 36, ал. 1 ЗЗК. След като е анализирал разпоредбата и е съобразил, че съставът й е резултатен, като трябва да е налице или нарушаване на договори с конкурент или предотвратяване на сключването на договор, като между деянието и настъпилите последици следва да е налице пряка и непосредствена причинно-следствена връзка и предвид факта, че през 2012 г. „Жар” ЕООД (дружеството, за което се твърди, че е прекратило договорните си отношения с жалбоподателя заради неправомерно поведение на „Поликомп“ ЕООД) е внедрило система за управление и качество в съответствие с изискванията на EN ISO 9001:2008, вследствие прилагането на която е преустановило възникналите търговски отношения с „Досев и ко” ООД, съдът е направил извод, че предприемането на действия по преустановяване на търговски отношения не се дължи на поведението на „Поликомп” ЕООД.

По отношение на релевирания от жалбоподателя „Досев и Ко“ ООД довод за липса на произнасяне от страна на КЗК по отправени до нея доказателствени искания, съдът е приел, че националният орган по конкуренция е извършил всестранно, пълно и обективно проучване, в резултат на което били изяснени релевантните за случая факти, с което били изпълнени изискванията на чл. 7 и чл. 35 АПК. Съдът е отчел, че когато в административната преписка се съдържат достатъчно и годни доказателства, удостоверяващи спорните факти, за тяхното установяване не е необходимо ползването на специални експертни познания при разследвания по смисъла на ЗЗК.

На последно място първоинстанционният съд не е констатирал и противоречие на поведението на „Поликомп” ЕООД с разпоредбата на чл. 29 ЗЗК, като е изследвал наличието на изискуемите от този текст предпоставки в условията на кумулация. Установил е, че правилно КЗК е отчела наличието на стопанска дейност по смисъла на §1, т. 13 ДР на ЗЗК, както и правилно е дефинирала съответния продуктов (§1, т. 15, б. а ДР на ЗЗК) и географски пазар (§1, т. 15, б. б ДР на ЗЗК), като абсолютно задължителна предпоставка, за да бъдат установени границите на конкуренцията между предприятията и да бъде правилно идентифицирана конкурентната среда, в която те осъществяват своята дейност. По този начин е приел за неоснователен довода, че Комисията не е изследвала целия засегнат пазар. Решението е правилно.

Наведените в касационната жалба доводи преповтарят възраженията, повдигнати пред КЗК и пред първата съдебна инстанция. По всяко едно от тях, както административният орган, така и първоинстанционният съд детайлно и аргументирано са се произнесли в своите актове.

Относно възражението, че не е изследван целият засегнат продуктов пазар следва да се отбележи, че твърдението на жалбоподателя е за нелоялно привличане на клиенти по смисъла на чл. 36, ал. 1 и 2 ЗЗК и по общата забрана по чл. 29 ЗЗК.Тите нарушения се отнасят до нарушаване на конкуренцията при предлагането на антивирусните продукти на Л. К/Kaspersky Lab. Другите продукти, с които търгува ответното дружество в случая не са обект на изследване като част от продуктовия пазар, на който то функционира. Това е така на първо място защото няма законово ограничение с кои и какви продукти може да осъществява търговска дейност всяко търговско дружество и в частност търговско дружество, функциониращо на пазара на софтуер, и на второ място, защото по делото е установено, че „Поликомп“ ЕООД е търговец на едро на продуктите на Л. К/Kaspersky Lab, като не следва да се установява в рамките на това производство на какво ниво търгува с всички останали стоки. Следователно не може да се разглежда въпросът налице ли е или не нарушение на конкуренцията по отношение на конкретните антивирусни продукти в светлината на цялостно осъществяваната търговска дейност на дружеството-ответник. За да е налице конкуренция следва спорещите предприятия да осъществяват стопанска дейност по смисъла на §1, т. 13 ДР на ЗЗК, а това е дейност, резултатите от която са предназначени за размяна на пазара. Конкуренцията може да се осъществява само по отношение на конкретен продукт, с който се оперира на пазара. За да е налице нарушение на конкуренцията, трябва да се осъществи действие или бездействие от страна на едно или повече предприятия, което да засяга „съответния пазар", който се състои от продуктов и географски пазар, като първият от тях по силата на §1, т. 13, б. а ДР на ЗЗК обхваща всички стоки или услуги, които могат да се приемат като взаимозаменяеми по отношение на техните характеристики, предназначение и цени. Географският пазар по силата на §1, т. 15, б. б ДР на ЗЗК включва определена територия, в която се предлагат съответните взаимозаменяеми стоки или услуги и в която конкурентните условия са еднакви и се различават от тези в съседни райони. Именно понеже нарушаване на конкуренцията може да се твърди по отношение на тези взаимозаменяеми стоки е толкова важно в производството по конкуренция да се дефинират точно тези пазари. Точното определяне на съответния пазар е абсолютно задължителна предпоставка, за да бъдат установени границите на конкуренцията между предприятията и да бъде правилно идентифицирана конкурентната среда, в която тези предприятия осъществяват своята стопанска дейност. Следователно в случая е недопустимо да се изследва освен пазара на антивирусния софтуер и то конкретно на продуктите на Л. К/Kaspersky Lab, и пазара на перални, телевизори, прахосмукачки и др. продукти и през призмата на осъществяваната с тях от страна на ответника търговия да се изследва има ли нарушаване на конкурентната среда по отношение на антивирусните програми на Л. К/Kaspersky Lab.

Основното твърдение, детайлно изследвано и обосновано прието като неоснователно от страна и на органа по конкуренция и от страна на съда е, че чрез програмата „Моите бонус точки“, предлагана от „Поликомп“ ЕООД, се стигало до пренасочване и деформиране на търсенето на съответния пазар. Установено е в хода на производството, че в периода от 01.07.2009 г. до настоящия момент "Поликомп" ЕООД е дало възможност на своите дистрибутори, които имат регистрация и парола за достъп до интернет страницата на дружеството и закупили и изцяло заплатили продукти през тази страница да се възползват от програмата, като всеки продукт носи на дилърите съответно бонус точки на стойност 0, 5% от направената онлайн поръчка. Натрупаните бонус точки съответстват на бонус левове (1 точка = 1 лев) и могат да се използват само чрез приспадане от стойността при следваща покупка на продукт/и чрез интернет страницата на дружеството. Съгласно правилата на програмата на всеки дилър се дава възможност да избира дали, кога и колко бонус точки иска да използва при следващата си поръчка. Следва да се отбележи, че програмата се отнася до всички продукти, предлагани на сайта на „Поликомп“ ЕООД, но са предвидени ограничения при използването на натрупаните бонус точки при последваща покупка, противно на твърденията на жалбоподателя. Правилни са изводите, както на Комисията, така и на тричленния състав, че предоставените бонус точки, които представляват минимален процент (0, 5% от реализираните покупки), който се равнява на определена сума, не следва да бъдат разглеждани като добавка по смисъла на чл. 36, ал. 2 ЗЗК.

Съгласно този текст се забранява предлагането или даването на добавка към продаваната стока или услуга безвъзмездно или срещу привидна цена на друга стока или услуга, с изключение на: рекламни предмети с незначителна стойност и с ясно посочване на рекламиращото предприятие; предмети или услуги, които според търговската практика са принадлежност към продаваната стока или извършваната услуга; стоки или услуги като отбив при продажба в по-големи количества. Следователно разпоредбата забранява предлагането или даването на добавка, която извън трите изключения, определя като нелоялен този начин да бъдат привлечени клиенти. В случая обаче, както правилно са приели и КЗК и съдът, даваните бонус точки не представляват добавка, а приспадане от цената и то при бъдеща онлайн поръчка, което е обичайна търговска практика. Действително по този начин могат да се привлекат клиенти, но подобна практика не може да доведе до пренасочване и деформиране на търсенето на съответния пазар, още повече и поради това, че програмата „Моите бонус точки“ е насочена към дистрибуторите на „Поликомп“ ЕООД. В тази връзка неоснователно в касационната жалба се сочи като несъстоятелен доводът, че програмата „Моите бонус точки“ била насочена единствено към дистрибутори на „Поликомп“ ЕООД, тъй като в нея можело да се регистрират свободно и други търговци. Дистрибуторите на стоките, предлагани от дружеството-ответник са придобили това качество по силата на договори. Следователно дружеството определя кои са неговите дистрибутори, респ. кои лица ще се възползват от предимствата, които програмата дава.

Не може да се тълкува даването на бонус точки и като отбив от цената, която да се възприеме извън изключението по чл. 36, ал. 2, респ. като нелоялно привличане на клиенти. По тези съображения настоящата инстанция приема, че предлагането на бонус точки по програмата „Моите бонус точки“ не може да застраши конкуренцията. Разгледаните действия не могат до доведат до изкривяване на търсенето на съответния пазар, а представляват стандартна пазарна политика на дружеството-ответник в условията на типична конкурентна среда на свободния пазар на стоки и услуги.

Не може да се възприеме и твърдението, че с приетото от Комисията по настоящия казус същата противоречи на задължителното тълкуване на чл. 36, ал. 2 ЗЗК, дадено с нейно решение № 1435 от 11.11.2010 г. С цитираното от касатора решение се определя, че не може при продажба на стоки или услуги в по-големи количества да се предлагат като отбив други стоки или услуги, различни от продаваните. В случая не се предлагат или дават други стоки, а се прави отстъпка от цената на стока – предмет на следваща онлайн поръчка. Това не създава хипотеза на даване на добавка под формата на друга стока, а представлява приспадане от цена на друга или същата стока, което е различна хипотеза. Според цитираното решение на КЗК забраната за предоставяне на безплатна или на привидна цена добавка има за цел да предотврати такова въздействие върху потребителското търсене, което отклонява потребителите от един продукт към друг не заради неговите качества, а поради възможността заедно с него да се получи нещо без заплащане на неговата стойност. Следователно, за да бъде съставомерно поведението, необходимо е безплатната добавка да е от такъв характер, размер или стойност, че да е в състояние по нелоялен начин да привлече клиенти към търговеца.

Споменатата в жалбата възможност, предложена с програмата „Моите бонус точки“, стоките по следваща поръчка да бъдат фактурирани на друго лице не представлява нарушение по смисъла на конкурентното законодателство, поради което не следва да се разглежда в настоящото производство.

Правилно е и възприетото от съда, че при обявената промоция на продукти на Л. К/Kaspersky Lab предлаганата

флаш-памет попада в хипотезата на първото изключение на чл. 36, ал. 2 ЗЗК, а именно че представлява рекламен предмет с незначителна стойност и с ясно посочване на рекламиращото предприятие. Установено е, че в периода от 30.05.2013 г. до 30.06.2013 г. „Поликомп” ЕООД е предлагало на своите дистрибутори при закупуване на 5 бр. от конкретните два продукта на Л. К/Kaspersky Lab, подарък флаш-памет SONY – 4GB. Очевидно е, че същата има рекламен характер, като се предлага брандирана с логото на дружеството като дистрибутор на продуктите на Л. К/Kaspersky Lab, а в нея се съдържа информация за обявените на промоция продукти. От приложените по делото снимки се вижда ясното означение на логото на SONY, както и на „Поликомп“ ЕООД. По отношение възражението, че не ставало ясно коя от двете фирми рекламира флашката, следва да се отчете, че тъй като производител на продукта – предлаганата фраш-памет, е SONY, а същата се дава като добавка към продуктите, продавани на промоция от „Поликомп“ ЕООД, очевидно последното е и рекламиращото предприятие. Относно другото възражение, че не е ясно как е приета от страна на Комисията като доказана незначителната стойност на флаш-паметта, съгласно приетия от КЗК с решение № 55/29.01.2009 г. праг до 10 % следва да се отчете фактът, че не се изискват специални познания, за да се установи разликата в цените на пет от антивирусните продукти на Л. К и цената на флаш-паметта от 4GB.

Правилни са изводите на първоинстанционния съд по отношение прилагането на разпоредбата на чл. 36, ал. 1 ЗЗК, с която се въвежда забрана за нелоялна конкуренция, насочена към привличане на клиенти, в резултат на което се нарушават или прекратяват сключени договори или се осуетява сключването им с конкурент. Отчетено е, че за да е налице нарушение, неправомерното действие следва да е предизвикало определен вредоносен резултат, изразяващ се в прекратяване или нарушаване на договори с конкурент или предотвратяване на сключването на договор, като между деянието и настъпилите последици следва да е налице пряка и непосредствена причинно-следствена връзка. Видно от данните по делото, „Жар" ООД (дружеството, за което се твърди, че е прекратило търговските си отношения с жалбоподателя поради антиконкурентно поведение от страна на „Поликомп“ ЕООД) е имало търговски отношения с „Досев и Ко" ООД в периода 2011 г. - 2012 г. В същото време между „Жар" ООД и "Поликомп" ЕООД съществува дългогодишно партньорство по силата на сключен между тях рамков договор за доставка на стоки и услуги, подновен през 2013 г. Също така, в периода 2013 г. - 2015 г. „Досев и Ко" ООД е имало търговски отношения и със „Поликомп" ЕООД за продажбата на стоки и услуги в областта на компютърната техника, офис оборудване и софтуер. През 2012 г. „Жар" ООД внедрява система за управление и качество в съответствие с изискванията на EN ISO 9001:2008, вследствие на което преустановява търговските си отношения с „Досев и Ко" ООД, тъй като последното не отговаря на въведените изисквания. Всичко това води на извод, че „Жар" ООД не е прекратило търговските си отношения с касатора поради противоправни действия от страна на ответника.

Следователно не може да се установи пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между поведението на ответното дружество, което да е в разрез с добросъвестната търговска практика и настъпилите в резултат на тези действия правни последици, за да може да се приеме, че е налице забраната, предвидена в чл. 36, ал. 1 ЗЗК.

Правилно съдът е приел и липсата на нарушение на общата забрана по чл. 29 ЗЗК. По силата на тази разпоредба се забранява всяко действие или бездействие при осъществяване на стопанска дейност, което е в противоречие с добросъвестната търговска практика и уврежда или може да увреди интересите на конкурентите. След като съдът е обсъдил нормата и е отчел това, че същата има двояка правна природа - от една страна като задължителен елемент от фактическия състав на разпоредбите на чл. 30-37 ЗЗК, а от друга като самостоятелно основание за налагане на имуществена санкция, ако е налице противоправно поведение, което обаче не попада в нито един от специалните състави, съдът е изброил предпоставките, които следва да са налице в условията на кумулация, за да се приеме, че е извършено нарушение, а именно: да е налице действие или бездействие при и по повод осъществяване на стопанска дейност на определен пазар; това действие или бездействие да е в противоречие с добросъвестната търговска практика и да е налице увреждане или опасност от увреждане на интересите на конкурент. Във връзка с тези предпоставки е установил, че в конкретния случай всички действия на „Поликомп” ЕООД се подчиняват на правилата за добросъвестно пазарно поведение и изследваното поведение на дружеството не е в противоречие с добросъвестната търговска практика по смисъла на §1, т. 2 ЗЗК. Тук е мястото да се отбележи, че всъщност нито пред КЗК, нито пред първата съдебна инстанция от страна на „Досев и Ко" ООД са изложени твърдения за наличието на други действия или бездействия, противоречащи на добросъвестната търговска практика, освен наведените и обсъдени по специалните норми действия на ответното дружество.

Неоснователно е възражението в жалбата, че тричленният състав не е допуснал относими към правния спор доказателства, както и че по някои от доказателствените искания дори не се е произнесъл. Правилно е възприетото в мотивите на обжалваното решение, че когато в административната преписка се съдържат достатъчно и годни доказателства, удостоверяващи спорните факти, за тяхното установяване не е необходимо ползването на специални експертни познания при разследвания по смисъла на ЗЗК. С протоколно определение от 12.02.2018 г. тричленният състав е оставил без уважение исканията за събиране допълнителни доказателства, като поотделно се е произнесъл по всяко едно от тях. Приел е, че националният орган по конкуренцията е извършил всестрано, пълно и обективно проучване, като по този начин са изяснени релевантните за случая факти и с това са изпълнени изискванията на чл. 7 и чл. 35 АПК.

По направеното доказателствено искане за предоставяне на достъп до документи, съставляващи защитена тайна настоящата инстанция се е произнесла с протоколно определение от 08.11.2018 г.

Поради това не могат да бъдат споделени оплакванията за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. По случая е извършено всестранно, пълно и обективно разследване от КЗК.Пстанционният съд е събрал и обсъдил детайлно относимите към спора доказателства.

По изложените съображения решението на тричленния състав на Върховния административен съд като правилно следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора искането на касатора за присъждане на разноски се явява неоснователно, поради което следва да се остави без уважение. Претенцията на ответника за юрисконсултско възнаграждение следва да бъде уважена в размер на 200 лв., съобразно чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, във връзка с чл. 78, ал. 8 ГПК. Ответникът „Поликомп” ЕООД също претендира разноски, за което е представил списък по чл. 80 ГПК. Иска се присъждане на 3520, 50 лв., представляващи адвокатско възнаграждение. Претендираните разноски са своевременно поискани и доказани по основание и размер. Явилият се в съдебно заседание, проведено на 20.09.2018 г. представител на касатора е направил възражение за прекомерност на разноските, което съдът намира за основателно, предвид фактическата и правна сложност на делото и обема на осъществената защита „Досев и Ко“ ООД следва да заплати разноски на Поликомп“ ЕООД в размер на 2000 лв.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК във връзка с чл. 64, ал. 1 ЗЗК, Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 3235 от 14.03.2018 г., постановено по адм. дело № 7020/2016 г. от тричленен състав на Върховния административен съд, четвърто отделение.

О. Б. У. искането на „Досев и Ко“ ООД за присъждане на разноски.

ОСЪЖДА „Досев и Ко” ООД, ЕИК 201665147, със седалище и адрес на управление в гр. Р., ул. „Юндола“ № 16, вх. 1, ет. 5, да заплати на Комисията за защита на конкуренцията разноски по делото в размер на 200 (двеста) лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

ОСЪЖДА „Досев и Ко” ООД, ЕИК 201665147, със седалище и адрес на управление в гр. Р., ул. „Юндола“ № 16, вх. 1, ет. 5, да заплати на „Поликомп” ЕООД разноски по делото в размер на 2 000 (две хиляди) лева, представляващи адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.